Тайното учение
Шрифт:
Всеобемността и сложността на част от засяганата материя в теориите и школите на окултизма предлага и широко поле за работа на тълкувателите. Библията е не само дълбока, но и обемиста книга, ала нейният внушителен обем е дребна работа, сравнен с обема на стотиците произведения, създадени от нейните тълкуватели. В този смисъл Учението също предлага неизчерпаеми възможности: за всеки термин или всеки негов принцип могат да се напишат цели обемисти томове. Такива томове впрочем са вече наистина написани — дори на нашия пазар могат да се намерят обширни монографии за Кармата, за прераждането или
Задачата на моята малка книга е далеч по-скромна и достатъчно ясно набелязана в изложението, за да я преповтарям тук. Думите ми не са отправени към читателя специалист, между другото и затуй, че сам не се смятам за голям специалист. Далеч съм от опасната амбиция да подменям Учението с лични импровизации или, както казва Морис Магр, да го изопачавам, додето го обяснявам. Не да подменям Учението, а да насоча добронамерения читател към неговото усвояване — такава е била моята цел.
В името на същата цел се явява и настоящето ново издание. То е донейде носталгичен отглас на някогашната младежка вяра, че бихме могли поне мъничко да помогнем за промяната на света към нещо по-добро. Но тази ми цел вероятно е рожба и на една горчивина, — на тягостното чувство, което ме обзема пред хаоса на днешното книжовно пазарище, където всеки хвали стоката си, докато безценните скри-жали на учението са не само забравени, но и неоткриваеми сред грамадите на предлаганата с рекламни крясъци стока.
Чувал съм как хора културни и „отворени“ за нестандартните възгледи обясняват този абсурд с обстоятелството, че учението не ни се предлагало в достатъчно популярен и конспективно строен вид. Този въпрос бе вече засегнат, тъй че добавъчните обяснения са излишни. Бих искал само да добавя, че читателите, петимни за добавъчен коментар към Агни Йога, могат да го получат от най-осведомения и най-проникновен тълкувател на Учението, цитиран често и в тази книжка.
Това е Елена Ивановна Рьорих.
Добре известно е, че именно Елена Рьорих е най-довереният посредник между Големите Махатми и човечеството, че тъкмо тя е най-добрият тълкувател на Жива етика, че чрез нейните съчинения (подписвани от скромност винаги с псевдоними) и чрез стотиците, а вероятно и хиляди писма до следовници от целия свят, тя пояснява и утвърждава идеите на Агни Йога.
Но Елена Рьорих не е просто доверен посредник. По своеобразния уникален окултен начин на сътрудничество с Учителите тя изиграва такава неоценима роля, та бива наречена от тях „Майка на Агни Йога“.
Догадките за начина, по който Е. И. Е получавала указанията на Бялото Братство, предизвикват многократно спорове и произволни тълкувания. Вече беше посочено, че тя отхвърля в кореспонденцията си примитивните съждения по въпроса: „Не е необходимо да намерим Учителя в съседната къща. Ръководството може да се осъществи и от разстояние“. Опровергано е и мнението за т.нар. „автоматично писмо“, практикувано от някои медиуми и което, според Елена, е степен и форма на обсебване: „Самата аз никога не съм писала автоматически“, отбелязва тя.
Елена Рьорих не е медиум, а творец в най-висшия и благороден смисъл на думата. Не в смисъл, че тя досъчинява и дописва указанията на Учителя си, а в смисъл, че те добиват най-верния си словесен израз и стават достояние на човечеството, благодарение на уникалното сътрудничество между Духа на един велик Махатма и Егото на една жена с необичайни психически способности, пребиваваща все още в грубите условия на физическото поле.
Именно за особеностите на това невероятно сътрудничество авторката разказва в раздела „Огнен опит“, поместен в сборника „На прага на Новия свят“, публикуван за първи път през 1993 в Москва от Международния Рьориховски Център.
В първия раздел на книгата авторката описва някои свои сънища — от детството до зрелостта. Това са красиви, странни и пророчески видения, които — обединени по такъв начин — придобиват особена внушителност. „Събрах всички свои сънища и видения, — пише Е. И. Рьорих в 1949. — Получи се грандиозна картина, наистина Апокалиптична.“
Третият раздел е съставен от 30 писма на Е. И., непубликувани до този момент, и засягащи периода подир края на Втората световна война (1945–1949).
Особено интересен и принципно важен е вторият раздел „Огнен опит“, от който получаваме редица непознати подробности за Бялото братство, за загадъчната Шамбала и за окултното сътрудничество на Елена Рьорих с нейния Учител.
По повод на изключителната роля, която Елена Рьорих изпълнява в утвърждаване на Агни Йога, Учителят Мория казва:
„Ние имаме на нашата планета довереница, изпила чашата на опита. Тя ни е изпратена като свидетелка на космическите явления, като носителка на Моите заръки, като ваша пророчица на бъдещето.“
Страниците от дневника, публикувани под надслов „Огнен опит“, са свързани с един твърде ранен етап от работата с Учителя и в един кратък обсег от шест месеца. Но сътрудничеството с Бялото братство е продължило още дълги години, чак до есента на 1955, когато Елена Рьорих завършва земния си път в градчето Калимпонг, разположено в Източните Хималаи. Един невероятен път, уникален по своята красота, но и по жестоките си страдания, осеян с тежки препятствия, понеже открай време мисията на всички велики Пратеници е била белязана с изпитания и страдания.
„Докараха ме тук почти полумъртва, — пише тя в едно от късните си писма. — Наложи се да викат лекар и сестра от Бомбай… Вече съм на 70 години и съм преминала Огнената Йога… колко неземно трудно е да поемеш огнените енергии с физическото си тяло… Сърцето ми често замира. ..Ай времето ми не стига, защото много часове отиват за съобщенията (от Учителя) и преписването им. Зрението ми също е отслабнало и ми е трудно да продължавам записките си… Всички тези записки следва да бъдат поставени в ред, а притокът на нови не секва…“
Записките… Нейните дневници за връзките с Братята от Шамбала, в продължение на десетилетия, нейните лични съчинения, ката и не видели бял свят, нейните стотици непубликувани писма… Запитах веднъж Светослав Рьорих съществуват ли необнародвани материали, останали от майка му, като имах пред вид, че публикацията на поредицата Агни Йога прекъсва през 1938. Отговори ми утвърдително, като поясни, че става дума за ръкописи от хиляда страници.
— Не е ли възможно поне част от тия хиляди страници да бъде обнародвана? — продължих да питам.