Маршрут 666
Шрифт:
— Аз също — въздъхна Дагоста.
— Мисля, че това е било някаква лаборатория.
— Дори аз си мисля същото. И той като теб е бил учен.
— Не съвсем. Грег се занимаваше главно с генетика и еволюционна биология. Докато моята специалност е антропологическа фармакология.
— Все тая — промърмори Дагоста и подръпна крачолите си. — Въпросът е каква точно е била лабораторията?
— Трудно е да се определи. Трябва да научим нещо повече за тези машини в ъгъла. За целта е необходимо изследване на разтопените стъкленици, за да се разбере какво е имало в тях.
— И? — изгледа я Дагоста.
— Какво „и“?
— Ще се заемеш
— Защо аз? В полицията не ви липсват експерти, които…
— Те нямат интерес — махна с ръка Дагоста. — Подобни изследвания са накрая в списъка с приоритетите им.
Върху лицето на Марго се изписа изненада.
— Важните клечки в полицията не се интересуват от съдбата на Кавакита, нито пък с какво се е занимавал, преди да бъде убит — поясни лейтенантът. — За тях той е поредната случайна жертва. Също като Брамбъл.
— Но ти не мислиш така, нали? Убеден си, че той играе някаква роля в поредицата от убийства?
— Ох, не знам — въздъхна Дагоста и избърса потта от челото си. — Просто имам чувството, че човекът е имал съвсем конкретен замисъл, и искам да разбера какъв е бил той. Добре го познаваше, нали?
— Да ти изпратя ли фотограф?
— Може би по-късно. На първо време ще се задоволя с няколко скици.
— Хубаво — кимна Дагоста, но лицето му остана загрижено.
— Ти върви да си гледаш работата — добави Марго. — Няма нужда да висиш тук.
— Изключено! — тръсна глава Дагоста. — Не и след онова, което се случи на Брамбъл.
— Лейтенант…
— И без това трябва да взема проби от пепелта и да потърся следи от запалителни вещества — каза той, без да мръдне от мястото си. — Ще гледам да не ти се пречкам.
Марго въздъхна, измъкна скицник от сака и отново насочи вниманието си към унищожената лаборатория. От нея се излъчваше някакво мълчаливо обвинение. Бе могла да направи нещо. Грег се опита да се свърже с нея. Може би нямаше да свърши така.
Тръсна глава, за да прогони гузните мисли. От тях полза нямаше. А и това бе единственото място, от което можеше да получи някаква информация за Грег. И единственият път за бягство от целия този кошмар. Значи трябва да се примири и да се залови за работа. Е, в това имаше и нещо добро — за известно време ще остане далеч от лабораторията по криминологична антропология, която в последно време беше започнала да прилича на костница. В сряда следобед от „Съдебна медицина“ им изпратиха и тялото на Битърман, комплектовано с куп нови въпроси. Следите по шийните прешлени сочеха обезглавяване с помощта на примитивен предмет, вероятно грубо изработен нож. Самият труп не беше оглозган, което означаваше, че убиецът или убийците не са разполагали с време.
Тя нахвърли набързо очертанията на помещението, размерите, разположението на масите и превърнатата в пепел апаратура. Всяка лаборатория разполага със специфично оборудване и снабдяване, определяно от характера на изследванията. Докато оборудването може да насочи към общия характер на тези изследвания, именно снабдяването би дало отговор на въпроса относно целите.
След като приключи със скицирането, Марго пристъпи към самите маси — устояли на огъня единствено благодарение на размерите си. Очерта правоъгълници в скицника и започна да отбелязва местоположението на всяка колба, епруветка, мензура и останалите, почти невъзможни за идентифициране предмети. Беше ясно, че тук са се провеждали някакви сложни биохимични изследвания, но какви?
Спря за момент, вдишвайки
Започна с най-голямата. Металната обшивка се бе нагънала от високата температура, под нея се виждаха обгорели чаркове. Един лек ритник беше достатъчен, за да я срути. Оглушителното дрънчене изведнъж я накара да си даде сметка, че двамата са съвсем сами в пустата околност. Отвъд коловозите и от другата страна на реката слънцето огряваше скалистия бряг на Ню Джърси. Чуваха се писъците на чайки, които кръжаха над гниещите кейове край брега на Хъдзън. Един хубав летен следобед бавно си отиваше отвъд периметъра на депото. Но тук, на това мрачно и изоставено място, хубавото време изобщо не се усещаше. Погледна Дагоста, който бе събрал своите образци и сега, скръстил ръце на гърдите си, гледаше реката, осветена от ярките слънчеви лъчи. Вече беше доволна от решението му да остане с нея.
Наведе се над машината, усмихвайки се на нервността си. Разрови парчетата обгорял метал и в резултат откри това, което й трябваше: табелката с фабричния номер и наименованието. Избърса саждите и успя да различи надписа „Производител на генетична апаратура «Уестърли»“, под който добре личеше логото на компанията. Още по-надолу бе щампован сериен номер и наименованието на уреда: Интегрален ДНК анализатор. Информацията бързо намери място в бележника й.
Малко по-настрани забеляза полуразтопена купчина метал, която не приличаше на останалите. Приближи и се зае да оглежда останките. Приличаше на инсталация за органичен синтез, в долната част на която откри няколко колби с химикали, оцелели от пламъците. Етикетите сочеха, че става въпрос за химикали, които присъстват във всяка лаборатория. Вдигна една от тях. Надписът беше частично унищожен: Активен 7-дехидрохоле… Поклати глава и пъхна стъкленицата в сака си. Надяваше се, че „Голямата енциклопедия на химическите вещества“ ще й помогне да открие за какво става въпрос.
В краката си забеляза частично изпепелените останки на работен бележник. Наведе се да го вдигне, но той се разпадна в ръцете й. Събра обгорелите парченца, постави ги в специално найлоново пликче за мостри и го пусна в сака си.
Петнадесет минути по-късно вече беше сигурна, че на това място е имало първокласна генетична лаборатория. Самата тя всекидневно работеше с подобна апаратура и отлично знаеше, че цената й надхвърля половин милион долара.
„Откъде Кавакита е взел парите за изграждането на такава лаборатория? — озадачено се запита Марго, докато се насочваше към алеята. — Какво, по дяволите, е искал да постигне?“
Продължаваше да пише, бавно пристъпвайки по циментовия под на някогашния склад. Стори й се, че долавя нещо странно, и вдигна глава. Между отломките и разтопените парчета стъкло се виждаха пет пресъхнали от горещината локви със странна, наподобяваща цимент субстанция, около които беше насипан ситен чакъл.
Наведе се да ги разгледа. От най-близката стърчеше метален предмет, голям колкото юмрука й. Измъкна от сака джобно ножче и внимателно го изчегърта от спечената кал. Върху гладката му стена личаха няколко абсолютно неразбираеми буквени съчетания: ВАРИУ… КИС… ПО… Повъртя изкривеното късче метал в ръцете си, после изведнъж й светна: това бяха останките от помпа за аквариум.