Затворник по рождение
Шрифт:
— Зала номер четири — отвърна Дани и, получил указания, слезе на втория етаж и там сви вдясно. Отвори съответната врата и влезе в галерията. Вътре имаше няколко души — приятели и роднини на обвиняемия, както и просто любопитни зрители. Всички бяха насядали на една обща пейка и гледаха към залата долу. Той не се нареди до тях.
Не го интересуваше обвиняемия. Беше дошъл да наблюдава как неговият враг се държи в свои води. Седна в края на един от задните редове. Като опитен убиец, бе заел място, откъдето жертвата му се виждаше най-добре. За да го
Дани следеше всяко негово движение, подобно на боксьор, който изучава грешките и слабостите на бъдещия си противник. За неопитното око Крейг бе почти безгрешен. След време стана ясно, че е умел, лукав и безмилостен — всички необходими за професията му оръжия. Правеше впечатление, че умее да разтяга възможностите на закона до скъсване, стига това да бе необходимо за постигане на целта. А цената на подобно нещо бе добре позната на Дани. Знаеше, че когато дойде моментът да се изправи лице в лице с Крейг, ще трябва да е много добър, защото врагът му няма да се предаде, докато и последният дъх не бъде изтръгнат от гърдите му.
Вече знаеше почти всичко необходимо за Спенсър Крейг, но това само го направи още по-предпазлив. Да, имаше предимството на подготовката и елемента на изненадата, но, от друга страна, дръзваше да влезе в област, която Крейг смяташе, че владее до съвършенство, а той самият изучаваше едва от няколко месеца. С всеки изминал ден ролята, която трябваше да играе, се превръщаше малко по малко в реалност и вече никой не би се усъмнил, че той е Ник Монкрийф. Но не забравяше думите на своя приятел, записани в дневника му, че когато се изправиш пред умел противник, трябва да се постараеш да го извадиш от средата, в която се чувства сигурен. Само така можеш да разчиташ, че ще го изненадаш.
Дани изпробваше новите си умения всеки ден, но това да се самопоканиш на частно парти по повод заключително представление, да създадеш впечатлението, че си редовен посетител на „Дорчестър“ у млад брокер, който е готов на всичко, за да сключи сделка, и да убедиш театрален продуцент, че си готов да инвестираш в последния му проект, бяха само встъпителните рундове на дълго състезание, в което Крейг безсъмнено бе сред състезателите, печелили не една награда. Свалеше ли гарда си дори за миг, мъжът, който сега вършееше в залата долу, нямаше да се поколебае да удари втори път по откритото място. И щеше да го направи така, че Дани да остане зад решетките до края на дните си.
Трябваше да намери начин да тласне този човек в блатиста почва, откъдето да не може да се измъкне. Чарли можеше да му помогне да лиши Лорънс Девънпорт от обожаващите го почитатели. Дори Гари Хол щеше да стане инструмент за унижението на Джералд Пейн в очите на колегите и приятелите му. Но много повече усилия щяха да са необходими, за да бъде принуден Спенсър Крейг да се раздели с кариерата си на юрист, от възможността да пледира в залата с перука и тога в черно
55.
— Добро утро, Джордж — поздрави Дани портиера, който отвори вратата на колата пред него.
— Добро утро, сър Никълъс.
Дани влезе с бодра стъпка в хотела и помаха на Уолтър, докато минаваше покрай рецепцията. Лицето на Марио изгря в усмивка, когато забеляза любимия си клиент.
— Горещ шоколад и „Таймс“, нали, сър Никълъс? — попита той, щом Ник се намести в своето сепаре.
— Благодаря, Марио. Освен това ще искам маса за обяд утре около един, но достатъчно настрани, че да не ни чуват.
— Няма да е проблем, сър Никълъс.
Дани се облегна удобно и се замисли за предстоящата среща. Консултантите му от отдела за недвижими имоти на банка „Дьо Кубертен“ се бяха обадили три пъти през изминалата седмица: никакви имена, никакви празни приказки, само факти и деликатно поднесени съвети. Те не само предложиха реалистични цени за заложната къща и склада за килими, но му обърнаха внимание и на едно голо парче земя, което се намираше зад трите имота и бе собственост на местната община.
Дани познаваше до болка това място, защото бе играл там като дете. Информираха го също, че благоустройствената комисия на общината планира да строи там фондови жилища, но поради близостта на автосервиза, комисията по околната среда сложила вето на идеята. Протоколите от заседанията на съответната комисия бяха пристигнали в кафяв плик на следващата сутрин. Дани имаше план как да реши техния проблем.
— Добър ден, господин Хол — поздрави той младия мъж, който зае мястото срещу него.
Хол вече вадеше дебела папка с надпис „Монкрийф“ от куфарчето си. Подаде му един лист от нея.
— Ето тук са описани стъпките, свързани с автосервиза на Уилсън — обясни той. — Тази сутрин разменихме договори с госпожица Уилсън. — Сърцето на Дани ускори ударите си. — Много симпатична млада жена, която изпита видимо облекчение при решаването на проблема.
Дани се усмихна. Бет щеше да вложи 200 000 паунда в местния клон на „Ейч Ес Би Си“ с годишна лихва 4.5%. Само той знаеше кой всъщност ще спечели от щастливото разрешение на нейния проблем.
— А двете сгради отстрани? — попита Дани. — Имате ли напредък там?
— За моя изненада много скоро ще успеем да сключим сделка. — Дани очакваше подобна реакция. — Господин Айзъкс е съгласен да продаде магазина си за двеста и петдесет хиляди, докато господин Камал говори за триста и шейсет хиляди за склада за килими. Обединени, трите имота ще удвоят вложените суми и според нашите инвеститори общата цена ще бъде двойно по-голяма.
— Платете на господин Айзъкс исканата цена. Предложете на Камал триста хиляди, най-много триста и двайсет.
— Мисля, че можем да постигнем и по-ниска цена — отбеляза Хол.