Игра на богове

Бейшър Норма

— Съблечи ме докрай, Анна — промълви той и я притисна към себе си.

— В спалнята.

— Тук и сега.

Анна покорно посегна и свали сакото от раменете му, след което се захвана да разкопчава ризата. Прокара пръсти по гърдите му и нежно докосна с език зърната. Разкопча панталона му и откри, че вече е възбуден и готов. Започна да гали члена му и усещаше как възбудата му нараства.

— Да отидем в спалнята сега — прошепна тя.

Той стисна лицето й с длани и грубо я целуна. После обхвана с ръце гърдите й и ги стисна. Тя рязко се отдръпна и пое към спалнята.

— Сега, Александър — промълви дрезгаво. — Вземи ме сега.

Той

свали останалите по него дрехи и я последва. Поради спуснатите тежки завеси стаята тънеше в пълен мрак. Бутна я на леглото и легна отгоре й. Проникна в нея с такава настойчивост, че тя извика от болка.

— Ей, любовнико, предпочиташ грубата игра, така ли? — простена след повторното му проникване.

Започна да се гъне под него, а той я нападаше с непонятна и за самия себе си сила. Облада я бързо и стигна до взривяващ оргазъм, после се претърколи, легна до нея и се вторачи в тавана. Анна се обърна и го погледна. Нещо й подсказваше, че желанието му към нея е по-сложно от задоволяване на физически потребности. Приличаше й на човек, обсебен от нещо. Какво ли всъщност искаше той?

В осем и половина Константин Киракис все още продължаваше да чака Александър в офиса си. Беше бесен. Синът му знаеше колко ненавижда закъсненията. Трябваше да е тук преди час. Къде, по дяволите, беше? Или по-точно — с кого? Когато Александър, обикновено съвършено точен, закъсняваше за среща или светско събитие, причината неизменно беше жена. Синът му бе като сексуален магнит — привличаше жени от всякаква възраст и тип. Киракис се надяваше Александър да прояви достатъчно здрав разум и да не забърква скандал като онзи, с който едва се размина с Мариан Хауптман в Швейцария. Вероятно, разсъждаваше Киракис в момента, е добре, че Александър никога не се е влюбвал. Страстите му бяха силни, обикновено по-силни от здравия разум. Лесно би загубил ума си по жена, ако някога се влюби.

Киракис стоеше до прозореца и се взираше невиждащо в Акропола в далечината. Колкото и да му се искаше да разпита Александър къде е бил, ако все пак благоволи да се появи, съзнаваше, че не бива. През седмиците, последвали смъртта на Мелина, и двамата положиха неимоверни усилия да запълнят пропастта, разделяща ги от толкова години. Киракис обеща да не се меси в личните дела на Александър, а синът му от своя страна се закле да не се забърква в скандали с жени. Киракис съзнаваше, че ще загуби доверието на сина си, ако прояви любопитство.

В този момент вратата се отвори и Александър влезе с огромен плик за дрехи.

— Съжалявам, че те накарах да ме чакаш, татко — извини се той. — След като се разделихме следобед, си дадох сметка, че ще ми трябва подходящо облекло за клуба „Еленики Лесхи“. И понеже пристигнах без багаж, се наложи да пообиколя магазините. — Замълча за момент. — Ще си взема душ, но няма да се бавя.

Киракис кимна.

— Действай. — Гневът му се бе изпарил. — Най-добре е да останем да спим в Атина тази вечер. Стана късно.

Александър се усмихна.

— И аз възнамерявах да направим същото, татко — увери го той и влезе в банята.

Константин Киракис тръгна за Кейптаун на следващия ден. Макар да го придружи до летището, Александър реши да не съобщава на баща си за хрумването си да не се завръща веднага в Ню Йорк — той щеше да му задава въпроси, на които

все още нямаше отговори. Как да признае, че Анна Константелос е причината да се откаже да замине? Защо да поставя на изпитание наскоро установилата се близост заради жена, с която току-що се е запознал и с която едва ли ще има нещо повече от страстни срещи до напускането на Гърция. На този етап бе сигурен само в едно: след като прекара нощта с нея, вече не бързаше да замине. Анна запълни празнина в живота му, която той признаваше единствено пред себе си.

След смъртта на майка си Александър чувстваше дълбока, завладяваща самота. Изпитваше потребност да протегне ръка към някого — който и да е — за утеха. За него сексът представляваше клапан за емоционално освобождаване; единствената форма на близост, която успяваше да постигне. Анна Константелос се появи в живота му точно в подходящия момент, готова да се погрижи за тази близост.

Александър остана в Атина още седмица и по-голямата част от времето прекара в леглото с Анна. Сексът им бе вълнуващ и непринуден, защото тя му позволяваше да прави каквото иска с нея. За Александър нямаше значение, че помежду им липсва емоционална обвързаност; нещо повече — плащаше, за да прави секс с нея. Не го интересуваше какво представлява тя или какво желае от него. Искаше единствено удоволствието, което му доставяше в леглото; бягството, макар и временно, от самотата му. Докато лежеше в тъмнината и разсъждаваше, осъзна, че не е готов да се откаже от нея. Поне не засега. Не бе склонен да се върне в Ню Йорк сам. Представа нямаше колко време ще мине, преди да престане да изпитва потребност от нея. Искаше да я задържи при себе си, докато трае усещането.

На зазоряване намери разрешение на въпроса. Ярка сутрешна светлина нахлуваше през прозорците на спалнята и очертаваше пътека по синия килим върху набързо захвърлените дрехи на Александър. Копринената роба на Анна бе като купчинка до бялото легло. Александър лежеше по гръб, със събрани на тила ръце, и се взираше напред, без всъщност да вижда каквото и да било. Анна спеше спокойно до него, а бледосините сатенени чаршафи я покриваха до кръста. Тъмната й коса бе разпиляна по възглавницата като ветрило.

Александър се извърна да я погледне — лежеше по гръб, с щръкнали твърди големи гърди, които леко се спускаха и надигаха. Пресегна се и докосна едно от зърната и то се втвърди. Сведе глава и го пое между устните си. Когато започна да го смуче, Анна отвори очи и го погледна.

— Никога ли не се изморяваш? — попита тя.

Той се отдръпна рязко.

— А, значи си будна? — отбеляза с многозначителна усмивка.

— Кой може да спи, когато правиш така? — отвърна тя и притегли чаршафа над гърдите си.

Ръката му се плъзна под чаршафа и я погали.

— Кажи, Анна, завинаги ли възнамеряваш да останеш в Гърция? Мислила ли си да напуснеш страната при възможност?

Тя се повдигна на лакът и го погали по гърдите с пръсти.

— Никога не съм пропускала да се възползвам от някоя възможност, ако ми се удаде. Предложение ли ми правиш?

— Мисля си да те взема в Ню Йорк — отвърна той, като я притегли по-близо. — Представлява ли интерес за теб?

— Може би — отвърна тя. — И какво точно ще спечеля, ако дойда с теб? В края на краищата, ако напусна Гърция, ще се наложи да се разделя с доста неща — апартамента си, многобройните щедри любовници…