Мусон
Шрифт:
— По-бързо, Клебе. Като ястреб! — насърчи го Аболи, докато Том си поемаше дъх, а сам изкриви леко китка и върхът на сабята отиде леко встрани. Към дясното му рамо се освободи малко пространство за достъп. Том бе побеснял от сполучливия удар на Аболи, но забеляза пролуката в неговата защита.
Дори от това разстояние Хал видя грешката. С леко трепване на устната, Том показа, че е видял своя шанс. Не Том, недей, прошепна Хал. Аболи бе пуснал същата стръв, която и той бе налапвал на възрастта на Том. С превъзходния си усет за разстояние, Аболи стоеше точно на два инча по-далеч от мястото, което Том би успял да достигне, ако посегне към дясното
Хал извика от удоволствие, когато видя сина си да напада с двойна стъпка и финт към дясното рамо, а после с пъргавината на маймуна и неподозирана сила в китката пренасочи удара към бедрото. Почти го докосна, възхити се той, докато Аболи се видя принуден с крайно усилие да опише с оръжието си пълен кръг, за да прихване и отблъсне сабята на Том.
Аболи отстъпи и сложи край на схватката. Разтърси гладката си глава така, че от нея се посипаха капки пот и разчекна уста в огромна белозъба усмивка.
— Добре, Клебе! Никога не приемай покана от противника! Добре! Почти щеше да успееш. — Обгърна с ръка раменете на Том. — За днес стига. Мастър Уолш те чака с писалка вместо сабя.
— Нека още един път, Аболи! — помоли се Том. — Тоя път ще те ударя, честна дума! — Но Аболи бутна момчето към странноприемницата.
Точно така, Аболи, каза си Хал. Не бива да се надмогват възрастта и годините им. Попипа бледия белег върху собственото си ухо и с печална усмивка си помисли, че никак не е далеч деня, в който една-две капки кръв ще бъдат пуснати от мастър Том, както и от него самия навремето, за да не се възгордее прекомерно с новопридобитите умения. Хал отвори прозореца и викна надолу:
— Аболи, къде е Големият Дени?
Аболи обърса с ръка потта от чело и отвърна:
— Работеше нещо по каретата. После отиде някъде с новото момче, Уилсън.
— Намери го и елате горе! Имам да ви кажа нещо.
Малко по-късно, когато двамата мъжаги се вмъкнаха в стаята, Хал вдигна поглед от документа върху работната маса.
— Сядайте! — Той им посочи софата и те се настаниха един до друг, като някакви поотраснали ученици, в очакване да ги смъмрят. — Приказвах с Мейбъл — започна Хал. — Казва, че няма да изтърпи още една зима с теб, да й се въртиш из къщата като вързана мечка. Помоли ме, да те разкарам някъде по-надалеч.
Дениъл гледаше като ударен. Мейбъл беше жена му, главната готвачка в Хай Уийлд, закръглена и засмяна жена с червени бузи.
— Тя как така… — започна ядно Дениъл, но после широко се засмя, видял веселите пламъчета в очите на Хал.
А той се обърна към Аболи:
— Що се отнася до теб, черни дяволе, плимутският кмет ми се оплака, че в града се е народило цяло племе плешиви и кафяви бебета и съпрузите пълнят мускетите. И за теб е полезно да се разкараш за известно време.
Аболи изгрухтя и избухна в смях.
— Накъде ще вървим, Гундуане? — Използва прякора, даден от него на Хал като малък, който на езика на африканската гора означава диво прасе. Използваше го само, когато се вълнуваше.
— На юг! — отвърна Хал. — Покрай нос Добра Надежда и към океана, който така добре познавате.
— И какво ще правим там?
— Ще намерим един човек на име Янгири.
— И като го намерим? — продължи Аболи.
— Ще го убием, а съкровищата му ще приберем.
Аболи помисли малко и реши:
— Звучи добре.
— С кой кораб? — попита Големият Дениъл.
— „Серафим“. Кораб на Източноиндийската компания, току-що слязъл от стапела 14 . Тридесет и шест оръдия и бърз като хрътка.
— Какво значи Серафим?
— Серафимите принадлежат към най-високата от деветте небесни ангелски йерархии.
— Нещо като мене и буквата „А“ — разкри розовите си венци Дениъл в най-широка усмивка. Той, естествено, не можеше да чете и за споменатата буква бе само чувал. Хал се засмя в себе си. — Кога ще го видим? — продължи Дениъл.
14
Стапел — опорна конструкция, на която лежи кораб по време на строеж или голям ремонт.
— Първата ни работа утре. Пригответе каретата на разсъмване. Пътят до корабостроителницата на Компанията в Дептфорд е дълъг. — Хал ги спря с ръка. — Имаме много работа преди това. Да започнем с екипажа. — И двамата станаха изведнъж сериозни. Да се намери подходящ екипаж, дори и за най-долния кораб, не беше лека задача.
Хал им показа документа, разстлан пред него на масата. Беше плакат, съставен вчера от него и изпратен по Уолш в печатницата на „Кенън стрийт“. Това беше първата шпалта.
Заглавието бе набрано с дебели черни букви. Текстът отдолу бе отпечатан с по-скромни знаци, но бе не по-малко живописен, изпълнен с метафори, изпъстрен с удивителни и главни букви.
КАПИТАН СЪР ХАЛ КОРТНИ, Герой от Холандските войни, Майстор мореплавател и Прочут Навигатор, Завоевател на Холандските Галеони „Стандвастигхейд“ и „Хеерлиге Нахт“, Който с прославените си кораби „Лейди Едуина“ и „Голдън бау“ е извършил множество чудесни плавания до Африка и Островите на подправките в Индиите, който се е сражавал и е разгромявал вразите на Негово Суверенно Величество и е донасял ГОЛЕМИ БОГАТСТВА и ОГРОМНА ПЛЯЧКА, има свободни койки за Добри и Верни мъже на борда на новия си кораб „Серафим“, собственост на Компанията с тридесет и шест оръдия и Много бърз, снабден с хубави храни за Удобство на офицери и екипаж. Ония моряци, които са имали КЪСМЕТ да служат под командата на КАПИТАН КОРТНИ при предишните му плавания, са си поделяли по 200 лири на човек плячка.
Плавайки по ПОРЪКА на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УИЛЯМ ТРЕТИ (ДА ГО БЛАГОСЛОВИ БОГ!), КАПИТАН КОРТНИ ще гони враговете на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО из Океана на ИНДИИТЕ, докато ги намери и разгроми и докато завладее ГОЛЯМА ПЛЯЧКА! От която едната половина ще бъде разделена между офицери И ЕКИПАЖ!
ВСИЧКИ ДОБРИ МОРЯЦИ, които търсят работа и късмет, ще са добре дошли да пият по халба ейл с ГОЛЕМИЯ ДЕНИЪЛ ФИШЪР, боцман на „Серафим“ в „РАЛОТО“ на „ШИВАШКАТА УЛИЦА“!
Аболи го прочете на глас, заради Големия Дениъл, който все твърдеше, че не виждал добре, макар много добре да виждаше и най-дребните детайли от резбите на корабните модели, които сам правеше.
Когато привърши рецитацията, Дениъл се усмихна.
— Прекалено добра възможност, за да я изпусне човек и тоя прочут капитан ми се нрави. Проклет да бъда, ако не си сложа кръстчето в списъка му!
Когато мастър Уолш се завърна от печатницата, приведен под тежестта на огромен топ плакати, Хал изпрати Дориан и близнаците да помагат на Аболи и Дениъл за разлепването им по ъгли, кръчми и бардаци около пристанището.