Нищо друго освен истината

Лескроарт Джон

— Значи е било чисто и просто караница? — Не че преследваше личните си цели, но имаше забележка: — Предумишлените убийства не стават така. Обикновено. Най-много да излезе непредумишлено убийство, може би дори самозащита, което изобщо не е престъпление.

— Не ме е грижа как му викат адвокатите. Стига да пипна типа, който е убил Брий.

— Сигурно. — В настъпилото продължително мълчание Харди долавяше равномерното дишане на бащата на Ейб от всекидневната. — Сигурно — повтори. — Ами онзи, който е убил Карл

Грифин?

При тези думи Глицки внезапно замръзна.

— Кой?

— Ти си в „Убийства“. Ти ще ми кажеш.

— Искаш да кажеш, че Брий и Карл са свързани ли?

Харди сдържано сви рамене.

— А ти твърдиш, че не са ли? Изглежда обратното, освен ако нямаш заподозрян за Карл. — Това прозвуча като въпрос.

Глицки се позабави, преди да отговори:

— Нямаме нищо за Карл. Казах ти вече. Щеше да разговаря с един от информаторите си в Западното предградие, който очевидно го е взел на мушка.

— И какво? — Харди преливаше от сарказъм. — Помолил е доносника да му подържи пистолета за малко, докато си приказват, и той случайно е гръмнал? Така ли е станало?

— Нищо чудно — отвърна Глицки язвително. Но имаше нещо в думите на Харди и лейтенантът навярно за пръв път забеляза това. — Седял е в колата си, Диз. Дори и Карл не бе чак толкова тъп.

— Добре. И какво според теб се е случило? Спомняш ли си къде са открили колата?

Кимване.

— В една задънена уличка, казва се „Рейклиф Теръс“, точно до „Дивисадеро“.

„Е — помисли си Харди, — зачеркни това хрумване.“ „Дивисадеро“ минаваше точно през центъра на Западното предградие, така че Грифин е бил наистина, където е трябвало да бъде. Но за да е изчерпателен, все пак зададе следващия си въпрос:

— Коя е пресечната улица?

Глицки не помнеше наизуст и само след миг те разстлаха карта на масата помежду си. Възцари се мъртва тишина. „Рейклиф Теръс“ наистина бе точно до „Дивисадеро“ и върху картата тя изглеждаше доста близо до гетото, но за познавачите на града в икономическо отношение тя бе толкова далеч от бедняшките жилища в Западното предградие, че със същия успех можеше да се намира и в Бевърли Хилс.

Пресечната улица се оказа „Тихоокеанска“ — по името на тази артерия бяха наречени и „Тихоокеанските възвишения“ — един от най-аристократичните квартали на Сан Франциско. И още по-красноречиво — тя бе на една пряка от „Бродуей“.

Харди още миг остана наведен над картата, за да се увери. Болезнено осъзна собствената си некадърност, защото хрумването принадлежеше на Дейвид Фримън — забележката му, че Грифин е бил първият, стигнал до яслата. Това дърто врънкало никога ли не греши?

Харди се изправи, отиде до хладилника и взе една химикалка с магнит от вратата. Върна се при картата и отбеляза едно кръстче. Й още едно. Замисли се за миг и озарен от още едно хрумване, надраска трето.

— Брий

Бомонт — каза и посочи с върха на химикалката първото кръстче на две преки от „Рейклиф Теръс“. — „Бродуей“ и „Стайнър“. Деймън Кери, „Бродуей“ и „Бейкър“. — На четири преки западно от Брий и на една пряка от „Рейклиф“. Постави писеца на третото кръстче. — Джим Пиърс. „Дивисадеро“ и „Норт Пойнт“. — Десет преки на север.

Глицки мълчете намръщен. Най-после сложи пръст върху първото кръстче на Харди.

— И Рон Бомонт.

Харди бе принуден да потвърди нежелания факт. Но не към това клонеше и след миг се увери, че ще убеди и Глицки.

— Представяш ли си Грифин да се появи с информатора си тук? Аз не. Как си представяш доносника да се остави да го закарат толкова далеч от „махалата“?

Глицки поклати глава.

— Прав си. Не е станало така. Там не е възможно.

Харди подхвана тази мисъл:

— Бил е някой, от когото Грифин не се е боял, навярно дори му е имал доверие.

— И то толкова, че да му даде пистолета си ли? — Бе свил юмрук над кръстчетата на Харди и го повдигна леко, после бавно го отпусна с огромно самообладание. — По дяволите — каза. — По _дяволите,_ Карл.

За Глицки това бе неистово избухване. Вдигна очи и се видя, че бялото им се е наляло с кръв.

— Да беше друг, бих ти отвърнал с „изключено“. Но Карл? Трябва да ти отговоря с „може би“. — Прокара дланта на едната си ръка върху горната страна на другата. — Господи, Диз, как така никой нищо не е видял?

Но не това всъщност искаше да разбере Глицки и Харди реши да го пощади. Имаше си свои проблеми при тази нова информация — знаеше, че съществува още едно кръстче, което не бе отбелязал на картата.

Фил Канета имаше собствено оръжие. На Грифин не му се е наложило доброволно да предаде пистолета си — ситуация, която Глицки бе сметнал за несъстоятелна. Канета може просто да е скочил на мястото до шофьора в колата на Грифин, да е извадил своя пистолет и ловко да е свършил останалото. Взел е пистолета на Грифин, принудил го е да кара до усамотена и тиха сляпа уличка. И го е ликвидирал.

Но пък, колкото повече обмисляше такава възможност, си даваше сметка, че ако някой от останалите заподозрени от него е притежавал оръжие, с лекота би сторил същото.

Положителният резултат бе че накара Глицки да мисли, и то не единствено за Рон. Не бе сигурно, естествено, нито пък доказано, но Харди внезапно прие поразителната вероятност, че убийството на Грифин всъщност е свързано с Брий.

— Кога е бил убит? — попита. — Имам предвид Карл.

Глицки все още не бе свикнал докрай с новината и Харди не го винеше. Ако наистина се бе случило така, значи отдел „Убийства“ бе допуснал нечувано недоглеждаме. Глицки отново седеше до масата. Сви шепи пред устата си и духна в тях.