Преследвана
Шрифт:
— Снощи бяха избити много хора. Не знам броя им, но това е гадно. И ако зад тази касапница стои Калона, аз съм съгласен, че е зъл — каза твърдо Хийт.
— Добре, де, предполагам, че сте прави.
Какво ми ставаше, по дяволите! Знаех по-добре от всички тук колко зъл беше Калона. Бях почувствала черната му мощ. И знаех, че Неферет е в комбина с него. Двамата бяха толкова близки, че заради него тя обърна гръб на Никс. Това можеше да се нарече по един-единствен начин: ЗЛО.
— Чакай, чакай, за малко да забравя! — извика Ерик и се върна при стола.
Аз
Започна да върти грамадните метални копчета и много скоро чухме Осми канал. Въпреки пращенето гласът на говорителя, сериозен и забързан, се чуваше ясно:
«… в своя втори извънреден доклад за кървавата баня в източната част на Мидтаун полицията повтаря многократно, че градът е под контрол и улиците са обезопасени. Ще цитирам началника на полицията: «Това беше кървав ритуал, с който една новопоявила се банда, която нарича себе си «Демоните», заявява за себе си. Лидерите на бандата са арестувани и гражданите на Тулса са в пълна безопасност». При това положение Тулса се връща към…»
Радиото припука, после чухме отново гласа на говорителя:
«При нас постъпиха още две изявления от ръководството на «Дома на нощта». В първото се съобщава, че целият училищен персонал и учениците се разпускат във връзка с връхлитащата града буря. Второто съобщение гласи: молим целия персонал и учениците на «Дома на нощта» да се върнат в училището. Ръководството преминава към нормалния си работен график и възобновява учебните занятия.»
— Никаква банда не е имало миналата нощ — извиках аз. — Това е най-голямата глупост, която съм чувала. — Тя го е измислила. Манипулира медиите, а вероятно и обществото — изрече мрачно Ерик.
— Това да не е онази жрица, която ми бръкна в мозъка? — попита Хийт.
— Не — отвърна Ерик.
— Да — казах заедно с него и го изгледах зверски. — Той трябва да знае истината, за да може да се защити.
— Колкото по-малко знае, толкова по-добре за него — възрази Ерик.
— Не, изслушай ме. Преди и аз си мислех така и затова всички ми се разсърдиха. И понеже крих всичко от приятелите си, направих няколко големи грешки — прехвърлих поглед от Ерик на Хийт. — Ако не бях пазила за себе си толкова много тайни, ако им се бях доверила, сигурно щях да се справя по-добре и нещата нямаше да се объркат така ужасно.
— Окей, разбирам накъде биеш — въздъхна Ерик, после се обърна към Хийт. — Казва се Неферет и е Висша жрица на «Дома на нощта». Притежава огромна сила. И е медиум.
— Да, вече знам, че може да чете мислите ми. Тя разбърка мозъка ми и направи така, че да забравя много неща. Едва сега започвам да си припомням някои от тях.
— Боли ли те главата? — попитах го, припомняйки си каква болка трябваше да преживея, докато разбивах стената, с която Неферет беше блокирала спомените ми.
— Да, боли, но постепенно намалява — каза той. На лицето му се появи познатата прощаваща всичко усмивка и сърцето ми се сви.
— Неферет е и нещо като кралицата на Калона — продължи Ерик.
— Това е кофти факт с опасни последици. Не го забравяй — допълних аз. — И трябва да знаеш, че Калона не понася да е под земята. Не я е обичал още преди мъдрите жени чероки да го затворят там и по наша преценка сега, когато най-после се е освободил от този затвор, я ненавижда още повече. Затова най-безопасното място е под земята.
— Ами онези гарвани-демони?
Поклатих глава.
— За тях не знаем нищо. Не са се появявали из тунелите досега, но това не означава нищо.
Сетих се за непрогледната тъмнина в тунелите и за страха, който вселяваше в мен. Нямах никаква представа откъде идваше той и с какво беше свързан. С червените хлапета? С гарваните-демони? Други безлики същества, изпратени от Калона? Или беше просто игра на въображението ми? Не знаех. Но със сигурност знаех, че щях да заприличам на дърдореща идиотка, ако изредя на глас всичките «може би», които се въртяха из главата ми, затова предпочетох да си мълча.
— Добре, днес е събота, но зимната ваканция свършва в сряда, и ако тази ледена буря ни удари с цялата си сила, както предвиждат по радиото, сигурно ще я удължат до края на седмицата — заговори Хийт. — Няма да е проблем да се скрием от опасността, дори и ако гарваните преместят атаката си от Мидтаун към моя квартал.
Изведнъж ми прималя.
— Неферет сигурно знае къде живеят близките ми.
— И може да изпрати гарваните там само за да те изкара от нерви — погледна ме Хийт.
Аз кимнах.
— Особено когато разбере, че аз и групата ми няма да отговорим на съобщението й и няма да се приберем в училище.
— Я, почакай. Ти трябва да си в училище сред възрастни вампири, иначе и ти, и останалите новаци ще се разболеят, нали?
— Аз съм тук — обади се Ерик. — Има и още един възрастен вампир. Плюс Стиви Рей.
— Тя не е ли от неживите?
— Вече не — отвърнах аз. — Стиви Рей се Промени в друг вид вампир, нейните татуировки са червени. И всички онези гадни хлапета, които се опитаха да те изядат, ъм… те сега са червени хлапета и вече не са толкова гадни.
— Аха — погледна ме замислено Хийт. — Е, радвам се, че твоята НДП вече е добре.
— Аз също — усмихнах се аз.
— И тези трима възрастни вампири достатъчни ли са, за да ви поддържат в добра форма? — продължи с въпросите той.
— Трябва да сме им достатъчни. Хийт, време е да си тръгваш — каза малко грубо Ерик.
Двамата с Хийт обърнахме глави към него. През последните няколко минути се бях разчекнала от усмивки и признавам, че ми беше много приятно да разговарям отново с Хийт.
— Ледената буря — обясни Ерик. — За него няма да е добре, ако го застигне тук, а ако остане още малко, ще се случи точно това — той замълча за миг и се заслуша в нещо, което нашите уши не можеха да доловят. — Слънцето ще залезе след около… половин час. Колко време ти отне да се придвижиш от «Счупената стрела» дотук, Хийт?