Гангстерски рап
Шрифт:
— И как, казвате, че се казва тази охранителна фирма? — продължаваше да разпитва Арч. — Мюсюлманска какво?
— Мюсюлманска сигурност Две — отвърна по-младият пазач.
— Две? К’во е това? Защо две? — ухили се Арчи. — Какво е станало с шибаното едно? Кога ви казаха да дойдете тук?
По-възрастният пазач отново си придаде строг вид и попита:
— Кой е вашият апартамент, господине?
Арчи се обърна към него и го посочи с пръст.
— Ей, човече, що за обноски? Недей ме прекъсва. Аз ви зададох въпрос.
— Отговорете,
Арчи извърна рязко глава.
— Какво каза току-що?
— Господине, вие сте длъжен да…
— О, не, шибалник такъв. Аз не съм длъжен за каквото и да е.
По-младият пазач инстинктивно отстъпи крачка назад, усетил неистовия бяс на Арчи.
— Ако някой трябва да върви на майната си оттук, това сте вие, шибалници такива! — Той съвсем леко извиси глас, но заклати глава на всяка дума, за да я подчертае, като не спираше да плюе. — Смяташ, че някой тътрещ се домошар като теб може да ми казва да се махам? Айде бе, шибалник, искам да видя как ще протегнеш ръка да ме разкараш оттук. И престани да ми любезничиш. Ти ли ще ми казваш „господин“ бе, педераст? Знаеш ли кой съм аз, мамка ти?
Рахман не познаваше Арчи, той никога преди това не беше виждал Арчи Рейнолдс, но не му беше нужно да е на по-близко от едно каре разстояние, за да разбере, че разговорът загрубява. Рахман веднага се запъти към входа, движейки се бързо, стараейки се видът му да привлече вниманието на човека, който създаваше проблеми на охраната. После всичко се разви с главоломна скорост.
Арчи измъкна своя пистолет берета 22-ри калибър от задния джоб на работния си комбинезон и застреля по-възрастния охранител в лицето. Този път, за разлика от епизода с Малкия Марвин, Арчи го простреля точно така, както искаше да го направи — с патлака на десетина сантиметра от главата на мъжа. Получи се перфектно. Гневът му бе набрал нужната сила. Този път куршумът излетя точно през тила на жертвата, разпръсквайки мъгла от кръв към недовършената желязна ограда.
За миг Рахман помисли, че нападателят само е ударил неговият човек през лицето, но пукотът на взривилия се патрон, облачето дим и изпънатата ръка на стрелеца му подсказа, че не е така. Рахман посегна към своя глок и се затича с всичка сила.
По-младият охранител, комуто Рахман бе обещал, че ще бъде в безопасност, се дръпна рязко и се сниши встрани от оръжието на Арчи, извърна се и инстинктивно покри глава:
— Нее! — изрева Рахман отдалече.
Арчи погледна бързо към Рахман, обърна се отново към младия и процеди:
— Малък скапан кучи син! — и дръпна спусъка три пъти.
Три бързи последователни изстрела, без дори за миг да се замисли. Трите куршума се взривиха в гърба на момчето, разкъсвайки и изгаряйки кожа, мускули и кости. Последният се пръсна в гръбначния стълб на момчето, разкъсвайки го точно под врата, моментално осъждайки младежа на живот в пълна парализа от раменете надолу. Едва осемнадесетгодишен, само след секунда младежът, чиято майка го беше изпратила на работа тази сутрин, се
Арчи не губи и секунда време да преценява резултатите от изстрелите му. Той хвърли поглед през рамо към тичащия Рахман. Остана на място, изчаквайки нахакано, като че ли не се боеше, че ще го докопа. После, сякаш без особено усилие, побягна, отдалечавайки се от кървавата касапница, която беше сътворил.
Продължаваше да държи беретата в дясната си ръка, докато с лявата дръпна надолу плетената шапка, която носеше и която се оказа, че има навита част с дупки за очите и устата. Сега шапката покри цялото му лице.
Рахман изрева след Арчи, кубинките затропаха по настилката, масивното му тяло се изпъна да преодолее дългото разстояние между него и дръзкия, посял смърт враг, който се бе осмелил да застреля неговите хора.
Вътре в комплекса детективи Мийб и Силвър бяха чули първия изстрел. Звукът им беше познат — леко, но остро изпукване. Двамата се спогледаха. Мийб изруга, а Силвър се намръщи. Двамата се запътиха бързо по сумрачния коридор към стълбището, ослушвайки се за нови изстрели, макар че никак не им се искаше да чуят такива. Ала три бързи изстрели отекнаха в двора и двамата детективи се втурнаха към стълбите, измъквайки пистолетите си в движение.
Нападателят беше изчезнал от погледа му, но Рахман прецени, че все още би трябвало да се намира някъде из Ямата. Той изрева по радиостанцията:
— Завардете двора! Всички бегом към двора — и се понесе напред.
Единствената му мисъл беше да догони и да убие натрапника. Когато се добра до предния вход той не се спря, за да погледне простреляните охранители. Ако убиецът се беше скрил в някоя от сградите, щеше да е почти невъзможно да го открие в лабиринта от апартаменти. Ако пък се беше добрал до улицата отзад, щяха лесно да го изгубят.
В задната част на комплекса викът на Рахман отекна в радиостанцията на Уоли Х. Лицензираният охранител веднага връчи оръжието си на Уоли Х и потърси прикритие. Уоли Х се придвижи бързо през Ямата, забеляза бягащия с маска на лицето и с оръжие в ръка непознат и откри огън по него едновременно със своя пистолет и с този на охранителя. В същото време Джон Х отвън при източната пресечка, заедно с тримата стрелци, патрулиращи в кръг около комплекса, също се втурнаха към Ямата, реагирайки светкавично на командата на Рахман.
Изстрелите от двата пистолета в ръцете на Уоли Х подсказаха на Мийб и Силвър, че скоро щяха да се окажат в центъра на истинска престрелка. Силвър затършува за радиостанцията си, за да извика подкрепление. Мийб продължи да взима последните стъпала с главоломна скорост. Силвър изрева в микрофона на полицейската радиостанция, докладвайки за престрелка в „Ню Лотс“, и поиска подкрепление.
Арчи продължи да тича, завивайки далече от Уоли Х, който се опитваше да стреля по подвижната мишена, макар да знаеше, че вероятността да улучи, е нищожна.