Обикновен гений
Шрифт:
— Добре де, няма да ти изпращам коледна картичка — промърмори под нос Мишел.
— Пак ли се разхождаш? — обади се някакъв глас зад гърба й.
Тя бързо се обърна и срещна изпитателния поглед на Бари.
— Просто убивам времето.
— Лицето ти е по-добре. Страхотните скули започват да се очертават.
— Благодаря — кратко отвърна тя.
— По обед видях, че разговаряш със Санди.
— Изглежда приятна жена.
— Трябва да внимаваш с нея.
— О, ти я познаваш? — сбърчи вежди тя.
— Да кажем, че познавам хора като нея. Те могат да
— Никога не ги търся — излъга тя.
— Браво, така трябва — пренебрежително се усмихна той. — Виж, ако имаш нужда от нещо, не се колебай да ме потърсиш.
— Какво например?
Той прие въпроса с усмивка, в която се долавяше лека изненада.
— Абсолютно всичко. Отлично знам колко самотен може да се почувства човек на подобно място.
— Аз никога не се чувствам чак толкова самотна.
По-късно през деня Хорейшо Барнс се настани насреща й с бележник в ръце.
— Днес ще караме без магнетофон, а? — иронично подметна тя.
— Натъпкал съм се с витамини — почука главата си той. — Всичко е тук, вътре. Между другото, успях да се свържа с брат ти.
— Какво каза той? — бързо се приведе напред Мишел.
— Прояви разбираема загриженост.
— Ти какво му каза?
— Само каквото беше необходимо.
— За бара?
— Защо трябва да му обяснявам, че си отишла да изпиеш едно питие и съвсем случайно си се сбила с Голиат?
— Престани да ме будалкаш. Каза ли му?
— Предпочитах да чуя какво той ще каже за теб — невъзмутимо отвърна Хорейшо и прелисти бележника си. — Той каза, че си като динамит, с неизчерпаема енергия и устрем, с които си засрамвала цялото ви семейство. Определи те като живо торнадо, но съм сигурен, че го каза с много обич.
— Бил винаги преувеличава.
— Не и в този случай. Но той каза и още нещо, което ми се струва интересно.
— Какво?
— Можеш ли да отгатнеш?
— Стига с игрите, за бога — въздъхна Мишел. — Просто ми кажи.
— Добре — кимна Хорейшо. — Той каза, че като малка си била страшно подредена. Всичко около теб е имало своето точно определено място, което е много необичайно за дете. Дори са се шегували с теб. А след това изведнъж си се превърнала в пълната си противоположност.
— Какво толкова? Просто съм го надживяла. На всеки може да се случи. И днес съм абсолютна мърла.
— Права си, че се случва. Но обикновено, когато си само на шест, това не става без причина, а още по-малко само за една нощ. Ако се бе случило в пубертета, изобщо нямаше да му обърна внимание. Всички тийнейджъри са разпилени. На тринайсет май нещо се обърква в някаква определена хромозома и започваш да живееш сред хаос и мръсотия и твърдо да се опълчваш срещу изискванията на родителите ти. А аз просто се питам какво те е тласнало натам далеч преди задействането на въпросната хромозома.
— На кого му пука? Беше толкова отдавна.
— В нашия случай дупката във времето е без значение. Важното е да разберем какво се е въртяло в главата ти тогава.
— Знаеш ли, че никога не сме говорили за отношенията ми с един човек, който изби много хора. Аз не съм психоаналитик, но не мислиш ли, че има връзка със сегашното ми състояние?
— Добре, да поговорим за него — кимна Хорейшо.
Мишел се облегна назад и сложи ръце върху бедрата си.
— Всъщност нямам кой знае какво да кажа. Той беше мил и привлекателен, страшно надарен художник, изключителен спортист и ездач, с много интересна биография. Отнасяше се добре с мен, повдигаше самочувствието ми. Бракът му не вървеше. — Помълча малко и с мрачна ирония добави: — Фактически имаше само един недостатък: беше сериен убиец.
— А ти не си могла да повярваш, че такъв човек е успял да те измами толкова лесно.
— Не е ли нормална реакция?
— Нормална е. Но трябва да се съобразим с факта, че повечето серийни убийци са и големи измамници. То е част от психологическата маска, с която прикриват истинската си същност и която им позволява да подбират жертвите си с голяма лекота. Типичен пример в това отношение е известният Тед Бънди.
— Благодаря, вече се чувствам по-добре — саркастично отвърна тя.
— И заради този единичен инцидент ти зачеркваш години на успешна професионална кариера, обръщаш гръб на здравия разум? Това нормално ли е?
— Изобщо не ми пука дали е нормално. Важно е как се чувствам.
— Мислиш ли, че си го обичала?
— Мисля, че бих могла да го обичам, но след известно време — отвърна след кратка пауза тя. — И всеки път, когато си спомня за него, ми се приисква да повърна или да прережа вените си. В крайна сметка мръсникът се опита да ме убие и ако не беше Шон, със сигурност щеше да го направи.
— Шон Спасителя, а? Без съмнение ти си му била много благодарна.
— Разбира се.
— Но, доколкото съм осведомен, по същото време и той е имал връзка.
— Шон е голямо момче, може да прави каквото пожелае — безстрастно отвърна Мишел.
— Но се получава така, че и той е допуснал голяма грешка.
— Дано да го е разбрал — побърза да каже тя. — Всъщност убедена съм, че го е разбрал.
— Шон умен ли е според теб?
— Един от най-умните, които познавам.
— Но се е излъгал по отношение на онази жена.
— Разбра го обаче навреме и това му помогна. Докато аз си останах заблудена.
— А какво беше отношението ти към връзката на Шон с онази жена?
— Вече ти казах, той е голямо момче.
— Имах друго предвид.
— Чувствах се гадно, какво друго? — рязко отвърна тя. — Сега доволен ли си?
— Гадно, защото е предпочел нея пред теб?
— Май не си много тактичен — присви очи Мишел.
— Да приемем, че е така. Това ли е истината?
— Най-вече защото бях убедена, че се прави на глупак.
— Защо?
— Беше вещица. Бях наясно, че единствената й цел е да го сграбчи в ноктите си. Освен това беше и убийца, въпреки че така и не успяхме да го докажем.