Изпепелена
Шрифт:
Старк си пое дълбоко дъх:
– Става дума за чест.
Нещо в гласа на Старк накара Хийт да погледне на него с други очи. Момчето се беше променило. Изглеждаше някак по-едър, по-зрял, не така наперен. Изглеждаше тъжен. Много тъжен.
– Виждам, че ми казваш истината.
Старк кимна:
– Афродита имаше видение. Видя как помагаш на Зоуи да събере душата си. Успя, като й обеща да останеш с нея тук. Така че тя не се превърна в Каоиник Ши. Остана тук с теб. Завинаги. Но без Зоуи, нямаше кой да спре Неферет и
Калона. ^
–
– Да, превземат света потвърди Старк.
Хийт го погледна в очите:
– И ще трябва да я изоставя.
Няма да бъде сама. Аз съм неин воин, неин бранител. Давам ти думата си, че ще се погрижа тя винаги да е защитена.
Хийт кимна и отмести поглед от Старк, опитвайки се да овладее емоциите си. Искаше му се да побегне, да настигне Зоуи и да се увери, че тя ще остане с него тук завинаги. Но после погледът му се върна отново на Старк и осъзна с абсолютна сигурност, че Зоуи би била нещастна, ако приятелите й загинат. Това чувство би било по-силно от любовта й към него, по-силно от любовта й към когото и да било. И ако наистина я обича, ще трябва да я остави.
Струваше му се, че ще повърне, но се постара да се стегне и да звучи колкото се може по-нормално:
– Как ще й помогнеш да събере душата си след като си тръгна?
– Не можеш ли да й кажеш, че ще останете заедно и след това да си тръгнеш?
Хийт изсумтя:
– Приятел, няма да съм груб с теб, понеже не си мъртъв и не си много наясно с душите и т.н., но няма начин Зоуи да събере душата си, ако я излъжа. Просто няма как да стане.
– Добре, добре. Предполагам, че си прав.
– Старк прокара ръка през косата си.
– В такъв случай не знам как бих могъл да го направя, но ще го направя. Налага се. Ако ти си достатъчно силен, че да я напуснеш, значи аз ще съм достатъчно силен, за да намеря начин да я върна.
– Добре, имай предвид нещо. Зоуи не обича разни прия-телчета да я спасяват. Тя обича сама да се грижи за себе си. В най-добрия случай трябва просто да се отдръпнеш и да я оставиш да свърши работата.
– Ще го запомня - кимна тържествено Старк.
– Добре. Хайде да тръгваме.
Двамата тръгнаха към мястото, където Зоуи изчезна в сенките.
Ще се скрия, докато се сбогувате. Не искам да ме вижда, преди да си тръгнеш,
Хийт не се престраши да каже нищо, защото гласът му можеше да го издаде. Така че просто кимна.
– Разкажи ми за това, което спомена - страшното, което ви държи тук вътре.
Хийт се закашля:
– В началото си помислих, че е Калона, но странното нешо, което се случи днес, ме кара да мисля, че не е той. Останах е впечатление, че онова нещо отвън се опитва да ми помогне да спася Зоуи.
– Но да останете тук, нали?
– Да, именно. Това беше основната идея.
– Значи Калона ти каза как да направиш така, че Зоуи никога да не напусне Отвъдното и никога да не се върне в тялото си - каза Старк.
– Затова е изпратен тук.
– И почти успя да го постигне, като ме използва. Шибан задник. Сякаш не му е достатъчно, че ме уби!
– Хийт погледна Старк в очите. Значи затова си тук. Искам да кажа, за да ме накараш да се разкарам, а после да нариташ задника на Калона, за да може Зоуи наистина да се върне обратно с теб.
– Да, точно затова съм тук.
– Успех с наритването на безсмъртния задник, приятел.
– Мислих за това и единственото, което трябва да правя, е да го държа настрана от Зи достатъчно дълго, за да събере душата си. После ще може да се върне обратно в тялото си, където Калона не може да я нарани. Или поне точно сега не може.
– Не. Извинявай, че обърквам плановете ти, но ако е само за това, Зоуи не се нуждае от защитата ти.
Старк го погледна въпросително.
– Много е просто. Зоуи е в безопасност в тази гора. Гадната твар не може да влезе тук. Има нещо специално около това място. Сякаш цялата магия на земята произтича оттук. Все едно е някаква Суперземя. Не го ли усещаш?
– да, Суперземята е готино място, където да се скриеш. Усещам особена сила тук от самото начало. Затова и знаех, че тя ще избере да остане с теб.
– Само че докато е тук, тя не може да се върне в тялото си. Така че отново ти пожелавам успех срещу Калона. Гадният задник ме уби. Надявам се ти да се справиш по-добре. И ако успееш, наритай го и заради мен, и заради Зоуи.
Ще го направя. И, Хийт, искам да ти кажа нещо... аз не бих могъл да направя това, което.ти правиш. Не бих бил толкова смел, за да я напусна.
Хийт го погледна в очите и сви рамене:
– Да, защото я обичам повече, отколкото ти.
– Постъпваш правилно. Това ти прави голяма чест - каза Старк.
– Трябва да знаеш, че в положението, в което се намирам, честта не значи абсолютно нищо. Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде.
Те вървяха мълчаливо известно време, вглъбени в своите мисли, и следваха Зоуи, а думите на Хийт Любовта ми към Зо е това, което ме движи. Винаги е било така и винаги ще бъде, се въртяха в главата на Старк, докато е изненада не установи, че го е разбрал. Не че това направи нещата по-лесни, но поне поносими.
Откриха я в малко сечище навътре в гората. Обикаляше в кръг около висок кедър, който изглеждаше поразително красив, но доста не на място около останалите дървета в широколистната гора. Миризмата му изпълваше въздуха наоколо. Двамата се приближиха внимателно, така че Зоуи да не може да ги види. Старк кимна към няколко скали с човешки ръст, покрити с мъх, зад които мислеше да се скрие, а Хийт спря и подуши въздуха.
Много странно - прошепна той.
– Чудя се какво прави този кедър тук.