Гангстерски рап
Шрифт:
Шоу се замисли за кървавата баня вътре, за двойната игра на Леон Блум и на недвижими имоти „Арбър“, за исканията на Де Лука, за натиска, за преплитането на интереси. Замисли се как всичко това бе довело дотам, че ченгета като Спърлинг, Импелитери и Мейсън да платят за него — да ги стигнат куршумите и да потънат в собствената си кръв, когато адът се развихри.
В този момент Шоу вероятно беше в състояние да застреля Конклин, само ако посмееше да го провокира с нещо. В този момент той беше готов да застреля всеки, изпречил се на пътя му.
Насили се да извърне очи от Конклин и се взря в екипа, правещ оглед на престъплението — медицинските служители и
Видя как Де Лука се насочи към една маса наблизо. Сега дяволът щеше да го изгледа сардонично и да му съобщи, че с него е свършено. Майната му, каза си Шоу. Майната им на всички!
Де Лука изглежда го беше прочел изписано на лицето му, когато придърпа стол и седна на масата срещу него. Той видя пред себе си човек, стигнал до ръба, на който не му пукаше повече какво говори или с кого говори. Или който бе готов да го застреля, след като му съобщеше решението си.
Но Де Лука не беше стигнал до поста шеф на детективите с глупост и боязън. Той притежаваше силно развит инстинкт и безскрупулна натура. Беше достатъчно умен, за да съобрази нещата и да заговори на Шоу спокойно.
— Как си, детектив Шоу? Медицинският екип прегледа ли те?
— Само съм понатъртен тук-там. Няма с какво да ми помогнат.
— Трябва да се приберете у дома.
— Какво значи това? На бунището ли ме изхвърляш? Вече съм история, а?
— Успокой се.
— Как така да се успокоя? Това ли е следващият ти ход, Де Лука? Вече приключваш с нас, така ли?
— Казах успокой се. Мога да разбера какво си преживял. Не съм дошъл тук да нагнетявам обстановката. Покривах теб и хората ти през купища трупове и ранени из цял Бруклин. Не се дръж сега така с мен.
Шоу си помисли за пистолета. После за кроше. Представи си как юмрукът му се стоварва в лицето на Де Лука. Но изведнъж нещо в главата му просветна. Моментът беше напълно подходящ Шоу да се върне към истинското си аз. Но за първи път в живота си, в миг на просветление, той избра по-добрия начин. Ръцете му останаха отпуснати, а устата здраво стисната. Шоу осъзна, че деликатното поведение на Де Лука целеше само едно: да го вкара в разговор. Де Лука не знаеше всичко, с което разполагаше Шоу.
Той си наложи да диша бавно, осъзнавайки колко близо се бе оказал до това да избълва всички обвинения и подозрения и даде воля на гнева си. Преглътна с мъка, решен да не дава на Де Лука това, за което беше дошъл.
Вместо това Шоу повтори въпроса си:
— Само попитах — аз вече минало ли съм?
Де Лука се отпусна на стола и изгледа Шоу. После пробва да подходи към него по друг начин.
— Как е Импелитери?
— Не знам. Прострелян е.
На лицето на Де Лука се изписа фалшива загриженост.
— Съжалявам. Мейсън е добре. Утре ще бъде изписан.
Като някой шибан политик, помисли си Шоу. Конклин трябва да го бе заредил с прясна информация, преди да седне тук и да говори с него.
— Аз нямах възможност и време да се свържа с него.
— Знам.
— Какво стана с Арчи Рейнолдс? — попита Шоу. — Някой залови ли го?
— Не. Подозирам, че се е измъкнал от района. Ще го намерим, бъди спокоен. Защо Леон Блум е бил тук?
— Питай него.
— Той е мъртъв. Ти откъде разбра, че той ще се среща тук с Арчи Рейнолдс?
— Чиста случайност.
— Какво?
— Разбрах и това е. Ти, какво, разпитваш ли ме?
Де Лука се облегна назад. Разбираше, че Шоу няма да му каже нищо.
— Дали те разпитвам? Погледни се само. Да, разпитвам те, защото с теб е свършено, Шоу. Ти си
— Да се върна за какво?
— Ще ти кажа.
Де Лука прояви разум да не му го каже. Не искаше точно сега да рискува да тласне Шоу към ръба. Не и докато седеше тук, пред него. Твърде мръсен номер щеше да бъде.
На Шоу не му пукаше. Толкова му беше писнало от Де Лука, колкото и на Де Лука от Шоу.
— Той се измъкна с такси.
— Кой?
— Арчи Рейнолдс. Намериха ли таксито?
— Не мисля.
— Може да е навсякъде.
— Какво толкова може да направи, по дяволите? — Де Лука хвърли някакъв оцапан с кръв плик на масата. — Знаеш ли какво е това?
Шоу погледна бегло към плика.
— Беше в джоба на Блум — каза Де Лука.
Шоу не отвърна нищо, но предположи, че картите и ключовете имаха нещо общо с парите на Арчи.
— Знаеш ли какво е това?
— Мога само да предполагам — отвърна Шоу.
Де Лука стана и погледна за последен път Шоу.
— Довиждане, детектив. Прибирай се вкъщи.
Вкъщи, помисли си Шоу. Какво всъщност значи „вкъщи“?
47.
Преди да си тръгне, Лойд Шоу се върна в ресторанта и взе бутилка „Джак Даниълс“ от рафтовете на бара, една от малкото, които не бяха пръснати от куршуми.
Никой не понечи да го спре. И никой не го спря, докато отпиваше от нея, карайки към Манхатън.
Но когато влезе в жилището си, върху креслото му лежеше нещо, което го накара да остави шишето.
Тя знаеше къде да го остави, за да го види лесно.
Беше една от нейните папки за правни документи, със синя корица. Шоу мразеше сините корици. Те винаги предвещаваха неприятност.
Не изпита никакво желание да чете документите. Дори не ги докосна. Но върху тях Джейн беше оставила бележка, в която той се зачете.
„Скъпи Лойд,
Това нещо отдавна стоеше в списъка ми. Нали знаеш, че обичам да си правя списъци. Навик. Първо ми беше в списъка наум. После, преди много, много месеци, го записах на хартия. Когато си правя нов списък, прехвърлям онова, което не съм свършила от стария. Вземането на документите за развод се местеше от списък в списък, Лойд. Непрекъснато отлагане. Но най-сетне го направих. Отървах се от това бреме. Може би тази последна седмица най-сетне ме подтикна да го направя.
Ти през това време или отсъстваше, или се държеше все едно че не съществувам. Не мога да продължавам да се притеснявам за теб, Лойд. Не ми действа никак добре. Това е период от живота ми, с който трябва да скъсам. Налага се. И заради двама ни. Предполагам, че бих предпочела да ти връча документите лично. Но както вече казах, ти напоследък изобщо не се мяркаш тук. И очевидно не работиш в Първи полицейски, така че не можах да те намеря и там.
Налага се да обсъдим въпроса с жилището. По закон (знам, че много мразиш тази фраза), то до голяма степен ми принадлежи, тъй като по-голяма част от парите за него бяха мои. Но аз си давам сметка за целия труд, който си вложил в него, и то струва нещо. Имам предвид трудът, разходите по благоустройството и всичко останало. Така че трябва да поговорим. Доколкото разбирам, ти сам няма да можеш да изплащаш вноските по ипотеката, така че, предполагам, ще трябва евентуално да изкупя твоя дял. Разберем ли се веднъж по тази точка, останалото лесно ще го придвижим. Нека да поговорим.