Част от секундата

Балдачи Дейвид

Оказа се, че Паркс бе свършил доста работа през последните няколко часа. Беше открил къде живее Боб Скот в Тенеси и смяташе, че мястото представлява интерес в много отношения. Теренът от сто и двайсет декара се намирал в слабо заселената планинска източна част на щата. По време на Втората световна война там имало армейски лагер, който съществувал още двайсетина години, преди да бъде продаден на частно лице. По-късно имотът многократно преминавал от ръка на ръка.

Паркс се обърна към Мишел:

— Когато открих, че теренът някога е бил собственост на американската

армия, взех да се питам защо му е на Скот такова нещо. Преди това той е живял известно време в Монтана — включил се в тамошните доброволни въоръжени отряди, доколкото разбрах, — тъй че защо да се преселва? Е, разрових се из карти, чертежи и схеми, и открих, че онзи проклет имот притежава грамаден бункер, издълбан под един хълм. По време на Студената война правителството и военните ги изграждаха с хиляди — от малки укрития до същински подземни комплекси като онзи под курорта Грийнбрайър в Западна Вирджиния, който трябваше да приюти Конгреса при ядрена война. Бункерът на Скот е доста голям, със спални помещения, кухня, бани, стрелбище, течаща вода и инсталация за пречистване на въздуха. И нещо интересно: има килии за военнопленници, вероятно в случай на чуждо нашествие.

— Затвор — каза Мишел. — Много удобно място за отвлечени кандидат-президенти.

— Същото си помислих и аз. А отгоре на всичко онзи имот в Тенеси е само на два часа път с кола от местата, където убиха Ритър и отвлякоха Бруно. Ако ги съединим на картата, ще се получи почти равностранен триъгълник.

— И си сигурен, че става дума за същия Боб Скот? — попита Мишел.

— Абсолютно сигурен. Ако не беше онази стара заповед за арест, трудно щяхме да го издирим; буквално е потънал вдън земя.

— Все още ли възнамеряваш да идеш там? — попита Мишел.

— Намерихме благосклонен съдия от Тенеси, който ни издаде заповед за обиск. Ще посетим онова място, но под измислен предлог, защото не искам някой да бъде застрелян. А влезем ли веднъж, ще действаме според обстоятелствата. Малко е рисковано от правна гледна точка, но предполагам, че рискът е оправдан, ако успеем да арестуваме Скот и да спасим Бруно, преди да го сполети нещо. Ще оставим юристите да разплитат възела след това.

— Кога потегляш?

— Ще ни трябва известно време за подготовка, а е желателно да пристигнем там през деня. Не искам онзи смахнат тип да ни сметне за крадци и да открие огън. Пътят е четири-пет часа, тъй че потегляме утре рано. Още ли държите да дойдете?

— Да — каза Мишел, като се озърна към Кинг. — А може да открием там и още някого.

— Кого? — попита Паркс.

— Бивша студентка с натрупана стара омраза.

Мишел приключи разговора и разказа на Кинг за последния развой на събитията. После извади лист хартия и започна да отбелязва точка по точка.

— Добре, ето я гениалната ми теория номер две, която допуска, че Джорст не е замесен. Да я разгледаме стъпка по стъпка. Скот организира убийството на Ритър от Рамзи; той е вътрешният човек. Не знам с каква цел, може би за пари, може да е имал някаква тайна ненавист към Ритър. — Тя щракна с пръсти. — Чакай малко. Знам, че звучи безумно, но може би родителите на Скот са дали парите си на Ритър, докато е бил проповедник. Помниш ли какво каза Джорст за това? А когато проучвах миналото на Ритър, установих, че е бил много богат, най-вече заради „даренията“ за неговата църква — църква, представлявана във финансово отношение еднолично от него.

— И аз си мислех за това. Но за жалост фактите не потвърждават теорията. Работил съм със Скот години наред и знам миналото му. Родителите му починали, когато бил още малък. И не са имали пари, които да наследи.

Мишел се облегна назад с разочарована гримаса.

— Жалко, щеше да е чудесен мотив. Хей, а как ти се струва Сидни Морс? Неговите родители са били богати. Може да са си дали парите на Ритър. В такъв случай Морс би имал причини да се замеси в убийството.

— Не. Майката на Морс му е завещала парите си. Спомням си, че чух за това, когато той се включи в кампанията, защото тя почина приблизително по същото време. Така или иначе, вече знаем, че случаите с Ритър и Бруно са свързани по някакъв начин. Дори ако Сидни е имал нещо общо със смъртта на Ритър, не би могъл да участва в отвличането на Бруно. Освен ако го е зашеметил е топка за тенис.

— Добре, прав си. Да предположим все пак, че зад всичко стои Боб Скот. Това е първата част. Нека кажем, че са му платили, за да помогне при подготовката на убийството. Струвало му е кариерата — какво пък, тъй да бъде. Той напуска, отива да живее из пущинаците на Монтана и може би се побърква.

— Ами Бруно? Каква връзка може да има Скот с него?

— Представи си, че е организирал заговора срещу Ритър, защото някога двамата с Рамзи са били приятели. Знам, че звучи смахнато. Скот е воювал във Виетнам, а Рамзи протестирал срещу войната, но и по-странни неща са се случвали. Може да са се срещнали на някоя демонстрация. Нали разбираш, по онова време Скот е отвратен от войната и спонтанно възприема идеите на Рамзи. Ако заедно с Арнолд Рамзи е организирал убийството на Ритър, може би познава и Кейт Рамзи. В такъв случай знае също, че Бруно е провалил кариерата на баща й със скалъпени обвинения, и по-късно разказва на Кейт за това. Кейт израства с омраза към Бруно, а сетне Скот отново се появява в картинката и двамата се обединяват, за да го отвлекат и да го накарат да си плати за стореното. Това би обяснило всичко.

— А човекът, който посетил Рамзи и когото Кейт чула да споменава името на Торнтън Джорст… ти твърдиш, че е бил Скот?

— Ако Кейт наистина е замесена — вече си говорихме за това, — може да е излъгала за името просто за да ни отклони от истината. Е, какво мислиш?

— Доста добра хипотеза.

— Смятам, че от нас ще излезе добър екип.

Кинг въздъхна дълбоко.

— А сега май остава само да чакаме какво ще ни донесе утрешният ден.

60

На следващата сутрин потеглиха призори с три автомобила. Паркс пътуваше с Кинг и Мишел, а в двата джипа зад тях се возеха мрачни федерални агенти с бронирани жилетки.

Кинг и Мишел бяха осведомили Паркс за новите си открития около Кейт Рамзи и за теорията на Мишел, че между отделните събития може да има връзка, макар и не много сигурна засега.

Паркс не изглеждаше убеден.

— Както е тръгнало, няма да се учудя, ако всичко пак се преобърне с главата надолу.

Докато закусваха в движение с кафе и бисквити, Паркс им изложи плана за атака.