Черната призма

Уийкс Брент

„Хубаво е да види човек, че крал Гарадул също има проблеми с дисциплината.“

А къде беше самият крал?

От най-високата точка на портата Гавин погледна назад към града и го зърна, въпреки мъглата и дима. Крал Гарадул беше влязъл в града лично. Идиот! Вярно, Гавин неведнъж бе правил същото, но малцина бяха толкова добре въоръжени като него. Присъствието му на бойното поле не бе просто за повдигане на бойния дух. Крал Гарадул предвождаше атаката, заобиколен от сто Огледалци. В момента, когато Гавин го зърна, крещеше на някакъв вестоносец и жестикулираше гневно.

„Иска своите притеглящи.“

А защо не ги получава?

Гавин мина пред копието на Майката и се взря към хълма

на петстотин крачки оттам. На върха му се вееха знамена и се бе събрала тълпа. Той притегли лещи, нагласи ги на нужното разстояние една от друга, за да получи добър фокус, и изучи образа над ниско стелещите се мъгли. Един многоцветен мъж надигаше мускет и го насочваше право към него. Лудост. Никой мускет не можеше да стреля толкова…

Мускетът стреля — ако се съдеше по облака черен дим, зарядът беше голям. Гавин, разбира се, не можа да чуе изстрела през шума от битката. Една от мортирите изгърмя. Гавин продължи да изучава мъжа. Притегли пак и закрепи лещите една за друга, за да задържи фокуса стабилен. Полихромен бяс. Вероятно пълен полихром, или поне се представяше за такъв, ако се съдеше по цветовете, с които бе покрил тялото си. Любопитно. Мъжът също го изучаваше.

Лорд Всецветни бе заобиколен не само от обичайната свита от генерали и лакеи, но и от десетки притеглящи. Те явно не смятаха да ходят никъде.

Някой подаде отново мускета на лорд Всецветни. Той го взе, прицели се бързо и стреля. След секунда нещо удари копието на Майката на две крачки над главата на Гавин и избухна, откъсвайки парче от камъка. Луксинови куршуми? От петстотин крачки? Гавин още размишляваше върху това, когато черногвардейците го издърпаха зад копието.

Лорд Всецветни искаше крал Гарадул да умре. Толкова просто, толкова дръзко. Вероятно го бе подкокоросал и при стената Ярка вода, беше го предизвикал да бъде промахос, беше накарал младия крал да поведе атаката с надеждата да го убият.

Ако твоят враг иска нещо, предотврати го.

Гавин притегли малка жълта плочка и изписа на нея: „Пленете Гарадул, не го убивайте. На всяка цена.“ Покри я със син и течен жълт луксин и я изстреля на пътя, откъдето мислеше, че ще мине Корван.

Но интуицията на Гавин му подсказваше, че главният удар ще бъде нанесен другаде, докато бранителите съсредоточават усилията си тук.

— Към Портата на Старицата — каза той на черногвардейците. — Да тичаме!

87.

Карис грабна втори меч от един паднал на земята мъж с кървяща рана в корема. Не знаеше на чия страна е той, нито пък я интересуваше. Градът миришеше на барут, канализация и човешка пот — воня от онази, която се просмуква в кожената броня и никога повече не излиза. Докато тичаше, Карис притегли тънък слой зелен луксин върху мечовете, запечата го, после го покри с червен и запечата и него.

Целият този район представляваше лабиринт от улички. Сградите бяха пръснати хаотично, явно с намерението да дразниш съседите си и да направиш пряката видимост невъзможна. Добрата новина беше, че така крал Гарадул не можеше да струпа тук много свои хора.

Лошата беше, че… О, мамка му! Карис сви зад един ъгъл и едва не налетя на трима Огледалци, които се бяха изгубили, озъртаха се към околните улички и изглеждаха сякаш ей сега ще почнат да спорят накъде да вървят. Карис се вряза в тях още преди да са успели да реагират. Хвърли цялото си тегло срещу най-дребния, свари го неподготвен и успя едновременно да спре самата себе си и да го събори. Завъртя се и левият и меч описа червена дъга.

