Владетелката на замъка
Шрифт:
Сякаш се намирах в някакъв прекрасен сън. Щеше ми се завинаги да остана тук и да науча всички обичаи на това кътче от земята. Исках тук да бъде моят дом.
Отърсих се от мечтите. Искаш всичко да свърши като и приказките, Марти, рекох си аз, и ти да станеш господарка на Маунт Мелин. Защо не си признаеш?
Качих се в стаята си и разтворих колета, изпратен ми от Филида.
Извадих шал от черна копринена, покрит с бродирани мотиви в зелено и кехлибар. Под него меко блестеше кехлибарен гребен в испански стил. Затъкнах го в косите си и обвих раменете си с шала. От огледалото ме гледаше екзотична красавица, която приличаше по-скоро на испанска танцьорка, отколкото на
В кутията имаше и още един пакет. Бързо го разтворих и пред мен се разстла една от роклите на Филида, която винаги ми бе харесвала. Бе ушита от плътна зелена коприна и цветът й хармонираше с мотивите на шала. Отвътре изпадна и писмо:
Скъпа Марти,
Как върви гувернантството? От последното ти писмо останах с впечатление, че не ти е чак толкова скучно. Май твойта Алвиън е истински кошмар. Сигурно е страшно разглезена. Отнасят ли се добре към теб? Дано не се чувстваш зле. Всъщност скоро не си ми писала и не знам как си. По-рано пишеше толкова забавни писма, но откак отиде в тоя замък, не си много общителна. Предполагам, че това място или ти харесва, или го ненавиждаш от дъното на душата си. Във всеки случай пиши ми!
Шалът и гребенът са коледен подарък за теб. Надявам се, че ще ти харесат, защото дълго ги избирах. Не са твърде фриволни, нали? Може би трябваше да ти изпратя вълнено бельо или някоя поучителна книга, ала чух, че леля Аделаид ти е изпратила подобни полезни вещи, така че няма да си в загуба. По писмата ти личи, че си гувернантка — само празни приказки и нищо съществено. Чудя се дали ще вечеряш с господарите на Коледа или пък ще бъдеш принцесата на слугинския бал. Смятам, че ще е първото. Няма начин да не те поканят — Коледа е в края на краищата. Ще вечеряш с господарите, дори и да стане така, че някой гост не се появи и те си кажат: „Я извикай гувернантката, че сме тринайсет“. Тъй че нашата Марти ще се нагласи със зелената рокля, новия шал и гребена, ще плени някой богаташ и ще заживее щастливо.
Наистина сметнах, че ще имаш нужда от нещо по-прилично за празниците, и реших да ти подаря зелената рокля. Не си мисли, че съм я изхвърлила. Харесва ми все още, но ти я давам, защото на теб винаги ти е отивала повече.
Искам да ми пишеш подробно как си прекарала коледните празници. И скъпа ми сестро, като седнеш на коледната трапеза, не хвърляй ледени погледи към ухажорите си и не им пускай от твоите хапливи забележки. Бъди прелестна и очарователна, защото картите ми казаха, че през следващата година те очакват любов и щастие.
Весела Коледа, скъпа Марти! Очаквам истински новини от теб. Поздрави и целувки от Уилям и децата. От мен също.
Писмото на сестра ми ме разчувства. Разбрах, че скъпата ми Филида често се сеща за мен. Шалът и гребенът бяха великолепни, макар и не твърди подходящи за човек с моето ниско обществено положение, да не говорим за роклята.
Сепнах се от внезапен вик. Извърнах се — в рамката на вратата, водеща към класната стая, стоеше Алвиън.
— Госпожице! Вие ли сте това?
— Разбира се! Кой друг би могъл да бъде?
Тя не ми отговори, но аз знаех.
— Никога не сте изглеждала така, госпожице!
— Никога не си ме виждала с шал и гребен.
— Вие сте … красива!
— Благодаря ти, Алвиън.
