Черната призма

Уийкс Брент

Ребра изхрущяха, докато го помиташе от седлото. Падна на земята и се претърколи, но трябваше да се подпре на дясната си ръка, в която държеше ятагана, затова притегли тънко острие от зелен луксин в лявата, докато минаваше под втория кон. Острието с лекота сряза корема му.

Карис беше на крака още преди конят да се надигне и да зацвили от болка. Остави зеления луксин да се разпадне, докато атакуваше единия от мъжете с мрежите, като прехвърли ятагана в лявата си ръка. Онзи бе прекалено зашеметен. Не помръдна, докато тя преодоля с един скок разстоянието помежду им и замахна към лицето му, като в същото време дясната и ръка метна слаба огнена дъга зад нея

за отвличане на вниманието. Мъжът с мрежата продължи да стои неподвижно, докато ударът и не попадна в целта. Острието го улучи над носа, отклони се от костта и се заби дълбоко в едното му око.

Карис се обърна да проследи хвърлената огнена дъга и видя как една мрежа с навързани по края и тежести лети към нея точно докато огънят се стапяше във въздуха. Идеално хвърляне.

Но тя чакаше, чакаше, като прехвърли пак ятагана в другата си ръка, докато мрежата не се озова между нея и мъжа, който замахваше с тояга над главата си, за да я удари.

С остър пукот Карис изстреля две подкови от зелен луксин. Едната изсвистя през въртящата се мрежа. Но макар че я пропусна, улучи мъжа с тоягата по бузата и наруши равновесието му. Втората закачи мрежата и я запрати назад към няколко мъже, а оловните и тежести изведнъж се превърнаха в опасни оръжия.

Конят вече се бе надигнал на задните си крака, цвилейки от болка — ужасен звук. Вътрешностите му се изсипаха като мокри кървави въжета. Но Карис само бегло видя и чу това. Виждаше единствено хаос, а хаосът бе неин приятел, хаосът бе нейното предимство при това съотношение на силите.

От всички страни падаха мъже. Карис запрати малки огнени кълба към най-близките палатки, които пречеха на кръгозора и, проклет да е ниският и ръст! Къде беше мъжът, който крещеше заповеди? Палатките лумнаха в пламъци, но това май не развълнува никого освен нея. Всички бягаха.

Тя едва сега започна да осъзнава колко са хората в лагера — имаше десетки палатки, значи може би стотина души? Оролам, трябваше да се маха оттук! После чу гръмотевичен трясък. Пръстта около краката и се разлетя във въздуха, когато мускетните куршуми се забиха в нея, и Карис почувства ударната вълна.

Вдигна очи и видя широк полукръг от мускетари, поне четирийсет. Половината презареждаха оръжията си с ловки отработени движения. Не бързаха. Бяха добре обучени. Другата половина бяха насочили все още заредените си мускети към нея.

— Следващият залп ще ти вземе живота, Карис Белодъб! — извика някакъв мъж. Беше слаб, на кон и носеше богати одежди, които възвестяваха, че е крал Раск Гарадул, ако човек вече не го е разбрал по самодоволната му физиономия. — Пусни ятагана и луксина. Веднага.

Карис погледна разровената пръст пред себе си и се опита да прецени точността на кралските мускетари. Твърде добра. А бяха само на двайсет крачки от нея. Трябваше да стане чудо, за да не я улучат. Бронята на крал Гарадул бе, разбира се, огледална, а от лявата и дясната му страна имаше Огледалци и притеглящи. Какво ли бе станало с Корван?

Ако той тичаше бързо като нея, можеше да се появи всеки момент — Карис винаги губеше представа за времето, след като битката започне. Може би вече бе видял в какво се е забъркала. Така или иначе, дори той не би могъл да направи нищо при това съотношение на силите. Със сигурност не би могъл да я спаси от двайсет мускетари, намиращи се на толкова удобно за стрелба разстояние.

