Играта
Шрифт:
Онзи път всичко бе било голяма, скапана бъркотия.
Така или иначе, случилото се му бе коствало десет месеца в поправителния дом.
Обществен застъпник my ass!, по-скоро „естествен отстъпник“ или може би „съществен престъпник“, ако се съди по безумно скъпата каручка на Mr. Sleazy. Във всеки случай сега той самият щеше да си отмъсти на лешоядите и чувството всъщност беше дяволски добро!
Яжте ми кура, надути „Стюреплан“-ски свине!
Следващата седмица, следвайки инструкциите, беше изпратил анонимно болтовете от колелата до адвокатската фирма и за пръв път осъзна, че всичко, цялата тая работа с Играта, е много по-голямо, отколкото си бе мислил.
Защото какъв всъщност беше смисълът да връща болтовете обратно на господин Sleazy? Това си беше като да му направи услуга и сигурно да му спести няколко хиляди крони от тлъстата сметка в сервиза. Защо
Единственият отговор, за който се сещаше, беше, че някой иска да види изражението на адвоката, когато получи пакета. И тогава лампичката му окончателно светна. По света имаше и други като него, не само в САЩ, но и тук, в Швеция, а със сигурност и в други страни.
Вече беше загрял, че горилата на „Биркагатан“ по някакъв начин бе забъркана и тъпакът не бе могъл да си държи устата затворена, ами се бе разприказвал за Играта. Очевидно текстът, който бе напръскал на вратата му, се отнасяше за това. И едва ли Луис Карол бе оставил картата пропуск в книгата или пък знаеше нещо за спирането на часовника на покрива на НК…
Но HP не бе осъзнал цялостната картина с пълна сила, преди да разбере, че някой друг е бил избран, за да завърши мисията с адвоката. Че някой друг ще стои и ще снима, когато малкият чекиджия отвореше пакета и с почервенял фейс откриеше болтове на собствената си кола. Някой, точно като него самия, с мисия за изпълнение и камера, с която да я заснеме; и същото вероятно важеше и за онзи, който бе изнамерил отнякъде гаечен ключ за „Ферари“ и го бе скрил в тоалетната на „Стюрегалериан“. Значи поне три различни подмисии и също толкова участници, за да нагласят цялата работа и да подарят на Mr. Sleazy почивка, която да помни дълго.
Страшно добре изпипано, можеше само да свали шапка на хората, които и да бяха те, които го бяха организирали.
Във всеки случай, мисията му бе донесла 1000 точки, а на следващата сутрин бе открил чуждестранна кредитна карта на изтривалката. Този път бе уцелил правилния пин код от първия път.
Оказа се, че сметката съдържа общо 2300 американски долара, което отговаряше на общия му брой точки. Трябваше просто да пъхне картата в най-близкия банкомат и да изтегли колкото му трябват.
Стигнаха, че и му останаха отгоре за DVD колекцията на „Семейство Сопрано“ [49] , по която бе въздишал, както и за семеен пакет Мароко [50] от обичайния му квартален дилър. После се беше отпуснал на дивана, бе пафнал the magic dragon [51] и бе пръснал главите на няколко нууба [52] на „Counter-Strike“. След това home delivery pizza и малко male bonding с момчетата от мафията в Ню Джърси.
49
Става дума за сериала „Семейство Сопрано“. — Б.пр.
50
Става дума за марихуана или хашиш; по-голямата част от канабиса в Европа се внася от Мароко. — Б.пр.
51
Игра на думи и жаргон за пушене на марихуана. Puff, the Magic Dragon е името на известна песен на групата „Peter, Paul & Mary“, както и на детска анимация по същата песен. Puff означава обаче и пуша, пафкам, а the magic dragon в случая се използва като синоним на марихуана. — Б.пр.
52
Noob (англ.) — Жаргон в компютърните игри, използва се, обикновено пренебрежително, за неопитни играчи. — Б.пр.
Живот!
Но въпреки всичко петата мисия беше наистина яката. Именно тя го превърна в Mr. Clip of the week, first Runner-up, а няколко часа по-късно също и в Прекрасния Папа на Плющенето.
