Затворник по рождение
Шрифт:
— Сър Матю — прекъсна го съдията, изненадан от факта, че Пиърсън не реагира и седи със скръстени ръце на пейката. — Ще можете ли да покажете, че посоката на вашите въпроси е свързана единствено със закононарушението, извършено от вашия клиент, а именно бягството от затвора?
Сър Матю изчака малко любопитството на заседателите да нарасне и едва тогава отговори:
— Не, милорд, няма да мога. Но поредицата от въпроси, които възнамерявам да задам, е свързана с това дело — по-точно с белега на левия крак на подсъдимия. — Той отново потърси погледа на Крейг. — Може ли да потвърдите, господин Крейг, че не сте видели как Дани Картрайт е получил раната в
— Така е, не съм видял.
— В такъв случай позволете ми да представя три сценария, опирайки се на вашите показания. Когато ги чуете, ще можете да кажете на съдебните заседатели, опирайки се на богатия си опит с престъпното мислене, кой от тях ви се вижда най-вероятен.
— Щом смятате, че една салонна игра ще помогне на заседателите, сър Матю — въздъхна Крейг, — заповядайте.
— Ще видите, че дори това понякога върши работа — отвърна сър Матю.
Известно време двамата не откъсваха поглед един от друг, докато накрая сър Матю започна:
— Ето и първия сценарий: Дани Картрайт грабва ножа от бара, точно както вие твърдите, тръгва след годеницата си и излизат на малката уличка отзад, промушва крака си, изважда ножа и после нанася с него смъртоносен удар на най-добрия си приятел.
В съдебната зала избухна смях. Крейг изчака той да затихне и едва тогава отбеляза:
— Предположението ви е нелепо, сър Матю, и вие го знаете.
— Радвам се, че най-сетне има нещо, за което да сме на едно мнение. Да минем към следващия сценарий. Този път Бърни Уилсън взима ножа от бара, двамата с Картрайт излизат навън. Уилсън промушва крака на Картрайт, след което си нанася сам смъртоносния удар в гърдите.
Този път дори заседателите се разсмяха.
— Този вариант е още по-нелеп — рече Крейг. — Трудно ми е да си представя какво искате да докажете с тази игра.
— Тази игра доказва — рече сър Матю, — че мъжът, който е пронизал крака на Дани Картрайт е същият, който е нанесъл и смъртоносната рана на Бърни Уилсън, защото ножът е бил един и същ — взет от бара. Ето защо съм напълно съгласен с вас, господин Крейг, че първите два сценария са нелепи, но нека ви задам и един последен въпрос.
Всички погледи бяха вперени в сър Матю.
— Щом не сте видели как Картрайт е получил раната си, откъде знаехте, че той има такъв белег?
Погледите се преместиха на Крейг. Той вече бе всичко друго, но не и спокоен. Потните му длани се бяха впили в перилата на преградата пред него.
— Сигурно съм го прочел в протоколите по делото — отвърна той, като явно правеше голямо усилие да звучи спокоен.
— Знаете ли, един от проблемите, пред които се изправя такъв стар боен кон като мен, когато се пенсионира, е, че не знае какво да прави със свободното си време. Ето защо през изминалите шест месеца четивото ми преди сън бе този протокол. — Той вдигна голяма папка, дебела близо петнайсет сантиметра, и допълни: — От кора до кора. Неведнъж, а два пъти. Това, което научих от дългите години работа в адвокатурата, е, че много често онова, което има значение, е не записаното в протоколите, а останалото извън тях. Уверявам ви, господин Крейг, че никъде в този документ, от първата до последната страница, не се споменава нищо за рана на левия крак на Картрайт. Така стигаме до последния ми сценарий, господин Крейг. Вие сте този, който е взел ножа от бара и сте го забили в крака на Картрайт. Вие сте нанесли и смъртоносния удар
Цялата зала избухна.
Сър Матю се обърна към Арнолд Пиърсън, който все така не помръдваше, за да помогне на своя колега на свидетелското място, а стоеше свит на пейката със скръстени на гърдите ръце.
Съдията изчака приставът да въдвори ред и когато най-сетне залата притихна, рече:
— Мисля, че трябва да дадем възможност на господин Крейг да отговори на обвинението на сър Матю, за да не остане висящо.
— С най-голяма радост ще го направя, милорд — със сравнително равен глас отговори Крейг, — но преди това бих искал да предложа на сър Матю четвърти сценарии, който поне има нещо общо с реалността.
— Горя от нетърпение да го чуя — облегна се назад сър Матю.
— Имайки предвид произхода на вашия клиент, не е ли възможно да е получил раната на крака си при предишно сбиване, а не във въпросната вечер?
— Това все още не обяснява откъде сте знаели за този белег.
— И не съм длъжен да обяснявам — предизвикателно отвърна Крейг, — защото на заседателите е ясно, че клиентът ви не може да го докаже — самодоволно завърши той.
— На ваше място не бих бил толкова сигурен — рече сър Матю и се обърна към сина си, който му подаде картонена кутия. Сложи я на ниската дървена катедра и, без да бърза, извади от нея чифт джинси, които разгъна пред съдебните заседатели. — Пред вас са панталоните, които затворническата управа е върнала на Елизабет Уилсън, когато се е смятало, че Дани Картрайт се е самоубил. Убеден съм, че заседателите с интерес ще разгледат кървавите петна около разкъсаното място в долната част на левия крачол, което напълно съвпада с…
Сякаш взрив избухна в залата и заглуши последните думи на сър Матю. Погледите на всички бяха устремени към Крейг в очакване да чуят отговора му, но той така и не получи възможност за това. Пиърсън най-сетне се беше изправил.
— Налага се да напомня на сър Матю, милорд, че не господин Крейг е подсъдим по делото — заяви Пиърсън, надвиквайки се със залата. — И това доказателство — посочи той панталоните, които сър Матю продължаваше да държи във въздуха — няма никаква връзка с бягството от затвора.
Съдия Хакет вече не правеше опити да сдържа гнева си. Ведрата му усмивка бе заменена от мрачно изражение. Най-сетне в залата бе въведен относителен ред и съдията успя да каже:
— Напълно съм съгласен с вас, господин Пиърсън. Окървавеният разрез в панталоните на подсъдимия няма нищо общо с разглежданото тук дело. — Той замълча и изгледа свидетеля с презрение. — Само че нямам избор и ще прекратя този процес, което значи, че и заседателите са свободни, за да могат протоколите от това и предишното дело да бъдат разгледани от главния прокурор, тъй като по мое мнение в делото „Короната срещу Картрайт“ е допусната сериозна съдебна грешка.
За пореден път залата избухна във възгласи и този път съдията дори не направи опит да усмири публиката. И последните репортери вече тичаха навън, включвайки мобилните си телефони още в крачка.
Алекс се обърна да поздрави баща си и видя, че се е отпуснал на пейката със затворени очи. По едно време старецът отвори едното си око, взря се в сина си и промълви:
— Далеч не всичко е приключило, момчето ми.
Книга шеста
Съдебно решение