Гангстерски рап
Шрифт:
Беглецът се движеше с леките, бързи скокове на човек без грам излишно тегло. Изобщо не погледна към Уоли Х, нито към стрелеца, който се появи на задния паркинг, нито към Рахман, който се носеше след него.
Рахман видя как Арчи се засили към сграда Е в северния край на Ямата. Стрелците, идващи откъм паркинга, трябваше да го накълцат на парчета. Преследваният не можеше да се обърне назад, без да връхлети върху дулото на оръжието на Рахман. Бяха му устроили клопка.
Ала клопката се оказа не за Арчи, а за мюсюлманите.
От горните етажи на сградите от източната и западната страна на Ямата през
— Полиция! Хвърли оръжието.
Като подигравка към командата на Мийб, двамата стрелци откриха огън отгоре и трясъкът на автоматичната стрелба изпълни пространството на Ямата.
Нажежените, над един сантиметър дълги, изострени късове стомана засвистяха сред двора със скорост 250 м/сек. Уоли Х се извърна към викащия Мийб тъкмо в мига, в който дъжд от куршуми прониза мюсюлманина в гърдите, шията и главата, откъсвайки парчета плът, кръв и кости от тялото му с размерите на юмрук. Той издъхна, преди останките му да се свлекат върху асфалтовата настилка.
Мийб се дръпна зад вратата и изрева към партньора си:
— Мамка му, Джими, тия имат калашници! Давай назад. Кажи им, че тук е пълно с шибани тежки оръжия.
Залп от куршуми отекна в тежката дървена врата, на която Мийб тъкмо се беше облегнал. Той усети как вратата се разтресе, докато куршумите изпищяха над главата му, забивайки се в пода на фоайето. Мийб се хвърли настрани, но не достатъчно бързо, за да избегне един от куршумите, който се заби в лявото му рамо, откъсвайки парче плът от него.
Джими Силвър отскочи панически от вратата, главата му се тресна в стената и той изтърва полицейската радиостанция.
Първият от тримата мюсюлмански стрелци, които бяха патрулирали около комплекса, се затича към задната част на Ямата. Движеше се бързо, превит на две, за да е по-трудна за улучване цел. Стрелецът на Сините тапи, заел позиция на прозореца западно на двора, се прицели лениво в негова посока и натисна спусъка, но не успя да го улучи. Втори стрелец мюсюлманин се появи, почти зад първия. Синята тапа се прицели по-грижливо в тичащия. Вторият залп от куршуми улучи краката му, ранявайки го точно под коленете.
Първият въоръжен се сниши зад останките от някаква дървена пейка върху бетонната плоча. Приземи се по гръб и започна да стреля сляпо към прозореца на четвъртия етаж в западната сграда. В отговор, стрелецът на Сините тапи изпразни остатъка от пълнителя си по посока на пейката и бетонната плоча. Трески от изгнилите, зелени дървени бичмета се разхвърчаха наоколо, примесени с парчета бетон от плочата. Въоръженият мюсюлманин остана да лежи по гръб на бетона. Стрелецът от източната сграда отправи нов залп от куршуми към него, но ъгълът беше твърде остър. Той се отказа и изстреля откос към Рахман, който продължаваше да тича след Арчи.
Един от хората на Рахман, Уоли Х, вече лежеше мъртъв. Вторият се беше спотаил зад укритието си. Третият се бе превърнал в неподвижна кървяща купчина с прекършени крака. За част от секундата охранителите се бяха оказали лесни мишени.
Рахман обаче изобщо не изтърваваше беглеца от погледа си. Нито за миг не се бе поколебал в лудешкия си бяг
Рахман нито знаеше, нито го интересуваше колко близо е до смъртта. Той или щеше да убие Арчи, или да загине, докато се опитва да го направи. И в двата случая всичко щеше да стане по волята на Аллах.
Последният от въоръжените хора на Рахман, които бяха патрулирали отвън, се появи тичешком при северната страна на комплекса, тъкмо когато Арчи изхвърча от безистена към Рокауей авеню.
Мюсюлманинът не беше сигурен дали това беше човекът, когото гонеха. Арчи закова на място и се обърна към него, давайки на въоръжения възможност да го види добре. После вдигна беретата си и произведе три изстрела към него. Въоръженият се хвърли на земята и в отговор стреля по Арчи, докато онзи пресичаше тичешком Рокауей авеню.
Рахман тъкмо се беше добрал до безистена, когато Синята тапа най-после успя да набута пълнителя в своя АК-47 и откри огън по него. Стрелецът беше включил оръжието на автоматичен режим и куршумите започнаха да се забиват навсякъде около входа на безистена, откъсвайки парчета тухли, разбивайки прозорци и взривявайки мръсотията по настилката, но Рахман вече го нямаше. Той нахлу в късия тунел тъкмо навреме, за да види как убиецът изстреля третия си патрон по последния му боец.
Когато Арчи се впусна отново в бяг, Рахман вдигна своя глок и стреля. Екът от изстрела в тунела го оглуши. Наложи се да се прицели ниско, за да не улучи тавана на безистена близо до изхода, и куршумът профуча през улицата под ъгъл, покрай бедрото на беглеца.
Арчи изстреля последния си патрон тичешком, целейки се в Рахман, когато едрият мъж се появи на изхода на тунела. Куршумът изпищя покрай лявото ухо на Рахман, ала той дори не се дръпна настрани.
Последният от охранителите скочи на крака и също се затича след Арчи. Той и Рахман вече бяха на по-малко от двадесет метра зад нападателя.
Арчи нито залегна, нито се присви, нито се отклони от маршрута си. Той се насочи право към предната врата на Общинския център за социални грижи на Джъстин Бъртън.
Профуча през двойната врата, зави надясно и се затича по коридора. Една от жените, които работеха в центъра, излезе от кабинета си да види какво става, но Арчи така я блъсна с лявата си ръка в гърдите, че я свали на пода и тя счупи опашната си кост.
Арчи мина през тялото й, като стъпка стомаха и рамото й. Жената пищеше неистово, ала той дори не погледна към нея. Знаеше, че мюсюлманите са по петите му, буквално му дишаха във врата.