Изпепелена
Шрифт:
– Кедър? Ето какво било каза Старк.
– Да. Има един огромен кедър между старата къща на Зоуи и моята. Изглежда почти като този и мирише по същия начин.
– Бабата на Зоуи е казала да запалят кедрови клонки около тялото ми, докато съм тук, в Отвъдното. Афродита ги
донесе в чантата си. Запалиха ги точно преди душата ми да се отдели.
– Изведнъж той погледна Хийт.
– Дървото е знак. Означава, че следваме правилния път.
Хийт отвърна на погледа, но не каза нищо дълго
– Надявам се това да е добър знак, но трябва да знаеш, че той не прави нещата за мен по-лесни ни най-малко.
– Да, ясно ми е.
– Така ли? Защото съм на път да изоставя единственото момиче, което някога съм обичал, макар да знам, че тя се нуждае от мен.
– Какво очакваш да ти кажа, Хийт? Че не искам да се налага да i?o правиш? Така е. Че предпочитам да не беше мъртъв и душата на Зоуи да беше цяла и единственият ми проблем да е как да се преборя с ревността си към теб и онзи задник Ерик?
– Няма нужда да ревнуваш от Ерик. Зо никога няма да бъде с тип, който се държи собственически с нея. Нека този
тип момчета да не те тревожат. „
– Ако си я върна жива и цяла, няма да допусна никои
мъж да ме тревожи повече - каза Старк.
– Когато - заяви Хийт тържествено. Старк го погледна въпросително.
– Когато си я върнеш жива и цяла. Не „ако“. Няма да я изоставя, ако не си сигурен в това, което пра- Да така е, прав си. Когато си я върна. Сигурен съм, че
постъпвам правилно. И двамата постъпваме правилно. За съжаление при всички случаи Зоуи ще бъде наранена.
– Да, така е - отвърна Хийт и погледна към нея.
– Но нищо не е толкова лошо, колкото това, което й се случва в момента.
Хийт се приведе напред и се удари последователно по двете рамена, както правеше, преди да излезе на терена по време на мач. После си пое дълбоко въздух и вдигна глава,
за да погледна Старк за последно.
– Направи всичко възможно тя да е убедена, че не искам да плаче и да страда за мен. Напомни й, че е много непривлекателна, когато плаче и подсмърча.
– Непременно.
– А като стана дума за това, най-добре си вземи носни кърпички. Не преувеличавам. Зоуи наистина много под-смърча, като се разплаче.
– Добре, ще се погрижа.
Хийт протегна ръката си към Старк:
– Грижи се за нея.
Старк стисна здраво предмишницата му в типичния вам-пирски поздрав:
– Като воин на воин ти давам дума.
– Добре, понеже ще ти държа сметка за това обещание, когато се видим следващия път.
Хийт пусна ръката на Старк, пое си отново дъх и пристъпи напред. Опита се да не мисли за това, което ще последва.
Загледа се в Зоуи и в сянката, която беше останала от нея. Замисли се за момичето, което обичаше от дете. Пред очите му се сменяха картини, виждаше неравната подстрижка, която сама си беше направила в четвърти клас. Усмихна се при спомена за детските им години в началното училище, когато коленете й бяха вечно ожулени. А после едно лято той замина със семейството си на почивка, остави я непохватна кльощавелка, а като се върна, видя, че се е превърнала в млада богиня. Неговата млада богиня.
– Хей, Зо - каза той и пристъпи към нея.
– Хийт! Тъкмо се чудех къде си. Аз... реших да спра тук, за да можеш да ме настигнеш. Липсваше ми.
– Много си бърза, Зо. Бързах колкото можах, но чак сега те настигам.
Той я хвана за ръка и забеляза, че кожата й е плашещо хладна.
Как се чувстваш, мила?
– Не знам. Някак ми е странно. Замаяна съм. Знаеш ли какво ми е, Хийт?
– Да, мила, знам.
– Той спря, но задържа ръката й, така че да я принуди и тя да спре.
– Душата ти се е пръснала. Ние сме в Отвъдното, Зо, спомняш ли си?
Огромните й тъмни очи го погледнаха и за миг тя изглеждаше като преди.
– Да, сега си спомням и мога да ти кажа, че е ужасно като
кравешко ако! ^
Очите му се замъглиха от сълзи, но той примига и се
усмихна.
– Толкова си права! Но знам как да оправим нещата.
– Наистина ли? Това е чудесно, но може ли да ги оправиш, докато аз... се разхождам, понеже просто не мога да стоя на едно място.
Вместо да я пусне, Хийт сложи ръце на раменете й и я притисна към себе си, като я застави да го погледне в очите.
– Трябва да събереш всички части от душата си и после да се върнеш в тялото си. В реалния свят. Трябва да го направиш за приятелите си. За Старк, за баба ти. Зо, дори заради мен трябва да го направиш.
Тялото й трепереше, но той забеляза как тя прави усилие да се задържи на едно място.
_ Не и без теб, Хийт. Не искам да се връщам в реалния
свят без теб.
– Знам, мила - каза той нежно.
– Но понякога се налага да правим неща, които не искаме. Както аз сега. Не искам да те изоставям, но е време да тръгвам.
Очите й станаха огромни и тя хвана ръцете му със своите.
– Не можеш да ме оставиш, Хийт! Ако си тръгнеш, аз ще умра.
Не, мила. Ще се случи точно обратното. Ще събереш душата си и ще живееш.
– Не, не, не! Не можеш да ме изоставиш.
– Зоуи се разплака.
– Не мога да съм тук без теб.
– Точно това се опитвам да ти кажа и аз, Зо. Ако не съм тук, ти ще се върнеш там, където ти е мястото, и ще сложиш край на това жалко, призрачно съществуване, което водиш в момента.