Мадам Бовари
Шрифт:
После Оме измисляше и случки:
„Вчера под склона Боа-Гийом един плашлив кон…“ И следваше разказът за злополуката, причинена от слепеца.
Той кара дотам, че арестуваха слепия. Но го освободиха. Той отново почна и Оме също отново почна. То беше истинска борба. Той спечели победата, защото врагът му бе осъден на доживотно затваряне в един приют за болни.
Тоя успех го насърчи; от тоя ден нататък нямаше в околията ни едно премазано куче, ни една запалена плевня, ни една бита жена, за които веднага той да не съобщи на читателите, воден винаги от любов към напредъка и омраза към свещениците. Той правеше сравнения между първоначалните училища и братята-иньорантини 46
46
Братята-шьорантини — прозвище на монасите, учители в християнските училища.
Но той се задушаваше в тесните рамки на журнализма и скоро почувства, че му е потребна книга, съчинение! Тогаз състави една „Обща статистика на кантона Йонвил, придружена с климатически наблюдения“, а статистиката го тласна към философия. Той се зае с големи въпроси: обществения проблем, морализиране на бедните класи, рибовъдство, каучук, железни пътища и др. Стигна дотам да се срамува, че е буржоа. Усвои артистично държане, почна да пуши! Купи си две статуетки шик „Помпадур“ за украса на салона си.
Той съвсем не изоставяше аптеката; напротив! Беше в течения на откритията. Следеше голямото движение за разпространението на шоколада. Пръв той въведе в Долна Сена шо-ка 47 и реваленцията 48 . Той възторжено се увлече от хидроелектрическите верижки на Пулвермахер; самият той носеше такава верижка; и вечер, когато сваляше фланелената си жилетка, госпожа Оме съвсем се смайваше от златната спирала, навита около него, и чувстваше как страстта й се удвоява към тоя мъж, опасан по-здраво от скит и блестящ като маг.
47
Шо-ка — шоколад.
48
Реваленция — арабско лекарство.
Той има хубави хрумвания за гроба на Ема. Отначало предложи преломена колона с драперия, след това — пирамида, сетне — храм на Веста, нещо подобно на кръгла постройка… или пък „куп развалини“. И във всички тия планове Оме не пропускаше плачещата върба, която смяташе като задължителен символ на тъгата.
Заедно с Шарл отидоха в Руан, за да видят надгробни паметници у един майстор, придружавани от един живописец, някой си Вофрилар, приятел на Бриду, който от време на време разправяше каламбури. Най-сетне, след като бяха разгледали стотина рисунки, поискаха подробна сметка и втори път ходиха в Руан, Шарл се спря на един мавзолей, който трябваше да има на двете си главни стени „гений, държащ угаснал факел“.
Колкото за надписа, Оме не намираше нищо толкова хубаво, колкото: Sta, viator 49 и държеше за него; той ровеше въображението си; непрекъснато повтаряше Sta, viator… Най-сетне откри: Amabilem conjugem calcas 50 , което бе прието.
Странно нещо, Бовари, мислейки непрекъснато за Ема, в същото време я забравяше; и той се отчайваше, че образът й се изплъзва от паметта му въпреки усилията, които правеше да го задържи. Но всяка нощ я сънуваше; винаги един и същ сън: той приближаваше към нея, но когато се опитваше да я прегърне, тя се разпадаше на прах в прегръдката му.
49
Sta, viator (лат.) —
50
Amabilem conjugem calcas (лат.) — ти стъпваш върху любимата съпруга.
Цяла седмица го виждаха да отива вечер на църква. Господин Бурнизиан дори го посети два-три пъти, после престана. От друга страна, добрякът бе изпаднал, както казваше Оме, в непримиримост, във фанатизъм; той изригваше гръмотевици срещу духа на съвременността и не пропускаше на всеки петнадесет дни в проповедта си да разказва за агонията на Волтер, който, както всички знаят, умрял, като ядял изпражненията си.
Макар да живееше оскъдно, Бовари съвсем не можеше да погаси старите си дългове. Льорьо отказа да поднови дори един запис. Секвестърът беше неминуем. Тогава той се обърна към майка си, която склони да сключи ипотека на имота си заради него, като му отправи обаче силни обвинения срещу Ема; и поиска срещу своята жертва един шал, спасен от кражбите на Фелисите. Шарл отказа да й го даде. Скараха се.
Тя направи първите опити за сдобряване, като му предложи да вземе при себе си малката, с която би й било по-леко в къщи. Шарл се съгласи. Но при заминаването нема смелост за това. Тогава скъсването стана окончателно, пълно.
Колкото по-малко привързаности му оставаха, толкова по-силно той се държеше за обичта си към своето дете. Но то го безпокоеше, защото, кашляше понякога и имаше червени петна по скулите.
Срещу него, изложено на показ, цъфтящо и весело, беше семейството на аптекаря, на когото всичко способстваше, за да бъде доволен. Наполеон му помагаше в лабораторията, Атали му бродираше гръцка шапчица, Ирма изрязваше книжни кръгчета за бурканите със сладка, а Франклин на един дъх изричаше Питагоровата таблица. Той беше най-щастливият баща, най-честитият човек.
Грешка! Една скрита амбиция го глождеше: Оме искаше да получи почетен кръст. Съвсем не му липсваха основания за това:
1. Проявил се през време на холерата с безгранично самопожертвуване. 2. Публикувал, и то на свои разноски, различни общественополезни трудове като… (и той припомняше статията си „За сидъра, за неговото приготвяне и действие“; после наблюдения над вълнената въшка, изпратени в Академията; томът на статистиката и дори аптекарската си теза); без да се взема пред вид, че съм член на много научни дружества. (Той беше член само на едно.)
— Най-сетне — възклицаваше той, като се завърташе около себе си — достатъчно е, дето се отличавам по пожарите.
Тогаз Оме почна да клони към страната на властта. Тайно той оказа големи услуги на г. окръжния управител по изборите. Той се продаде най-после, проституира се. Изпрати дори прошение до монарха, с което го умоляваше да му отдаде заслуженото; той го наричаше нашия добър крал и го уподобяваше на Анри IV.
И всяка сутрин аптекарят бързаше да види във вестника съобщение за награждаването си; но то не дохождаше. Най-сетне, като не можеше да търпи повече, поръча да направят в градината му леха, изобразяваща почетна звезда, с две ивички трева, които излизаха от горния край, за да приличат на лента. Разхождаше се наоколо, скръстил ръце, разсъждавайки за некадърността на правителството и неблагодарността на хората.
От почит или от някаква наслада да забавя изследванията си, Шарл още не бе отворил тайното отделение на една писалищна маса от палисандър, с която Ема обикновено си служеше. Най-сетне един ден той седна пред нея, завъртя ключа и натисна пружината. Там бяха всичките писма от Леон. Тоя път вече нямаше съмнение! Той ги прочете жадно, до последното, рови из всички ъгли, из всички мебели, всички чекмеджета, по стените, ридаещ, виещ, извън себе си, полудял. Намери една кутия, строши я с крак. Портретът на Родолф го плесна в лицето посред разбърканите любовни писма.