Нищо друго освен истината
Шрифт:
— Тя е надута глупачка — сопна се Франи. — И започна първа.
— На нея й е позволено да те обижда. То й влиза в служебните задължения. Какво й каза?
— Че _аз_ я обвинявам в неуважение, че цялата тази история е оскърбителна…
Харди разтърси глава — вече вярваше, че всичко това става в действителност. Щом Франи кипне, прави му сметката.
— И си си докарала четири дни — намръщи се Глицки.
— _Четири дни ли?_ — Харди се съвзе за миг. — Заради някаква си тайна?
— Каква тайна? Не съм чул такова нещо от Чоморо. Заради Брон е. — Тонът на Глицки зазвуча обнадеждено: —
— Никакво може би — заяви Харди. — Ще я заклещя в коридора, ако се наложи.
Франи се пресегна през масата.
— Дизмъс, не ги оставяй да ме държат тук. Децата имат нужда от мен. Станала е някаква ужасна грешка. Започна се с онова глупаво обещание. Само това искаха от мен.
— И какво е то? Сподели го — обещавам ти, че няма да кажа на никого. Ще ме наемеш за свой адвокат и то ще стане поверително. Никой няма да научи, а можем и да го използваме като залог. Ще събудя съдията в дома й, ще й обясня положението…
Глицки го прекъсна:
— Не те съветвам. За каква тайна говорите?
Франи се престори, че не чува Ейб.
— Могат просто да попитат Рон. _Ти_, Дизмъс, можеш да помолиш Рон. Да отидеш у тях и да го събудиш. Дори да му позвъниш оттук. Ако научи, че съм в затвора, той ще им каже всичко, което искат да знаят. Не би допуснал да ми се случи подобно нещо.
— Каква е тази тайна? — повторно попита Глицки.
Франи най-после повиши глас:
— Работата не е в тайната! — И продължи по-тихо: — Тайната няма значение. — Умоляваше съпруга си с поглед, опитваше се да му каже нещо, но каквото и да бе то, оставаше си обвито в загадъчност.
После очите й бързо се насочиха към Ейб.
— Обещах на Рон. Дадох му дума. Това е _негова_ тайна. Дизмъс, може би, ако му се обадиш или отидеш в апартамента му и му кажеш какво става… Сигурна съм, че той ще сподели с теб. А след това ще се върнеш и ще ме отведеш оттук.
5
Ейб преравяше купчина папки, която бе взел от едно бюро в отдел „Убийства“. Намери нужната и през бюрото си я подхвърли на Харди.
— Както си спомняш от времената, когато бе обвинител, адресът е написан горе вдясно. „Бродуей“.
Харди сведе очи, после вдигна поглед.
— Без телефонен номер? Щеше да е прекрасно, ако имаше телефон.
— Много работи щяха да са прекрасни в тази папка, Диз. В нея няма, кажи-речи, нищо. — Лейтенантът въздъхна. — Първият ми инспектор, който се зае със случая, бе убит около седмица по-късно. Може и да го помниш — Карл Грифин.
Харди кимна.
— Ъхъ. Как бе убит? — Не му се говореше за убити полицаи, особено с най-добрия му приятел, който си бе жив, но това може би имаше някаква връзка с Франи, така че трябваше да е наясно.
— Някаква среща със свидетел протекла зле, поне така смятаме ние.
_Сержант инспектор Карл Грифин не го знаеше, но когато стана от бюрото си в отдел „Убийства“ на четвъртия етаж на Съдебната палата в Сан Франциско в понеделник сутринта на 5-и октомври, това бе за последен път._
_Той бе единственият инспектор, работещ по убийството на Брий Бомонт, трийсет и шест годишната специалистка по опазване на околната среда, а напоследък
_Карл бе упорит и съвестен, но бавен служител и дотолкова безличен, че заслужаваше слаб две по индивидуалност. Всички в отдела, включително и лейтенантът му Ейб Глицки, го смятаха за най-досадния повлекан в участъка. Предан и усърден, точен, но в същото време муден, ограничен и със съмнителна чистоплътност._
_И все пак при случай Карл наистина постигаше успехи. Често прекарваше седмица, понякога и десетина дни, беседвайки със свидетели и техни познати, събирайки материали за отпечатъци от пръсти и други веществени доказателства, които насипваше в торби за замразени продукти, без да слага етикети, и ги пъхаше в багажника на колата си с градска регистрация. Когато сметнеше, че е готов, той подреждаше всичките си боклуци в някакво подобие на последователност и понякога в крайна сметка представяше заподозрян за осъждане._
_Не че често му възлагаха случаи, за чието разрешаване се изискваше ум. В Сан Франциско девет от всеки десет убийства бяха ясни като бял ден. Жена убива мъжа, който я бие. Ревнивец убива приятелката си, която си походва. Закъсали пласьори на наркотици. Гангстерски престрелки. Злополуки поради пиянство._
_Отрепките прочистват генетичния фонд._
_В такива случаи инспекторите по убийствата събират улики, нужни на съдебните заседатели, за да обвинят напълно очевидния заподозрян, и с това работата им свършва. Карл бе много полезен за свързване на дреболиите помежду им._
_От време на време, тъй като убийствата пристигаха при дежурния и се възлагаха на онзи, който бе приел повикването, Грифин получаваше случаи, над които трябваше да се работи. Не беше му се случвало от две години, когато прие повикване за обвързана с политиката бяла жена от „Бродуей“, така че Глицки просто нямаше друг избор. Първоначално не бе ясно, че става дума за изтъкната личност и ако лейтенантът бе допуснал, че разследването ще се окаже от висока класа, щеше да го възложи на друг инспектор, а нараненото достойнство на Карл да върви по дяволите._
_Но при това положение Грифин пое случая „Бомонт“ и бяха минали шест дни, а той още не бе арестувал никого._
_След получаване на докторска степен в Университетския колеж в Бъркли в началото на осемдесетте, Брий няколко години бе завеждала тамошната лаборатория по токсикология, после бе напуснала университета и бе станала консултант на „Западната щатска петролна асоциация“, а по-късно бе работила в „Калоко Ойл“._
_Но само няколко месеца преди смъртта си бе напуснала петролната компания и бе застанала на противниковата страна в опасната битка за милиарди долари между производителите на бензинови добавки. Противопоставяйки се публично на добавките към калифорнийския бензин, които според нея причинявали рак, Брий се бе присъединила към члена на щатския законодателен съвет на Сан Франциско Деймън Кери, понастоящем водещ предизборна кампания за губернатор._