Изпепелена
Шрифт:
Той се изправи и ме погледна.
Богиньо, той е прекрасен! Само преди няколко минути бе смъртно ранен, пребит, окървавен и толкова разбит, че едва можеше да се помръдне. Сега излъчваше енергия, здраве и сила.
– Това е най-невероятното нещо, което някога ми се е случвало каза той. Очите му се разшириха. Татуировките ти!
Той докосна лицето ми е благоговение. Завъртях се леко, така че пръстите му да могат да проследят и останалите знаци, покриващи отново раменете и гърба ми. После вдигнах ръка, за да притисне дланта си към моята и да
Всички са си на мястото отново казах аз. Елементите ми ги върнаха.
Старк поклати поразено глава:
– Усетих го. Не знаех какво точно се случва, но го усетих заедно с теб.
– Той ме придърпа отново в обятията си. Усетих всичко едновременно с теб, кралице моя.
Преди да го целуна, отвърнах:
– Сега аз съм част от теб, бранителю мой.
Старк ме целуна продължително, а после ме прегърна силно, сякаш се страхуваше да не се изпаря от ръцете му.
Задържа ме така, докато плачех за Хийт, а той ми разказа колко е бил смел и как е направил своя избор да се оттегли.
Нямаше нужда да ми го казва. Аз знаех колко смел е Хийт, както знаех, че именно по смелостта му ще го позная отново един ден. По смелостта и любовта му. Вечната му любов към мен.
Като се успокоих, забърсах очи и Старк ми помогна да се изправя на крака.
– Готов ли си да се прибираме вече?
– попитах.
– О, да. Да се прибираме ми звучи чудесно. Но, Зи, как ще стигна дотам?
– Като ми се довериш - отвърнах аз със самодоволна усмивка.
– Е, тогава значи ще е лесно, нали?
– каза той с много странно произношение.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Стиви Рей
– Откъде, по дяволите, придоби този ирландски акцент?
– Ирландски? Ти глуха ли си, жено?
– изръмжа той, а аз се намръщих. Смехът му изпълни гората. Шотландски, Зи, не ирландски. Съвсем скоро ще разбереш откъде съм го придобил.
Слънцето залезе и Стиви Рей отвори очи. В първия момент беше безкрайно объркана. Бе тъмно и студено. Усещаше земята около себе си, която я обгръщаше и предпазваше. Нещо леко се раздвижи до нея и тя завъртя глава. В пълния мрак едва успя да различи огромна черна купчина, която малко по малко придоби очертанията на крило с тяло под него.
Репхайм.
Изведнъж си спомни всичко - червените, Далас и Репхайм. Най-вече него.
– Останал си тук с мен?
Той отвори очи и тя се ококори от изумление. Блещукащият им червен цвят беше изчезнал и сега бяха с ръждивокафяв цвят, повече кехлибарен, отколкото червен.
– Да. По-уязвима си, когато слънцето е в небето.
Стори й се, че той звучи нервен, сякаш се оправдава, затова му се усмихна:
– Благодаря, макар че е малко странно да ме гледаш, до-като спя,
– Не съм те гледал!
Каза го толкова бързо, че очевидно лъжеше. Отвори уста, за да му каже, че няма нищо против и че всичко е наред, но
не е нужно да го прави през цялото време, когато телефонът й звънна със сигнала за гласова поща.
– Голям шум вдигаше тази джаджа. Много пъти - каза й той.
– Мамка му. Не чувам нищо, когато спя.
– Тя неохотно посегна да вземе телефона.
– Явно трябва да го прослу-шам.
Тя го погледна и забеляза, че батерията е почти изхабена. Въздъхна. Загледа се в дисплея и възкликна:
Мама му, шест пропуснати повиквания. Едно от Лено-бия и пет от Афродита. Притеснено, тя избра да прослуша първо съобщението от Ленобия. Пусна го на високоговорител и погледна Репхайм.
– И ти трябва да го чуеш, може би ще говорят и за теб.
Но тонът на Ленобия не звучеше ни най-малко в стил „О, Боже, ти си с гарван-демон, а аз трябва да те заловя!“. По-скоро беше съвсем спокоен:
– Стиви Рей, обади ми се, когато се събудиш. Крамиша каза, че не е много сигурна къде си, макар да си на сигурно място, след като Далас е избягал. Ще дойда веднага да те взема.
– Тя понижи леко глас и продължи.
– Крамиша ми каза какво се е случило с останалите червени. Помолих се на Никс за душите им. Бъди благословена, Стиви Рей.
Колко мило от нейна страна - каза Стиви Рей.
– Далас не е при тях явно.
Не отвърна тя.
– Определено не е. Освен пропуснати обаждания от Афродита, има и едно съобщение. Надявам се да няма някакви лоши новини.
– Ох, мамка му, вдигни шибания си телефон! Или си се закопала в ковчега си? Боже, тези часови разлики ще ме побъркат! Както и да е, ето новините: Зоуи още е зеленчук, Старк е накълцан като наденгща, за да търчи след нея. Това е добрата новина. Лошата е най-последното ми видение, което включва и теб. едно готино индианско момче и най-големия гадняр от всички гарвани-демони -Репхайм. Трябва да поговорим, защото имам едно такова предчувствие, което е меко казано ЛОШО. Така че вземи скапания телефон и ми се обади. Ако спя, ще се събудя и ще ти отговоря.
– Не се учудвам, че затвори, без да каже чао - обади се Стиви Рей, защото не искаше да стои в едно помещение с носещото се във въздуха най-големия гадняр от всички гарвани-демони - Репхайм.
Прибра телефона в джоба си и тръгна по стълбите. Не се налагаше да поглежда назад, за да разбере, че Рехпайм я следва.
Нощта беше хладна, точно на границата на студеното. Стиви Рей съчувстваше на хората в домовете около музея и се зарадва да види, че част от тях вече имаха ток. Но в следващият миг осъзна, че вече могат да я забележат, и реши да не излиза от имението.
– Никой не ни гледа. Полицията сега се занимава с хората. Тук е последното място, на което биха дошли.
Стиви Рей кимна и като излезе от входа, се насочи към фонтана в градината.
– Твоите скоро ще разберат за мен - каза Репхайм.
– Някои вече знаят - отвърна тя и докосна с ръка върха на фонтана. Една висулка се отчупи и падна във водата.
– Какво мислиш да правиш?
– попита Репхайм и застана зад нея.
Двамата се загледаха в мрачната вода на фонтана, сякаш можеха в нея да открият отговора.