Изпепелена
Шрифт:
– Аз винаги съм била тук. Просто трябваше да ме повикаш.
Прегърнах я и отново възвърнах душата си.
– А сега нека да видим кой е слабо момиче - казах и се върнах на арената при Калона.
Стигнах до ръба и погледнах надолу. Старк отново беше на колене. От тази гледка сърцето ми се сви. Моят бранител изглеждаше ужасно. Устните му бяха подути и разцепени на няколко места. Носът му беше счупен и от лицето му течеше кръв. Лявото му рамо бе смачкано и безформено, а ръката му висеше немощно. Красивият меч лежеше
Калона беше вдигнал копието си, сякаш преценяваше тежестта му.
– Потрошен бранител на момиче с пръсната душа. Изглежда, двамата перфектно си подхождате - каза той.
Това адски ме вбеси.
– Нямаш представа колко ми е писнало от глупостите ти, Калона - извиках.
И двамата се обърнаха към мен. Не отместих поглед от Калона, но почувствах доволната усмивка на Старк.
– Връщай се в гората, Зоуи - каза Калона.
– Там е най-добре за теб.
– Знаеш ли какво мразя най-много? Мъже, които ми казват какво да правя.
Да, кралице моя, Хийт каза същото.
Сега усещах усмивката в гласа на Старк и трябваше да погледна към него. В изтерзаното му лице видях колко се гордее с мен и очите ми се напълниха със сълзи.
Моят воин...
– прошепнах аз.
Това беше достатъчно за Калона.
Трябваше да се върнеш в гората - чух го да казва. Видях как очите на Старк се разшириха и когато погледът ми се върна обратно на Калона, той замах на с копието си назад като древен бог. Засили го с такава сила и скорост, че просто не можех...
– Не!
– извиках аз.
– Ела при мен, въздух!
– Хвърлих се на арената, като разчитах въздухът да омекоти падането ми. Въпреки всичко вече беше късно.
Копието на Калона прониза Старк в гърдите. То премина през тялото му и куките в края на острието се захванаха за
Гръдния му кош и го хвърлиха назад с такава мощ, че той бе забоден в далечната стена на арената със страшна сила.
Приземих се на земята и се затичах към Старк. Погледите ни се срещнаха. Той беше още жив!
“ Не умирай! Не умирай! Мога да го оправя, не може да няма начин.
Колкото и да бе невероятно, той се засмя:
– Точно така. Моята кралица няма да допусне нищо да я пръсне отново. Вземай дълга си и да се връщаме вкъщи.
Старк затвори очи и е усмивка на уста тялото му потрепна. Кървави балончета излязоха от раната на гърдите му и изведнъж тялото му застина неподвижно. Моят воин беше мъртъв.
Този път, макар отново да видях смъртта на някого, когото обичам, не се поддадох на ужаса и болката. Този път държах духа плътно до себе си, вместо да го хвърлям в атака. Извличах сила от него и се оставих да ме водят инстинктите, а не болката, вината и отчаянието.
Калона поклати глава:
– Искаше ми се това да бе свършило по друг начин. Ако ме беше послушала, ако ме беше приела, нямаше да се стигне дотук.
– Радвам се да чуя, че си съгласен е мен, защото това ще свърши по друг начин - казах.
Преди да тръгна към него, взех меча на Старк. Беше по-тежък, отколкото очаквах, но все още бе топъл от ръката на Старк и тази топлина ми даде сили да го вдигна.
Усмивката на Калона беше почти мила:
– Няма да се бия с теб. Това е подаръкът ми към теб, Зоуи. Сбогом. Ще ми липсваш и често ще мисля за теб.
Той разпери огромните си криле.
– Въздух, не му давай да отлети.
Напълно разперените му криле бяха лесни за улавяне и един мощен поток от въздух го притисна към стената на арената в зловещо отражение на последната поза на Старк.
Доближих се до него и без колебание забих меча на Старк в гърдите му.
– Това е за Старк. Знам, че няма да умреш, но си струва да го направя казах аз.
– Знам, че гой би го оценил.
Очите на Калона блеснаха застрашително:
Не можеш да ме държиш тук вечно. А когато най-после ме освободиш, ще те накарам да си платиш.
– О, я да видим. Както каза Старк, грешиш. Отново. Тук правилата са малко по-различни и вероятно бих могла да те задържа завинаги, стига да исках да се превърна в Лудата отмъстителка. Само че веднъж вече играх ролята на луда и не ми се занимава с това повече. А и искам да се прибирам. Така че ето какво ще направиш: ще ми платиш дълга си за убийството на моя консорт Хийт Лък, като ми върнеш обратно Старк. После двамата с него се прибираме вкъщи. И не ми пука ти къде ще ходиш.
Ти си луда. Не мога да възкресявам мъртвите.
– В този случай мисля, че можеш. Тялото на Старк е на сигурно място на земята, заедно е моето. Сега сме в Отвъдното, но тук са само душите ни. Ти си безсмъртен, което значи, че можеш да вземеш частица от безсмъртния си дух и да го споделиш с моя бранител. И да го ми го върнеш обратно. Веднага. Защото ми дължиш отплата. Разбра ли? Изисквам да изплатиш дълга си, а времето за плащане току-що настъпи.
– Не притежаваш силата, с която да ме заставиш - каза Калона.
Тя не, но аз да.
Безплътните думи се понесоха около нас. Разпознах гласа на Никс и се огледах с очакване да я видя. Калона се взираше през рамото ми с изражение, което напълно промени лицето му. Отне ми известно време да го разгадая. Гледал ме е със страст, със собственическо чувство и дори с нещо, което той наричаше любов. Но това не беше вярно. Никога не ме е обичал. Калона обичаше Никс.
Проследих погледа му и се обърнах, за да видя богинята, застанала до тялото на Старк. Беше положила ръка на главата му.