Освен с постоянно надървяне, петицата го снабди и с 2500 свежи долара в сметката, но за негово учудване започваше да гледа на парите все повече като на приятен бонус. Много по-важна от кеша бе любовта, която се изсипваше на стената му: „128 FTW!“, „all the kings horses couldn’t stop you
53
Изразът идва от песента за Хъмпти Дъмпти:
Всички царски хора и царските коне не могат вече да го вдигнат на мястото му, не!„Алиса в огледалния свят“, превод от английски Стефан Гечев. — Б.пр.
54
Интернет жаргон. FTW е съкращение от израза for the win, който се използва, за да покаже одобрение. За произхода на w00t има различни теории, но в днешно време се използва за да изрази радост и вълнение. — Б.пр.
Не беше зле за новак!
Той беше the flavour of the month!
Той беше in the zone!
Той беше на път към върха!
Тя се събуди рано, измъкна се от леглото и без да го буди, събра тихо дрехите си и ги облече. В действителност не обичаше да остава за през нощта, но бе била толкова изтощена, както от тренировките през последните няколко дни, така и от снощните занимания, че противно на навиците си бе заспала там.
Още от първата вечер винаги се срещаха в неговия апартамент, което я устройваше перфектно. Тя го харесваше, абсолютно, но чувстваше, че да го допусне в жилището си няма да е правилно. Би означавало да изпрати грешни сигнали, да му даде лъжливи очаквания. По-просто бе да се срещат така, да свършат работата и после вкъщи с извинението, както винаги, че утре ще става рано.
Той беше добро момче всъщност. Може би малко небрежен, апартаментът би могъл да се поразтреби, а и на него нямаше да му навреди, ако се подстригва по-често.
Но като цяло беше добър мъж, значително по-добър, отколкото тя заслужаваше.
Само не бе трябвало да заспива.
Наистина не бе трябвало да заспива.
Той се размърда насън и за няколко панически секунди тя си помисли, че той ще се събуди. Какво щеше да каже, ако това станеше? Как щеше да обясни, че е на път да се измъкне като крадец в нощта, без дори да каже чао? Или още по-зле, какво, ако той опиташе да я придърпа в леглото за сутрешно гушкане? Да се позабавляват малко и да си разменят интимности?
Тя усети как пулсът и се ускорява.
Нормен, успокой се, по дяволите!
Той спря да се движи и тя установи по дишането му, че още спи.
Прекрасно!
Време да изчезва. Всичко ли е взела?
Опипа набързо джобовете си, за да провери.
Ключове — дам, значката — дам, мобилен телефон — няма го…
Тя се огледа набързо в сумрачната спалня, нетърпелива да си тръгне. Ето го там, по средата на бюрото. Тя прибра облекчена телефона и същевременно забеляза, че неговият мобилен също стоеше там. Красив модел, супер тънък, от неръждаема стомана, не по-голям от длан и само със сензорен екран. Малка, червена LED-лампичка, която мигаше, беше единственият знак, че е включен. Не можеше да си спомни друг път да е виждала телефона или въобще такъв модел. Явно беше нова покупка. Сигурно беше адски скъп, отбеляза тя, докато отваряше входната врата.
Когато HP отвори сейфа в „Сентрален“, първоначално не разбра какво точно вижда. Зеленият цилиндричен предмет напомняше най-вече на флакон спрей и за миг почти се разочарова. Какво, да не би да имаше още един доносник, на когото трябва да му се припомня правило номер едно? Беше очаквал нещо повече.
Напъха предмета в чантата, която носеше със себе си, и тъй като в метрото беше пълно с хора, не можа да го разгледа, преди да затвори зад себе си вратата на апартамента. Чувстваше се подведен, мисията бе започнала толкова обещаващо с ключа за сейфа, залепен под масата в „Уейнс Кофи“ на „Йотгатсбакен“. Беше си чисто изпълнение на таен агент, да стои вътре, между нищо неподозиращите хора, посръбващи лате, напрегнатото опипване под масата и след това вълнението, когато пръстите му се бяха докоснали до нещо твърдо.