Изпепелена

Каст Кристин

Тя спря и се загледа в него, после поклати глава и закрачи отново.

Старк стисна устни, за да не изрече това, което го разкъсваше вътрешно - че не го обичаше достатъчно, че тя би събрала душата си, за да бъде с Хийт, но не и с него.

Старк мислено разтърси себе си за раменете. Тук не ставаше дума само за любов. Знаеше го още когато Сеорас го попита дали би рискувал живота си за Зоуи, дори да знае, че ще я загуби.

Ще остана с нея, беше отвърнал Старк.

Като неин воин, да, но не и като неин

любим, отвърна му Сеорас.

Може би не като неин любим.

Старк се загледа отново в Зоуи. Тя беше напълно разбита. Татуировките й ги нямаше. Душата й беше разкъсана. Тя губеше себе си. Все още виждаше добротата и силата й, но тя вече не беше същата като преди. Но дори и с разбита душа, тя бе неговата кралица, неговата банн ри ши.

Но знай, че няма връщане назад, защото такъв е законът. Забрави за воинската ярост, злоба, предубеждение и мъст. Само твоята непоколебима вяра в честта може да ти бъде награда. Няма гаранция, че ще получиш любов, щастие или облага.

Старк беше неин бранител, независимо от всичко. Беше свързан с нея с връзка, много по-силна от всяка любов - честта.

Зоуи, трябва да се върнеш. Не заради Хийт, не заради мен. Трябва да се върнеш, защото така е правилно.

– Не мога. Не е останало достатъчно от мен.

– Затова имаш нужда от помощ. Твоят бранител е тук. Той целуна пръстите й и й се усмихна. Изведнъж си спомни нещо.
– Афродита ме накара да запомня едно стихотворение за теб. Написано е от Крамиша. Те със Стиви Рей смятат, че е нещо като указание, което може да ти бъде от помощ.

– Афродита... Крамиша... Стиви Рей...
– прошепна Зоуи колебливо, сякаш едва сега си спомня тези имена.
– Те са мои приятелки.

– Да, точно така.
– Старк отново стисна ръката й. Стори му се, че може да мине през нея.
– И така, ето го стихотворението:

Меч с две остриета

С едната страна унищожава

А с другата освобождава

Аз съм твоят гордиев възел

Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?

Следвай истината и ще ме намериш по вода

Пречисти ме с огън

Никога вече не ме заравяй под земята

Въздухът ще ти прошепне

Онова, което духът вече знае,

Че дори разбито,

Всичко е възможно,

Ако вярваш.

И тогава и двамата ще бъдем свободни.

Когато Старк приключи да рецитира, тя спря за миг, кол-кото да го погледне в очите, и каза:

– Но в това няма никакъв смисъл.

После започна да крачи отново, но той стисна здраво ръката й и я задържа:

– Напротив, има. То се отнася за теб и Калона. Той трябва да направи нещо, за да се освободи оттук. Помниш ли, че двамата сте свързани? .

– Не, вече не сме — каза тя бързо.
– Той развали тази връзка, когато счупи врата на Хийт.

Адски се надявам да е така, помисли си Старк, но на глас каза:

– Да, но част от това пророчество вече се е сбъднало. Ти се придържаше към истината и го намери по вода. Следващата част казва, че трябва да го пречистиш през огън. Какво според теб значи това?

– Не знам!
– извика Зоуи. Макар да виждаше, че това я ядосва, Старк се зарадва да види оживление в бледото й лице.
– Калона не е тук. Няма и огън. Не знам какво може да значи!

Старк продължаваше да държи здраво ръката й.

– Калона е тук. Той дойде след теб. Просто не може да влезе в гората.
– А после, без никаква рационална мисъл, той изрече следващите думи, сякаш дойдоха директно от сърцето, а не от ума му, — Огънят ме доведе тук. Поне усещането беше точно като за огън.

Зоуи го погледна и с най-обикновен тон изрече думите, които промениха хода на живота му:

– В такъв случай стихотворението сигурно се отнася за теб и Калона, а не за мен и Калона.

– Какво имаш предвид с това? Как така за мен и Калона?

– Ти също дойде във Венеция. Знаеше истината за чудовищната същност на Калона още преди аз да го разбера. Минал си през огън, за да дойдеш тук. Следващият ред сигурно значи нещо за теб, ако се замислиш над него.

– Двойно заострен меч...
– каза той. Шотландският меч беше двойно заострен. С него той унищожаваше и освобождаваше. Знаеше истината за Калона, когато го последва във Венеция заедно със Зоуи. Огнената болка от раните, нанесени му от Сеорас, го доведе тук, на място, което му напомняше за земята, макар да се намираше в Отвъдното. А Зоуи беше пленена тук и трябваше да бъде освободена. Той последва това, което духът му знаеше за честта, за да завърши успешно мисията си.

– О, мамка му! Изведнъж парченцата от пъзела започнаха да се подреждат.
– Права си, стихотворението се отнася за мен.

– Хубаво, значи ти показва как да бъдеш свободен - каза Зоуи.

– Не, Зи, показва ми как да освободя и двама ни. Мен и Калона.

Загрижените й очи се спряха върху него за миг, преди да се стрелнат бързо встрани.

Да освободиш Калона? Не разбирам.

А аз разбрах - каза той мрачно, като си спомни за смъртоносния удар, който нанесе на Другия, за да го освободи.

– Има много начини да бъдеш свободен.
– Той я дръпна за ръката и я обърна към себе си. — Аз вярвам в теб, Зоуи. Дори и с пръсната душа, ти все още носиш моя обет. Ще те защитавам и докато притежавам някаква чест, няма да допусна да ти се случи нищо. Вярвам, че всичко е възможно. Това значи да си бранител - преди всичко чест.

Той вдигна ръката й и я целуна, а после я поведе директно към края на гората.

– Не. Не. Не можем да излизаме оттук каза Зоуи.

– Точно там трябва да отидем, Зи. Всичко ще е наред, вярваш ли ми?