Изпепелена
Шрифт:
– Предполагам, че повечето вампири на острова го знаят. Типично за Зоуи. духът й не можа да си вземе довиждане тихомълком. Чудя се колко ли от вампирите са усетили силата, с която те зашлеви.
Неферет почукваше по брадичката си с дългия си и остър нокът на показалеца.
Калона не каза нишо, концентрира се и се опита да събере частите на разкъсаната си душа, но земята, към която лежеше притиснат, беше твърде реална и той нямаше енергия да се издигне над нея и да почерпи сили от висините.
– Не, не мисля, че
– Никой от тях не е така обвързан с Мрака... с теб. както съм аз. Така е, нали, любов моя?
– Нашата връзка е уникална - каза Калона, макар че желаеше думите му да не бяха истина.
– Именно...
– отвърна гя замислено. Изведнъж очите й се разшириха от прозрението, което я споходи.
– Винаги съм се чудела как е било възможно Ая да те нарани, след като си толкова могъщ безсмъртен. И то до такава степен, че да даде възможност на онези смехотворни индиански старици да те пленят в земята. Смятам, че малката Зоуи току-що ми даде отговора на въпроса, който ти така грижливо пазеше от мен. Възможно е да бъдеш физически наранен, но единствено чрез душата ти. Не е ли очарователно?
– Ще се оправя.
– Той се постара да вложи колкото може повече сила в гласа си.
– Върни ме в замъка на остров Капри. Качи ме на покрива, колкото се може по-високо и по-близо до небето, и ще възвърна всичките си сили.
– Предполагам, че би могъл. Но имам други планове за теб, любов моя.
– Неферет протегна ръце към него. Дока го говореше, въртеше пръстите си в сложни движения, подобно на паяк. койго плете мрежа.
– Няма да допусна Зоуи отново да застане между нас.
– Тя е мъртва. Зоуи повече не може да бъде заплаха за нас.
Калона погледна изпитателно Неферет. Тя се обгърна с пълзящата тъмнина, която той познаваше толкова добре. Беше прекарал цял живот в борба с този мрак, преди да се обърне към него и да получи жестоката си сила. Той пулсираше и потрепваше около пръстите й. Не би трябвало да може да командва Мрака така осезаемо. Тази мисъл отекна в раненото му съзнание като камбанен звън. Една Висша Жрица не би трябвало да притежава такава огромна сила.
Но Неферет отдавна не бе просто Висша Жрица. Беше се разпростряла далеч извън г раниците на тази роля много отдавна и нямаше проблеми да контролира Мрака, когото призоваваше.
Тя придобива безсмъртие, осъзна Калона и се изпълни със страх, отчаяние и гняв.
– Може да изглежда като мъртва, - каза Неферет спокойно, като привличаше оше и още черно мастило около себе си.
– Но Зоуи има ужасно досадния навик да оцелява. Този път смятам да се уверя, че наистина е мъртва.
– Душата й има навика да се преражда - каза Калона, вероятно с цел да разконцентрира Неферет.
– В такъв случай ще я унищожавам отново и отново.
Гневът засили концентрацията й.
– Неферет - Калона се опита да я достигне, изричайки името й.
– Разбираш ли в пълнота силите, които се опитваш да управляваш?
Погледите им се срещнаха и за пръв път Калона видя аления блясък в очите й.
– Разбира се. Низшите същества го наричат зло.
– Аз не съм низше същество, но също го наричах така.
– О, сигурна съм, че от векове не си.
– Смехът й беше
зловещ.
– Но, изглежда, напоследък твърде много живееш сред сенките на миналото си. вместо да тържествуваш с великите и мрачни сили на настоящето. И много добре знам чия е вината.
С неимоверно усилие Калона се изправи до седнало положение.
– Не, не искам да се движиш.
Неферет посочи към него и тънка нишка черен мрак се плъзна около врата му и започна да го придърпва отново към земята.
– Какво искаш от мен?
– простена той.
– Искам да проследиш душата на Зоуи в Отвъдното и да се увериш, че никой от приятелите й - тя изсъска думата - няма да успее да я придума да се върне отново в тялото си.
Калона изтръпна:
и
Аз бях прогонен от Отвъдното, лично Никс го направи, Не мога да проследя Зоуи там.
– О, грешиш, любов моя. Приемаш думите ми твърде буквално. Никс те с прогонила, паднал си, не можеш да се завърнеш. И в продължение на векове си вярвал, че това е така. Е, буквално наистина не можеш да се върнеш.
– Тя въздъхна драматично, а той я гледаше пребледнял.
– Просто божественото ти тяло не може да се върне там. Но дали Никс е споменала нещо за безсмъртната ти душа?
Не е нужно да казва нищо. Ако душата бъде отделена от тялото за дълго, то ще умре.
– Но ти си безсмъртен, което значи, че можеш да бъдеш разделен от тялото си, без да се страхуваш, че ще умреш,
Калона се бореше да не покаже ужаса, който думите й го караха да изпитва.
– Вярно е, че не мога да умра, но това не значи, че ще остана невредим. ако душата ми напусне тялото за дълго.
– Мога да остарея, да се побъркам... да се превърна в безсмъртна обвивка на самия себе си... Вариантите се гонеха в ума му.
– В такъв случай ще се наложи да се справиш със задачата си бързо, за да се върнеш при божественото си тяло. преди да се е повредило.
– Тя се усмихна съблазнително.
– Ще ми бъде много неприятно, ако нещо лошо се случи с тялото ти, любов моя.
– Неферет. не прави това. Забъркваш се в неща, за които ще трябва да платиш, а последиците ще са прекадено ужасни и дори ти няма да искаш да се изправиш очи в очи с тях.