Шрифт:
О, времена!
О, нрави!
Марк Тулий Цицерон
5
БЯГАМЕ
Тежко е нали?
Тридесет години все да се поправяш
и накрая пак да те сполети,
туй от дето цял живот
се опитваш да избягаш!
Тежко, непосилно е дори!
Да реорганизираш уж държава,
а накрая след години в залата
творението също да стои и
да посреща лакоми овации!
Тежко е нали?
Днес да осъзнаваш,
че въртял си се от мрак та до зори
все в кръга на същата бандитска орда!
Тежко е нали?
Да строиш години демокрация
и накрая да установиш,
че редил си все едни и същи
орди от ласкатели!
Странно е и много май боли
да пресучеш днес душата
и за демокрация да обявиш
сбралата се в тази съща зала
старата позната орда,
с корупция владееща отново
нашата държавата!
21. 01. 2019
6
ЧУДО НЯКАКВО Е СТАНАЛО ТОГАВА
Чудо някакво е станало тогава,
българи да се сберат
и да вземат общо дело да решават,
България да изградят!
Чудо някакво е станало тогава,
чудо някакво, тук някой сътворил,
сбрал парчетата
на стара скъсана забрава
и от тях държава изградил.
Чудо някакво е станало тогава,
чудо някакво тук някой сътворил,
българи събрал под общо знаме
и от вековните мечти изстрадани,
туй петаче днес България
с духът им сътворил!
Кой тогава, как и с к‘во събра
българи, онези там, тогава,
все юнаци със мечти,
та духът да литне пак да се сражава,
да я има днешната държава
за децата им от бъдещите дни!
Чудо е било тогава,
чудото е и сега,
дето днес,
7
едни мечтите разпродават,
другите предъвкват и мълчат!
Идеалът днес го няма,
идеалът днес е разпилян,
идеалът там лежи забравен
между порции окраден блян!
Чудо някакво е станало тогава,
да забравят себе, род, пари,
само мисълта за Българска държава,
карала ги със кръвта си
да поливат родните земи!
Чудо някакво е станало тогава,
с чудо някой българи обединил –
обща кауза, обща цел –
да възродят вековната държава,
тази цел от егоизма личен,
взел та сътворил!
Чудо някакво е станало тогава,
българи да се сберат
и да вземат общо дело да решават,
българска държава да градят!
06. 09. 2018
8
ЖИВОТА ИНАЧЕ АЗ ВИЖДАМ!
Не си представям тъй живота,
прегънат в ъгъл да седя,
да тича покрай мен,
а аз усмихнат, безучастно,
полета му да следя!
Не си представям тъй живота,
да правят други
вместо мен деня,
а аз в ъгъла да чакам
комат насам да донесат!
Чета и мисля, мисля и чета
и туй което погледът ми вижда,
не е това ни перспектива,
ни денят, тоз дет
мечтите ми описват!
Да правя от мечтите бъднина,
нали за туй съм се родил,
да има от живота ми
останала пътека,
по нея в бъдещето
да вървя!
01. 11. 2018
9
ЗОМБИТА КРАЧАТ
Колко жива е държава,
за която мъртъвци
по списък глас подават?
Колко жива е държава,
за която легенди бъдещето обясняват?
Колко жива е държава,
която бандити по списък управляват?
Колко жива е държава,
на която дишането други
разрешават и управляват?
Дишайте, не дишайте,
туй преглъщането
днес Ви е храна!
Други въздуха във дробовете
днес ни управляват,
туй е нашето мечтано,
щастие безспир сънувано!
17. 01. 2019
10
БЯХМЕ, БЯХМЕ, БЯХМЕ!
Бяхме ний страна на розите,
станахме страна на некролозите!
Бихме се да имаме държава,
днес мечтата от сергия частна
де що има патриот продава!
Бяхме рай в земя на хиляди легенди!
Станахме страна, продадена
на душевни мравки
в джобовете натъпкана!
В космоса летяхме
заедно със първите!
Сринаха ни долу,
в калта от кървите!
Имаше държава!
Няк’ва рушветчийска плява
тук сега остана!
Имаше и гордо население!
Днес остана стадо
от успехи в ступор умълчано,
цялото във вцепенение!
03. 01. 2019