Владетелката на замъка
Шрифт:
— Децата… — промълвих плахо. Конън топло се усмихна на Алвиън.
— Здравей, татко. Много се радвам да те видя.
Той постави ръка на рамото й, а тя го погледна умолително, сякаш просеше целувка.
— И аз се радвам, че дойде, Алвиън. Мисля, че ще прекараме чудесно заедно — рече Конън, но не я целуна.
В този миг избутах Джили напред.
— Какво… — понечи да попита Конън.
— Не можехме да изоставим Джили — бързо изпреварих въпроса му. — Вие ми дадохте разрешение да я обучавам.
Той се поколеба
Нищо чудно, че прекрачих прага на родния дом на Алис, сякаш влизах в някакъв нов приказен свят.
През следващите две седмици ми се струваше, че съм загърбила жестоката и сурова действителност и се намирам в царството на мечтите, защото всичките ми желания се превърнаха в истина.
От мига, в който пристигнах в замъка Пенлъндстоу, към мен се отнасяха като към гостенка, а не като към гувернантка. За няколко дни успях да забравя ниското си социално положение, а когато си тръгвахме, се бях превърнала в духовитата и весела девойка, каквато бях някога.
За мен бе приготвена уютна стая до спалнята на Алвиън, помолих и Джили да бъде настанена до нас.
Пенлъндстоу бе прекрасен замък, строен през елизабетинската епоха. Бе голям почти колкото Маунт Мелин.
Стаята ми бе просторна и изискано обзаведена: тежки завеси от червено кадифе покриваха прозорците, а первазите бяха оформени като малки канапета. Пред огромното легло висеше копринен балдахин с бродирани мотиви. Яркочервеният килим и горящият в камината огън придаваха уют на стаята.
Донесоха багажа ми и една слугиня започна да го разопакова, докато аз се взирах в синкавите пламъчета, които лижеха дебелите цепеници.
Щом приключи с багажа, момичето направи реверанс и ме попита дали да подреди дрехите в гардероба и скрина. Никой не се отнася така към една обикновена гувернантка, помислих си аз. Кити и Дейзи бяха мили и любезни, но никога не бяха ми прислужвали по такъв начин.
Отвърнах, че сама ще подредя нещата си, и поисках топла вода, за да се измия.
— Банята се намира в края на коридора, госпожице — рече ми прислужницата. — Елате да ви покажа къде е, а сетне ще ви донеса топла вода. Госпожица Алис нареди да направят банята малко преди да се омъжи.
Съвсем бях забравила, че всъщност се намирам в родния дом на Алис.
Измих се, облякох лилавата рокля и влязох в стаята на Алвиън. Детето бе заспало облечено на леглото. Джили също спеше. Тъкмо се бях прибрала в стаята си, когато влезе прислужницата и ми съобщи, че г-н Тремелин ме очаква в библиотеката.
Аз отвърнах, че съм готова, и тя ме отведе при Конън.
— Много се радвам да ви видя тук,
— Сигурно ви е приятно, че дъщеря ви е тук… — бързо заговорих аз.
— Казах, че се радвам да видя именно вас — с усмивка ме прекъсна той.
— Много мило от ваша страна. Донесла съм и учебниците на децата…
— Нека да ги оставим да си починат малко. Не е необходимо непрекъснато да седят на чиновете, нали?
— В такъв случай бихме могли да съкратим някои от уроците.
Внезапно Конън се приближи до мен и прошепна:
— Вие сте прекрасна!
Аз се отдръпнах, а той продължи:
— Пристигнахте толкова навреме.
— Вие наредихте така.
— Не съм ви давал нареждания, просто ви помолих да дойдете.
Но… — започнах аз и внезапно спрях; налегна ме страх, защото ми се стори, че това не е мъжът, когото познавах. Този Конън Тремелин ми бе непознат, но бе толкова очарователен, толкова различен, толкова покоряващ… Цялата треперех от вълнение.
— Щастлив съм, че избягах. Сигурно и вие се радвате.
— Избягал сте… Но от какво?
— От смъртта. Мразя смъртта. Тя ме потиска.
— Имате предвид сър Томас, но…
— Той беше за мен само съсед, но въпреки това смъртта му ме разстрои. Веднага изпитах желание да се махна оттам. Толкова се радвам, че дойдохте при мен… с Алвиън и другото дете.
— Надявам се, че не ме обвинявате, задето доведох Джилифлауър. Тя бе толкова отчаяна, че не можех да я изоставя.
— Напълно разбирам, че е била отчаяна, защото е трябвало да се раздели с вас.
При тези думи ми се зави свят, не вярвах на ушите си.
— Мисля, че децата трябва да хапнат нещо — бързо промених темата. — Уморени са и спят, но сигурно като се събудят, ще се почувстват гладни. Прекараха тежък ден.
— Поръчайте им, каквото е необходимо, г-це Лий. След като се погрижите за тях, ще вечеряме заедно.
— Няма ли да вечеряте с Алвиън?
— Тя е много уморена. Тази вечер ще бъдем сами.
Така че двамата с Конън вечеряхме на свещи в зимната градина. Никога няма да забравя тази приятна и неповторима вечер. Непрекъснато си повтарях, че това не може да бъде истина, че само в сънищата се случват такива прекрасни неща.
Конън говореше много оживено; нямаше и следа от мълчаливия господар на Маунт Мелин.
Разказа ми за историята и архитектурата на замъка: бил е проектиран и построен във формата на буквата Е в чест на кралица Елизабет. Конън нарисува скица на сградата и ми посочи различните крила:
— Тук са двата двора, заградени от три страни, а това е централното крило, доминиращо над останалите. В момента се намираме в него: тук са балната зала, парадното стълбище и галерията, а над тях са разположени редица по-малки салони. Ето къде е зимната градина, която предлага идеална обстановка за малки компании.