Затворник по рождение
Шрифт:
— Знаеш ли какво е направил още на следващия ден? Възложил е на бившата ти фирма да продаде къщата ми. Вече са сложили табела „Продава се“ на входа и я показват на потенциални купувачи.
— Сериозно? — не се сдържа Пейн.
— А тази сутрин получих известие, че ако не се изнеса до края на месеца, ще бъдат принудени да…
— Къде ще живееш? — попита Крейг с половин уста. Надяваше се, че Лари няма да се премести при него.
— Сара се съгласи да ме приеме, докато нещата се изяснят.
— Да
— Не, нищо. Но според мен се досеща, че нещо не е наред. Непрестанно ме пита кога за първи път съм се срещнал с Монкрийф.
— Не бива да й казваш, защото и тримата ще загазим още повече.
— Къде повече от това? — попита Девънпорт.
— Има накъде, ако позволим на Монкрийф да продължава със своята вендета — горчиво заключи Крейг. — Известно ни е, че е предал дневника си на лорд канцлера и непременно ще бъде призован да даде показания пред лордовете съдии, когато разглеждат амнистията на Картрайт.
— Господи! — простена Девънпорт. На лицето му бе изписано истинско отчаяние.
— Няма място за паника — обади се Крейг. — Мисля, че можем приключим с Монкрийф веднъж завинаги.
Лари никак не изглеждаше убеден.
— Нещо повече, съществува вероятност дори да си върнем парите. А това включва и твоята къща, Лари, както и картините ти.
— И как ще?
— Търпение. Всичко ще се изясни.
— Мога да разбера тактиката му с Лари — намеси се Пейн. — Там няма какво да губи. Но защо влага един милион собствени пари, когато знае, че сделката е куха?
— Ходът му е гениален — призна Крейг.
— Предполагам, ще ни обясниш.
— Инвестирайки този милион — започна Крейг, правейки се, че не е доловил сарказма на Лари, — успява да убеди вас, а и мен, че сме на печелившата страна.
— И въпреки това е знаел, че ще го загуби — прекъсна го Пейн, — щом първият терен е бил обречен.
— Не и ако вече е притежавал този терен.
Двамата му приятели мълчаха, опитвайки се да проумеят чутото.
— Да не искаш да кажеш, че сме му платили, за да купим неговия собствен имот? — окопити се първи Пейн.
— По-лошо. И според мен, Джералд, ти си го насочил с предупреждението, че не може да загуби каквото и да се случи. В крайна сметка не само унищожава нас, но и самият той прави удар.
Звънецът на входа иззвъня.
— Кой може да е? — подскочи Девънпорт.
— Вечерята — обясни Крейг. — По-добре отидете в кухнята. Докато ядем, ще ви обясня какво съм замислил за нашия сър Никълъс, защото моментът да отвърнем на удара настъпи.
— Не мисля, че искам да се изправям срещу този човек — призна Девънпорт, докато вървеше след Пейн.
— Може да нямаме кой знае какъв избор — рече приятелят му.
— Имаш ли представа
— Никаква — отвърна Пейн. — Едва ли ще е Монкрийф.
— Прав си — обади се зад гърба им Крейг. — Но смятам да ви срещна с един негов съученик. — Извади пиците от кутиите и ги сложи в микровълновата печка.
— Защо не ни обясниш най-сетне за какво намекваш през цялото време? — нетърпеливо попита Пейн.
— След малко. — Крейг си погледна часовника. — Налага се да почакате още няколко минути.
— Няма ли поне да ми кажеш как моят съвет го е подсетил да направи удара?
— Нали ти беше този, който го насочи да купи и втория терен, за да се подсигури?
— Вярно е. Но ако си спомняш той нямаше пари да купи и първия.
— Така е казал на теб. А според „Ивнинг Стандарт“ цената на спечелилия терен е вече дванайсет милиона.
— Все още не разбирам защо ще вложи цял милион, за да направи удар с втория терен — попита Девънпорт.
— Защото от самото начало е решил да спечели от някой от тях. При първия жертвите е трябвало да бъдем ние, докато той не е загубил и пени — обясни Крейг. — А ако ти, Лари, ни беше казал от самото начало, че ти е заел пари, можеше да се сетим какво цели, преди да нанесе удара си.
Девънпорт се сви, но не направи опит да се защити.
— Все още не разбирам — повиши глас Пейн. — Защо ни подлага на всичко това? Не може да е само защото е бил в една килия с Картрайт.
— Съгласен съм — обади се Девънпорт.
— Ако е това, което си мисля, Монкрийф няма да ни безпокои повече — отвърна Крейг.
Лари и Пейн не изглеждаха много убедени.
— Кажи поне как се добра до съученика му.
— Чувал ли си някога за сайта в интернет: „Стари приятели от училище точка ком“?
— И ти кого потърси там?
— Всеки, който познава Никълъс Монкрийф от училище или от армията.
— Обади ли се някой? — попита Девънпорт и в този миг на вратата се позвъни.
— Седем души. Само един от тях обаче имаше необходимите качества — рече Крейг и отиде да отвори.
Девънпорт и Пейн се спогледаха объркано.
Минута по-късно домакинът им се появи, придружен от висок як мъж, който трябваше да наведе глава, за да мине през вратата на кухнята.
— Господа, позволете да ви представя Санди Доусън. Посещавал е същото училище като Никълъс Монкрийф — „Лорето“. Живели са в една и съща сграда.
— Цели пет години — допълни Доусън, докато се здрависваше с Пейн и Девънпорт.
Крейг му наля чаша вино и го настани на празното място.
— Защо ни е някой, който познава Монкрийф от училище? — не се сдържа Девънпорт.