Робинята

Якубовски Максим

Грабвам чаша шампанско за Алма и се добирам до мястото си, тъкмо когато светлините угасват. Започват началните тактове на „Кармен“, а аз се вторачвам в Жермен. Кога ще се надигне? Музиката се усилва, но тя не помръдва.

Дали внезапно е заобичала Бизе заради бурната смяна на настроения в музиката?

Не. Сега се сещам. Тя ще чака интермецото. Вбесяващото интермецо, краткия антракт в сюитата.

Навеждам се към Алма и й казвам, че се налага да отида до тоалетната. Меката лигава музика на интермецото започва. Стигам до пътеката в мига, когато Жермен става.

Забързвам се, усещайки как силата в ръцете ми се завръща.

Интермецо — бавно движение, разделящо главните части на музикална композиция. Интермецо — бавно движение, разделящо половините на живота ми. Половината с Жермен и тази след нея.

Стигам пред дамската тоалетна тъкмо когато възрастна дама влиза там. Не мога да проникна вътре. Жермен няма да е сама. Надничам иззад колоната и виждам как тя се появява и си рови в чантата. Високите й токчета потропват по плочките на пода.

Изчаквам най-подходящия момент и изскачам пред нея, без да й дам време да ме изгледа със съжаление. Сграбчвам я за косата, затискам устата й с ръка и я завличам зад колоната. Тя е толкова лека, че се полюлява в ръцете ми. Усещам как юмруците й ме удрят, докато я притискам към стената и протягам ръце към гърлото й. Ледените й сини очи са ококорени от ужас.

Тя прави нещо, което не очаквам. Усмихва се, а после стисва прекрасните си устни. Стискам я за гърлото и тя се мъчи да си поеме дъх, но стиска красивите си карминеночервени устни. Навеждам се и устните ни се докосват меко и нежно. Сърцето ми забива лудо. Изгубвам силата си и я пускам, а аз се отдавам на целувката. Езиците ни се преплитат, а телата ни се притискат едно към друго.

Жермен ме бута към колоната и гърбът ми се притиска в нея, после отдръпва устата си от мен. И двамата си поемаме въздух. Тя ме поглежда в очите и отваря уста. Залепя я в моята и се връщаме към целувката. Ръцете ми започват да мачкат гърдите й. Десният й крак е обвит около мен. Премествам я и облягам гърба й на колоната.

Търкам се в бедрата й, притискам набъбналия си член към нея и усещам как тазът й се движи заедно с мен. Поглеждам я отново в очите и виждам нещо студено и чуждо, а тя притиска нещо твърдо към гърдите ми. Внезапно ме пронизва остра болка. После още едно рязко парване и чувам пукот. Жермен се отдръпва и ме бута грубо, а аз не мога да запазя равновесие. Залитам и виждам сребристия пистолет в ръката й.

Поглеждам надолу към обгорените дупки в гърдите ми и кръвта, която тече от тях. Падам и главата ми се удря в пода. Усещам вкус на барут в устата си, както и медения аромат на кръв.

До Жермен застава мъж и я подкрепя. Взима пистолета от ръката й, а аз осъзнавам, че е в синя униформа — нюорлианска полиция. Би трябвало да стои пред театъра.

— Името му е Роджър Дейли — изплаква Жермен на ченгето — Преследва ме от доста време.

Жизнерадостният ритъм на „Тореадорите“ на Бизе отеква из театъра. Горенето в гърдите ми намалява и ме обзема студ. Сърцето ми се разкъсва в тон с музиката. Отново изпитвам невероятна болка и сълзите ме карат да виждам лицето на Жермен размазано.

Не мога да се

съсредоточа.

Музиката замря. Пропадам в абсолютна тишина. Вече дори не чувам биенето на сърцето си, нито затрудненото си дишане.

Продължавам да пропадам.

Отворени ли са очите ми?

Всичко е черно.

Опитвам да отворя очи.

Къде е ярката светлина, която би трябвало да видиш, когато умираш?

Няма нищо.

Не, чакай, има нещо.

Светлина.

Дали аз се нося към нея, или тя се движи към мен?

Да, далечна светлина, която се приближава.

Да, да, движа се към светлината.

Това раят ли е?

Внезапно ме обзема познатият католически страх.

Адът ли е? Или чистилището? Дали ще се пека в ада?

Ще преживея ли отново всички злини, които съм вършил, докато си изплатя греховете? Или в живота ми идва поредното интермецо?

Усещам внезапна топлина и…

Докато оркестърът се разсвирва, Жермен ЛеФавр влиза в театър „Сенгър“ с грациозна походка, сякаш е Афродита, богинята на красотата. Последният й любовник върви по петите й. Усещам познатото пробождане в сърцето.

СНИМКИТЕ

Д.Л. КИНГ

— Имаш ли нещо против да го докосна?

Работех върху нов проект с образи, илюстриращи мъжкото подчинение. Да, знам, тази тема се повтаря редовно при мен, но пък страшно харесвам вида на овързан и пристегнат мъж. Търсех обекти около двайсет и една или четирийсет и пет, затова се обадих на господарите в международното общество. Обясних им проекта и ги поканих да изпратят снимки, ако се интересуват и са съгласни да дойдат до Ню Йорк за заснимането.

Репутацията ми е такава, че предложението за безплатни снимки подмами хора от целия свят да се отправят към студиото ми. Отговори ми дори една жена от Япония. Бездруго планирала пътуване насам и ми изпрати великолепна снимка. Езиковите бариери често престават да съществуват, когато сексът и изкуството излязат на преден план. Казухиро бе невероятно преобразен от сложното завързване с въжета от страна на Тацуми и щеше да е чудесна добавка към шоуто.

Жената, застанала в студиото ми, сви рамена.

— Имаш картбланш. Виждала съм творбите ти и затова сме тук.

Прокарах нокът по зърното му и загледах реакцията.

— Как се казва?

— Джордан.

Господарката на Джордан щеше да получи подписана снимка по неин избор в отплата на днешния сеанс. А също и право на отказ за отпечатване на снимките на момчето й, преди шоуто да бъде открито за публиката.

— Много добре, Джордан — измърках и се завъртях към господарката му.

Попитах я дали бе донесла принадлежностите му за бръснене. Тя кимна и я помолих да ги подреди на масата до наклонения бръснарски стол. Докато приготвяше всичко, наредих на Джордан да свали анцуга си и да се настани на стола. След като завързах китките и глезените му, повдигнах стола до удобна за господарката му височина.