Карис свали лещите от очите си, пусна ги на земята и захвърли ятагана настрани. Остави зеленото и червеното да се оттекат от пръстите и. Обикновено, като пуснеше луксина, се чувстваше

не толкова дива и не толкова ядосана. Но не и този път.

— Галан — каза крал Гарадул и даде знак на някого зад нея.

Карис понечи да се обърне, но нещо тежко я цапардоса по главата.

43.

Кип последва командир Железни до друго стълбище, което ги отведе до най-голямата двукрила врата, която момчето бе виждало. Беше изработена от леко опушено стъкло, изпълнено с бавни вълни от всякакъв оттенък, като голямо езеро от цветове.

Командир Железни надигна едното голямо сребърно чукало и удари три пъти по вратата. Все едно бе хвърлил в езерото три камъка. Макар че самата врата не помръдна, светлината в нея прати вълнички във всички посоки. На Кип му секна дъхът. Опря длан във вратата и на мястото, където пръстите му я докоснаха, също се образуваха малки вълнички.

— Не пипай — изръмжа Железни.

Кип дръпна ръка като опарен.

— Има някои неща, които трябва да знаеш, преди да влезеш, Кип — каза Железни. — Първо, всичко е истинско. Губим един на всеки десет кандидати.

— „Губим“ в смисъл…

— Умират. Второ, можеш да го спреш, когато пожелаеш. В ръката ти ще сложат въже. Дръпни го и ще зазвъни звънец. Те ще спрат веднага. Трето, ако се откажеш, всичко е свършено, не можеш да останеш. За един сатрап издръжката на притеглящ струва скъпо и никой от тях ме би си прахосвал парите за страхливец. Гавин ми нареди, ако се провалиш, да ти дам достатъчно сребро да си купиш малка ферма и да те кача на кораб, пътуващ към място по твой избор. Това е повече, отколкото получават обикновено провалилите се, само че никога няма да можеш да се върнеш тук. Ти и без това си достатъчен срам.

Явно тактичността не бе част от изпитанието.

— Значи съм срам, така ли? — попита Кип с буца в гърлото. Гавин не се бе отнасял така с него.

Железни се намръщи още повече.

— Животът на един притеглящ е труден и кратък. Нямаме време за лъжи, колкото и да са утешителни. Ти си копеле. Това е често срещан срам за големците, но все пак е срам. Всеки, който може да направи проста сметка, ще разбере, че си заченат, докато Призмата е бил сгоден за Карис Белодъб — жена, към която повечето от нас питаят силно уважение. Призмите са подвластни на по-високи стандарти, ето защо ти си по-голям срам от обичайното. Дори да преуспееш във всяко отношение, пак ще си срам. Ако се провалиш, ще е още по-зле. Това е истината. И дори да я облека в коприна и дантели, тя няма да се промени. И четвърто, казват, че самият Оролам наблюдава всяко посвещаване. Да се провалиш означава да провалиш него, селяндурче. Готов ли си?

Ако Кип се провалеше, щяха да го изхвърлят от острова. Не само че щеше да посрами мъжа, който му бе спасил живота, но и щеше да загуби всякакъв шанс да отмъсти на убиеца на майка си.

Нямаше да се провали. По-скоро би умрял.

Железни видя изражението му.

— Добре.

Голямата врата пред Кип се закъдри още веднъж, течните цветове се развълнуваха леко, а после се разляха наляво и надясно. Сякаш нещо огромно изплуваше от невъобразими дълбини. Сърцето на Кип спря да бие, когато се появи едно гигантско лице, но то изчезна толкова бързо, че момчето не успя дори да го разгледа добре, зърна само бяла коса, очи като звезди и вода във всевъзможни оттенъци, стичаща се настрани, докато ликът се подаваше — а после отвори уста, зейнала пещера от чернота, която покри цялата врата. Кип трепна, защото му се стори, че тази паст ще го погълне.