Изпепелена
Шрифт:
– Не ме изоставяй, Репхайм. Моля те, не ме изоставяй -проплакваше тя.
На хоризонта зад тях Афродита първоначално си помисли, че вижда изгряващото слънце, но след като го погледна повторно, осъзна, че не е слънцето, а огромен бял бик, който се покатери върху трупа на черния, загинал в опит да спаси днешния свят.
Видението приключи. Никс изпрати на Афродита лек ветрец, за да успокои треперещата й душа.
О, богиньо!
– прошепна тя.
– Не.
Помисли, че твоят избор на доброта отвори пътя на цял нов вид вампири, каквито преди това не бяха съществували.
Червените? Но те вече съществуваха, преди аз да направя каквото и да било.
Да, но пътят към тяхната човечност беше затворен, преди да направиш своята саможертва. Твоят избор го отвори за тях. А не си ли и ти просто едно момиче?
О, мамка му. Разбрах. Зоуи непременно трябва да се върне.
Тогава Хийт трябва да напусне владенията ми. Това е единственият начин Зоуи да избере да се върне в тялото си, ако успее да събере душата си в едно.
Как да го убедя да си тръгне?
Единственото, което можеш да направиш, е да им дадеш информация, дъще моя. Изборът трябва да си остане техен. На Хийт, Зоуи и Старк.
Изведнъж Афродита се понесе обратно. Отвори очи и примига от болка, опитвайки се да се фокусира през мъглата и кървавите си сълзи.
– Ти се завърна при мен!
Афродита се изправи. Беше замаяна, а главата й пулсираше от болка, която вече доста добре познаваше.
– Изпий това, красавице моя. Трябва да се подкрепиш след подобно пътешествие.
Дарий й поднесе бокал и й помогна да отпие от него.
– Трябва да стигна до Старк - каза тя, след като изпи виното.
– Но очите ти... трябва да си починеш.
– Ако сега тръгна да си почивам, има вероятност целият шибан свят да иде по дяволите. Буквално.
– Тогава ще те заведа при Старк.
Афродита се чувстваше замаяна и слаба, но решително се подпря на своя воин и се върна във Фи-анна Фоил, къде-то почти нищо не се бе променило. Сгиат не откъсваше очи от своя бранител, който бавно и методично нанасяше удари по Старк с острието си.
Афродита реши да не губи време и отиде право при Сгиат:
– Трябва да говоря със Старк. Веднага.
Сгиат я погледна и по треперещото й тяло и кървавите очи се досети какво се е случило.
– Използвала си дарбата си?
– Да. И трябва да кажа на Старк нещо, иначе ще стане много зле. За всички. Много, много зле.
Кралицата кимна и направи жест към Афродита да я последва към Сеол не Ги.
– Имаш само минута. Говори ясно и бързо. Ако го задържиш тук прекалено дълго, ще загуби пътя си към Отвъдното и няма да може да се завърне там, докато не се възстанови от днешното си пътуване, а трябва да си наясно, че възстановяването ще му отнеме седмици.
– Разбрах. Имам само един шанс. Готова съм.
Сгиат докосна ръката на своя бранител. Беше като ласка, но предизвика бурна реакция в тялото му. Спря се точно преди да нанесе поредния удар. Погледът му остана върху Старк, но с дрезгав глас попита:
– Мо бапн ри? Кралице моя?
Повикай го обратно. Пророчицата трябва да говори е него.
ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Старк
Очите на Сеорас се затвориха, сякаш тези думи го нараниха, но когато ги отвори, каза просто:
– Добре, жено, както искаш.
– После постави свободната си ръка на челото на Старк. Чуй ме, момче, трябва да се върнеш.
Старк залитна назад, инстинктивно вдигайки меча си, така че случайността и рефлексите му бяха тези, които отклониха смъртоносния удар на Другия, който беше самият той и все пак не напълно.
– Защо го правиш?
– извика Старк.
– Казах ти вече. Единственият начин да минеш оттук е да ме победиш, а аз не искам да умирам.
Двамата воини се въртяха в кръг бавно и внимателно.
– За какво, по дяволите, говориш? Ти си аз. Ако аз мога да вляза вътре, как така ще умираш?
– Аз съм част от теб. Онази, не много добрата част. Или пък ти си част от мен. Добрата ми половина. И дори ми е гадно да го казвам. Не се дръж като шибан глупак. Не е като да не знаеш за мен. Спомни си, преди да се вречеш на онази добродушна кучка. С теб се знаем много добре.
Старк се загледа в червеното на очите и суровото изражение на лицето пред него. Усмивката я имаше, но напе-реността му беше станала жестока и правеше чертите му близки и чужди едновременно.
– Ти си лошото в мен.
– Лошо? Зависи на коя страна си, нали така? А от тази страна, на която съм аз в момента, хич не ми изглежда да
съм много ЛОШ - засмя се Другият.
– Лош е дума, която изобщо не може да опише целия ми потенциал. Лошото е лукс. Светът ми е изпълнен с неща, които са отвъд въображението ти.
Старк започна да клати глава в желанието си да отрече това, което чува, и концентрацията му пропадна. Другият нападна отново и успя да го рани повторно по ръката.