Част от секундата
Шрифт:
Едрият мъж се приведе напред. Обясни строго, че се казва Джефърсън Паркс, държи на цялото си име и не приема да го наричат Джеф, а по принцип предпочита да се обръщат към него с „помощник-шериф Паркс“.
— Федералните шерифи са политически назначения, помощник-шерифите вършат цялата работа. — Той вдигна пистолет в найлонов плик и добави с глух, безизразен глас: — Това е пистолетът, който бе взет от вашия дом.
— Щом казвате.
— Няма грешка, той е. Откакто е иззет, се знае с точност у кого
Кинг погледна Уилямс, който кимна.
— Добре — каза Кинг. — И защо искате да ми го върнете?
— О, няма да ви го върнем — обади се единият от агентите.
Паркс продължи:
— Извадихме куршума, с който е убит Дженингс, от стената в кабинета на вашия съдружник. Той е с медна риза, тъй че почти нямаше деформации. Открихме и гилзата. Хауард Джеяингс е застрелян с вашия пистолет. Всичко съвпада — следата от ударника, браздите по куршума и дори белегът от изхвърлянето.
— А аз ви казвам, че това е невъзможно.
— Защо?
— Позволете да ви задам един въпрос. По кое време е убит Дженингс?
— Според съдебния лекар между един и два часа през нощта, преди да го откриете в кантората — отговори Паркс.
— По това време бях на патрулна обиколка. А пистолетът беше в кобура ми.
Единият от агентите наостри уши.
— Да приемем ли това за признание?
Погледът на Кинг му даде да разбере, че репликата не заслужава коментар.
Паркс се замисли над възражението и каза:
— Проверяваме маршрута ви през онази нощ. Видели са колата ви на главната улица приблизително по същото време, когато е убит Хауард Дженингс.
— Вероятно съм бил там. Обиколките ми включват и градския район, тъй че би било логично някой да е забелязал колата. Но нямате свидетел, който да ме е видял в кантората, защото не съм бил там.
Единият от агентите понечи да отговори, но Паркс положи грамадната си ръка върху рамото му.
— В момента не се налага да обсъждаме тази тема — каза Паркс. — Данните от балистичната експертиза обаче са положителни, а с вашата подготовка знаете много добре, че те са неоспорими като отпечатъците от пръсти.
— Не, не са толкова неоспорими. Това не означава, че съм бил на местопрестъплението.
— Напротив, пистолетът ви се е оказал там, а вие сте засечен наблизо. Доста силно доказателство.
— Косвено — възрази Кинг.
— Случвало се е да осъждат хора и за много по-малко — отвърна светкавично Паркс.
— Трябвало е да ви проверят за следи от метал, когато са конфискували пистолета — каза един от агентите.
— Нямаше да помогне — каза Кинг. — През нощта преди вашето идване държах пистолета, тъй че по кожата ми щеше да има микроскопични следи от метала.
— Удобно — подхвърли агентът.
Паркс гледаше втренчено Кинг.
— Мога ли да попитам защо сте вадили
— Стори ми се, че някой дебне около къщата.
— Заловихте ли някого?
— Не, оказа се посещение на стара позната.
Паркс го изгледа странно. Явно реши да не задълбава.
— А ще кажете ли какъв ми е бил мотивът? — попита Кинг.
— Човекът работи за вас, може да е бъркал в касата или пък е открил, че мамите клиентите, и се е опитал да ви изнудва. Уреждате среща и го убивате.
— Интересна теория, само че той не бъркаше в касата и аз не мамя клиентите, защото нямам пряк достъп до техните сметки. Проверете.
— О, ще проверим, но това са само две от възможностите. Ето и друга: узнавате някак, че човекът е включен в Програмата за защита на свидетели, и се изпускате пред когото не трябва.
— И затова го убиват с моя пистолет, който беше в моя кобур?
— Или сте го извършили лично срещу добро заплащане.
— А, значи сега станах и наемник!
— Знаехте ли, че Дженингс е включен в програмата?
Кинг се поколеба миг по-дълго, отколкото трябваше, или поне така му се стори.
— Не.
— Ще се съгласите ли да ви проверим с детектор на лъжата?
— Не съм длъжен да отговарям.
— Просто се мъчим да ви помогнем — каза Паркс. — Нали разбирате, след като вече признахте, че оръжието на убийството е било у вас в момента, когато е застрелян Дженингс.
— За ваше сведение не сте ме предупредили за правата ми, тъй че не ми се вярва съдът да приеме каквото и да било от казаното досега за доказателство.
— Не сте под арест. Няма предявено обвинение — изтъкна единият агент. — Следователно не сме длъжни да ви предупреждаваме за правата.
— И ако ни призоват за свидетели — добави Паркс, — можем само да повторим какво казахте в наше присъствие.
— Сведения от втора ръка — отсече Кинг. — И определено не вярвам съдът да ги допусне по изключение, защото говорят за предубеждение. Процесът моментално ще бъде обявен за невалиден.
— Не практикувате наказателно право, нали? — попита Паркс.
— Не, защо?
— Защото онова, което казахте току-що, е пълна глупост.
Кинг вече не изглеждаше толкова самоуверен.
— Оттегляте ли твърдението си, че пистолетът е бил у вас по време на убийството? — настоя Паркс.
— Арестуван ли съм?
— Може да зависи от отговора на въпроса ми.
Кинг се изправи.
— От този момент нататък всички разговори ще се водят в присъствието на адвоката ми.
Паркс също стана и за момент Кинг имаше чувството, че едрият мъжага се готви да прескочи масата и да го сграбчи за гушата. Но шерифът само се усмихна и подаде торбичката с пистолета на един от агентите.