Затворник по рождение
Шрифт:
— Не ходя по ресторанти.
— В такъв случай аз ще съм първият, който ще покани теб и Бет веднага щом те пуснат.
— Ами аз? — надигна глава Ал. — Не съм ли поканен?
Ник се направи, че не го чува.
— Време е да минем към десерта.
— Пудинг? — попита Дани.
— Не, не пудинг, а десерт — уточни Ник. — Ако си в ресторант, в началото поръчваш всичко, но не и десерта. Едва след като се нахраниш, искаш да ти донесат менюто с десертите.
— Две менюта?
Ник се усмихна, сложи една по-тънка филия в чинията пред Дани, и обяви:
— Това
— А аз съм си легнал с Камерън Диас — обади се Големия Ал.
Сега вече Дани и Ник се разсмяха.
— Използваш малката виличка за десерта — обясни Ник. — Но поръчаш ли си крем брюле или сладолед, взимаш малката лъжичка.
Най-неочаквано Ал се изправи в леглото и изръмжа:
— За к’во е всичко туй? Тук не ви е ресторант, а пандиз. Двайсе и две години напред Дани ще набива студено пуешко.
— А утре — невъзмутимо продължи Ник — ще ти покажа как се опитва виното.
— Вдругиден пък ще ти дам да опиташ от моята пикня, че да си спомниш, че си в пандиза, а не в шибания „Риц“ — изрева Ал.
24.
Тежката врата на единичната килия се отвори.
— Имаш колет, Лийч. Тръгвай след мен и без номера.
Лийч се смъкна бавно от леглото и последва надзирателя на площадката отвън.
— Благодаря, че ми уреди единичната килия — процеди той през зъби, докато крачеха по коридора.
— Щом ти почесваш гърба ми, аз ще почеша твоя — отвърна Хаген.
Изминаха останалата част от пътя до канцеларията пред складовете в пълно мълчание. Надзирателят почука няколко пъти по вратата и не след дълго дежурният им отвори.
— Име? — попита той.
— Брад Пит.
— Не ме дразни, Лийч, да не те впиша в доклада си.
— Лийч 6241.
— Имаш пратка. — Дежурният се обърна, свали една кутия от рафтовете зад бюрото и я стовари на плота.
— Виждам, че вече сте я отваряли, господин Уебстър.
— Знаеш реда.
— Знам го. Трябва да отворите пакета в мое присъствие, за да съм сигурен, че нищо не е извадено или сложено допълнително.
— Хайде, отваряй.
Лийч вдигна капака. В кутията имаше последен модел екип за бягане „Адидас“.
— Хубава стока — отбеляза Уебстър. — Някой се е поизръсил.
Лийч мълчаливо гледаше как Уебстър отваря и затваря циповете на джобовете, за да не би да има скрити пари или дрога. Не откри нищо, дори обичайната банкнота от пет паунда.
— Хайде, прибирай го — рече дежурният.
Лийч взе екипа и тръгна към изхода, но дежурният изрева зад него:
— А кутията, тъпако?
Лийч се върна, пъхна дрехата в кутията и я взе под мишница.
— Добро попълнение за гардероба ти — отбеляза Хаген по пътя обратно. — Може би няма да е зле да хвърля пак едно око, като се има предвид, че никога не си стъпвал в спортната зала. От друга страна пък, бих могъл и да си затворя очите.
— Ще ви оставя лептата на обичайното място, господин Хаген — усмихна се Лийч, докато вратата на килията се затваряше след него.
— Не
Още когато Девънпорт отпадна от сценария на сапунката, Крейг знаеше, че няма да мине много и състудентът му ще изпита потребност от някакъв театрален жест. Човекът нямаше за какво да мисли, докато „си почива“.
— Какво смяташ да правиш? — попита Пейн и запали цигарата си с престорено безразличие.
— Да кажа истината — доста патетично декларира актьорът. Очевидно бе репетирал репликата. — Смятам да дам показания при обжалването. Ще кажа какво всъщност се случи онази нощ. Може и да не ми повярват, но поне съвестта ми ще е чиста.
— Направиш ли го — отбеляза Крейг, — и тримата отиваме в затвора. — Замълча за по-голям ефект и добави: — До края на дните си. Това ли искаш?
— Не, но въпреки всичко това ще е по-малката злина.
— И не ти пука, че под душа ще те опъват стокилограмови шофьори на камиони? — допълни Крейг.
Девънпорт мълчеше.
— Да не говорим за унижението, на което ще бъде подложено семейството ти — обади се Пейн. — Сега може да нямаш ангажименти, но те уверявам, Лари, че решиш ли да се явиш в съда, това ще е твоето последно представление.
— Имах достатъчно време да обмисля последиците — рече Девънпорт високопарно — и съм взел решението си.
— Помисли ли за Сара и за последиците за кариерата й? — попита Крейг.
— Помислил съм и когато се видя с нея, смятам да й споделя намеренията си. Убеден съм, че ще одобри решението ми.
— Ще ми направиш ли една услуга, Лари? — продължи Крейг. — Заради старото ни приятелство.
— Каква? — попита Девънпорт и го изгледа подозрително.
— Изчакай само една седмица, преди да говориш със сестра си.
Актьорът се поколеба, но после каза:
— Добре. Една седмица. Но нито ден повече.
Лийч изчака да загасят лампите в десет часа и едва тогава слезе от леглото си. Взе пластмасовата вилица от масата и отиде до тоалетната чиния в другия край на килията — единственото място, което надзирателят, който правеше редовната си проверка, нямаше как да види през шпионката на вратата.
Смъкна панталоните на новия си екип и седна на капака на тоалетната чиния. Със зъба на вилицата започна да къса едната от трите успоредни ивици на единия крачол. Работата бе пипкава и бавна и му отне повече от четирийсет минути. Най-накрая успя да измъкне дълго и тънко като конец целофанено пакетче. Вътре имаше достатъчно количество фин бял прах, който можеше да задоволи нуждите на наркоман за поне един месец. Устните му се разтегнаха в усмивка. Оставаха още пет такива тройни ленти на панталоните, което означаваше, че е осигурил печалбата си, включително и полагащото се на Хаген.