Тя ми се стори развълнувана и уплашена. Знаех кого си е мислила, че вижда.
Имах ръста на Алис, а с черния копринен шал изглеждах и стройна като нея.
Цял живот ще си спомням за този коледен празник.
Сутринта
Отворих очи и замечтано прошепнах: „Коледа! Първият ми коледен празник в Маунт Мелин!“
Внезапна догадка охлади възторга ми: ами ако това беше не само първата, но и последната ми Коледа в замъка?
За една година биха могли да се случат толкова много неща.
Станах от леглото, щом пристигна топлата вода. Дейзи боязливо спря насред стаята, трепереща от възбуда.
— Окъснях, госпойце, ама имаше толкоз много работа. По-добре побързайте, щото инак шъ изпуснете коледарите. Те шъ гледат да дойдат по-раншко, щото знаят, че господарят шъ върви на черква.
Бързо се измих, облякох и взех пакетите с подаръците. Кърпичките на Алвиън бях поставила още предишната вечер до леглото й.
Приближих се до прозореца и вдишах с пълни гърди ароматния въздух, ухаеш на подправки. Вслушах се в спокойното плискане на вълните — тази сутрин те не ми нашепваха нищо. В това коледно утро всички огорчения и скърби бяха забравени.
Алвиън влезе в стаята ми с бродираните кърпички в ръка и рече:
— Благодаря ви, госпожице! Весела Коледа!
Импулсивно я притиснах към себе си и я целунах, а тя малко срамежливо отвърна на ласката ми.
Сетне протегна към мен брошка, която много приличаше на сребърния камшик, който й подарих в навечерието на конните състезания. В първия момент помислих, че иска да ми върне подаръка.
— Купих брошката от г-н Пастърн — неуверено каза Алвиън. — Исках да прилича на моята, но да не е съвсем същата, за да не ги бъркаме. Вашият камшик е с гравирана дръжка. Когато излизаме на езда, ще носим еднакви брошки.
Бях трогната. Алвиън не бе яздила, откакто бе счупила крака си, и не можеше да избере по-добър начин, за да ми покаже с какво нетърпение очаква отново да възседне коня.
— Подаръкът ти ми достави несравнимо удоволствие, Алвиън — рекох й аз.
— Радвам се, че ви харесва, госпожице — каза тя и на лицето й грейна сияйна усмивка. Сетне бързо напусна стаята ми.
По всичко личеше, че този ден наистина ще бъде прекрасен.
Подаръците ми имаха огромен успех. Очите на г-жа Полгри лъснаха при вида на уискито, а Джили не откъсваше замечтания си поглед от новия шал. Сигурно бедното дете никога не бе притежавало нещо толкова красиво, защото галеше в захлас плата, сякаш бе живо същество. Дейзи и Кити също се радваха на шаловете си — изборът ми бе правилен.
Г-жа Полгри свенливо ми подаде комплект покривчици и прошепна:
— Да си постелете чекмеджетата на скрина, скъпа…
Отвърнах й, че незабавно ще го направя, и тя много се развесели. Рече, че много й се искало веднага да опитаме уискито — с чаша чай, разбира се, но нямало време.
— Само кат се сетя що работа ме чака днеска!
Откъм преддверието се дочуха весели мелодии — коледарите бяха пристигнали. Бързо тръгнахме натам. Слугите вече се бяха скупчили и очакваха появата на господаря. Конън тържествено се спусна по стълбите и целият замък заехтя от гръмка коледна песен:
Господарю и господарке,
ето че дойде Коледа,
пейте и се веселете с нас!
Преди две години Алис е стояла до него в този празничен час. Дали Конън също си мислеше за нея? Лицето му бе застинало в усмивка. Той запя заедно с коледарите, а щом песента свърши, се разпореди да бъде внесена огромната купа с вино за традиционната наздравица. Слугите донесоха и подноси с печива и сладкиши.
Забелязах, че господарят се приближава към мен, и сърцето ми затупа лудо.