Вторият Огледалец преместваше меча си в отбранителна позиция, но прекалено бавно. Нейното острие го отби и сряза врата на мъжа точно над бронираната яка. Срезът

не бе много дълбок, но достатъчно и на точното място. Червен луксин опръска бронята му, а когато тя издърпа меча, пръсна и червена кръв. Той остана прав за миг, но за Карис вече бе мъртъв.

Докато се блъскаше в първия Огледалец и посичаше втория, беше изгубила от очи последния. Завъртя се приведена и направи блок с двата меча — левия долу, десния горе в обратен хват. Ако не се бе привела, ударът щеше да мине право през слабата и защита отдясно. Вместо това собственият и меч се удари в рамото и. Не усети дали я поряза — що за идиот влиза в битка без броня?

Изправи се и замахна към Огледалеца, но онзи парира. После очите му се разшириха. Слаба червена светлина заля и двамата. При удара на мечовете им бяха полетели искри и бяха възпламенили червения луксин — и то не само върху нейното оръжие. Това на Огледалеца бе остъргало малко червен луксин и също пламна. Карис бе смятала да използва огъня по-късно, но и сега вършеше работа.

Замахна и описа бърза дъга с пламтящия меч в дясната си ръка, а в същото време намушка Огледалеца в лицето с левия.

Ако ще носиш тежка броня, никога не оставяй забралото вдигнато в битка.

Изрита мъртвия мъж от острието си, при което се разлетяха счупени зъби и пръски кръв, завъртя се отново и видя, че Огледалецът, когото бе блъснала и съборила, пълзи към меча си. Стъпи на ръката му, когато онзи се метна към оръжието, и заби своя меч през огледалната му броня. Беше нужен силен, пряк удар, за да пробие плочата, но Карис се бе упражнявала стотици пъти с черногвардейците, които тренираха с мисълта, че евентуалните убийци ще разполагат с всякакви предимства, включително огледална броня.

Измъкна пак острието и бързо избърса последните остатъци горящ червен луксин по него с плаща на един от мъжете, след което наложи нов слой. Можеше да се подпали, ако не внимаваше. Взе от един от мъртъвците лък и полупразен колчан със стрели.

Къде, по дяволите, се намираше? И къде беше Кип?

Беше хванала пряк път, или поне така смяташе. Знаеше, че в южния край на града има пазар, и мислеше, че помни точно къде е. Беше посочила на Кип крал Гарадул с надеждата, ще той ще посее хаос, като тръгне към него, и това ще и позволи да заобиколи краля в гръб и да го убие.

Може пък да бе направила лош избор. Оролам, беше изоставила Кип. Един невръстен притеглящ.

Не че можеше да му помогне кой знае колко. В Хромария това, което Кип бе направил, се наричаше „зелен голем“. По едно време го бяха преподавали като бойна магия. Но вече не.

При зеления голем съществуваха три проблема. Първо, не можеше да запечаташ зеления луксин. Ако го направиш, няма да си в състояние да се движиш. Някои притеглящи заобикаляха този проблем, като създаваха големи запечатани плочи и поддържаха само свръзките с отворен зелен. Това, което правеше Кип, бе много по-сложно. Той държеше цялата магия едновременно. За това бе нужна огромна концентрация, а бронята бе здрава само колкото волята му. Ако някой го разсееше, щеше да я загуби за миг. Второ, използването на толкова много зелен луксин караше притеглящите да прегарят бързо. По време на Войната на Лъжепризмата Карис бе чувала за зелени притеглящи, разкъсали халото след като само три-четири пъти са ставали зелени големи. Трето, трябваше да си силен като бик. Костюмът — или бронята, или големът, или каквото е там — беше тежък. За притеглящи не толкова, защото волята им отнемаше част от тежестта, но все пак трябваше да движат огромна буца луксин. От друга страна, използването на отворен зелен за краката означаваше, че един умел притеглящ би могъл да прави гигантски скокове и започне ли да се движи, е почти невъзможно да го спрат.