Преследвана
Шрифт:
— Да, сякаш тя му беше направила магия или нещо такова — кимна Джак. — Чакай малко, сега си спомних! — извика Деймиън. — Не забелязахте ли, че всички изпаднаха в благоговение и изглеждаха странно замаяни, когато се появи Калона?
Венера изсумтя и ми заприлича силно на Афродита от най-саркастичните си (и най-неприятни) моменти.
— Всички, освен нас — каза тя и обходи с поглед всички червени хлапета. — Ние разбрахме, че е зъл и напомпан с лайна, още в мига, когато го видяхме.
— Как? — попитах рязко. — Как разбрахте?
Щом го видяха, другите новаци, без нас, разбира се, паднаха на колене. Дори и синовете
— Беше очевидно. Разбира се, той беше много готин и секси, но хайде стига! Та той излезе от земята, след като онова място беше наквасено с кръвта на Стиви Рей.
Докато я оглеждах внимателно, ми мина през ума, че може да е разпознала злия Калона, защото тя самата беше на «ти» със злото.
— Вижте, той имаше крила. Това не е нормално, нали? — обади се Крамиша и отклони вниманието ми. — Мама все ми казваше: «Не вярвай на бял пич, дори и да е готин». И аз си мисля, че готин бял пич с криле, който изскача от земята сред локва от кръв, последван от грозни като задници птицеподобни, заслужава още по-малко доверие, нали?
— Тя е права — каза Джак, забравяйки, че той самият е готин бял пич.
— Трябва да споделя нещо с вас — обади се Деймиън и лицата ни се завъртяха от Крамиша към него. — Ако не бях в средата на кръга, заобиколен от вас, и ако Афродита не крещеше като луда да не се разделяме и да бягаме оттам, вероятно аз също щях да падна на колене пред него.
При това признание усетих леко неудобство.
— Ами вие? — кимнах към близначките.
— Той беше доста… готин — вдигна рамене Шоуни.
— Много дори — добави Ерин и погледна към сестра си. Шоуни й кимна и тя продължи. — Подейства ни, няма какво да си кривим душата. Ако Афродита не беше извикала да държим кръга затворен, щяхме все още да сме горе и да въздишаме по него.
— Което нямаше да доведе до нищо добро — добави Шоуни.
— Това казвам и аз — кимна Крамиша.
— И кой спасява за пореден път кокошарника? Афродита — изсумтя Афродита.
— Яж си сандвича и си трай — срязах я и се обърнах към Ерик: — Ами ти? Той накара ли те да… — и замлъкнах, без да знам как да продължа.
— Да му стана фен ли? — погледна ме той и кимна. — Усетих ясно силата на чара му. Но не забравяй, че вече знаех нещичко за Неферет. И след като тя беше с него, значи аз не биваше да съм в същата група. Затова съсредоточих вниманието си върху други неща.
Погледите ни се срещнаха. Ерик знаеше, че Неферет не е тази, за която се представя, защото бе станал свидетел на разправията между нас. Освен това вече бе научил, че съм му изневерила с вампира поет лауреат, Лорън Блейк, когото Неферет бе накарала да ме прелъсти и да ме изолира от приятелите ми.
— Значи Колона не е въздействал на червените хлапета както на останалите новаци — замисли се Дарий. — Въпреки че обикновените новаци могат да контролират ефекта от магическото му въздействие, ако се наложи. Разказаното от Ерик съвпада и с моята реакция, а това показва, че възрастните вампири са по-неподатливи на привлекателната му сила от новаците.
Той замълча за момент, после погледна към Джак.
— На теб прииска ли ти се да паднеш на колене пред Калона?
Джак поклати глава.
— Не. Но аз не гледах към него. Бях разтревожен за Стиви Рей. Другата ми мисъл беше да не се отделям от Деймиън. А и Дукесата се разстрои много за С-Т-А-Р-К. — Той произнесе името на стрелеца буква по буква, за да не натъжи Дукесата, и докато говореше, започна да я гали нежно по гърба. — Трябваше да се погрижа за нея.
— Ти защо не му се поддаде? — попитах Дарий.
Видях очите му да се вдигат към Афродита, която дъвчеше сандвича си с отнесена усмивка.
— Мислех за други неща — отвърна той и се замисли за момент. — Но усетих притегателната му сила. Все пак не забравяй, че аз съм в малко по-различна позиция от моите братя воини. Никой от тях не е бил така интимно обвързан с вашата група. Когато син на Еребус поеме задачата да защитава някого, както аз се ангажирах с вас и ескортирах теб и Афродита, връзката става много силна — той ми се усмихна топло. — Много често Висшата жрица е охранявана цял живот от една и съща група воини. Неслучайно носим името на верния кон-сорт на нашата богиня, Еребус.
Върнах му милата усмивка и отправих мислено една гореща молба. Не исках Афродита да разбие това благородно сърце.
— Според вас какво става там горе в този момент? — попита неочаквано Джак. Всички вдигнахме глави към неравния таван на малкия тунел и съм сигурна, че не само аз се радвах на дебелия слой пръст и камък между нас и «там горе».
— Не знам — вместо да използвам един от безсмислените отговори като «Сигурна съм, че всичко ще бъде наред», реших да отговоря честно и продължих бавно, като подбирах внимателно думите си. — Да видим каква е равносметката: знаем, че древният безсмъртен е освободен от подземния си затвор. Знаем, че води със себе си същества, прилични на демони, и че предишния път, когато е ходел по земята, е изнасилвал жени и е заробвал мъжете им. Знаем също, че нашата Висша жрица, а вероятно и онова, което е останало от «Дома на нощта», ъ… поради липса на по-добро описание, ще кажа, че са преминали към Тъмната страна.
След този монолог настъпи дълга тишина. Мина известно време, преди Ерик да я наруши.
— Аналогията с «Междузвездни войни» винаги върши работа.
Усмихнах им се, после отново станах сериозна и заговорих:
— Това, което не знаем, е колко и какви щети са нанесли на обществото Калона и гарваните-демони. Ерик ни каза, че е имало нещо като буря, дъжд и градушка, но не е задължително те да са предизвикани от свръхестествени сили. Тук е Оклахома и времето е тотално откачено.
— Оооооооклахома! Място на прашни и снежни бури, от които ти замръзва задникът — обади се неочаквано Афродита.
Потиснах въздишката на досада и реших да не обръщам внимание на нашето Обвързано пияно момиче с виденията.
— И като сме тръгнали да изброяваме всички «какво знаем за», нека сме спокойни, че тук, в тунелите, сме на сигурно място. Имаме си храна, покрив над главите и всичко останало — поне се надявах да е така. Потупах покритото със скъпи светлозелени чаршафи легло. — Като стана дума за всичко останало, как ви се струва мебелировката? — попитах и погледнах Стиви Рей. — Не, че искам да се заяждам, но леглото, масата, хладилниците и другите неща са сериозен напредък в сравнение с мръсните черги и другите вехтории, които заварих тук преди около месец.