Мусон

Смит Уилбур

Водата стигна коремите на животните, а после ги заля до шия. Първите коне вече плуваха, а ездачите им вдигнаха копия и наобиколиха първата лодка като стадо акули мъртъв кит.

Моряците изпразниха пистолетите си от упор, а после се изправиха, за да отблъснат нападателите с помощта на дългите весла. Лодката се люлееше много силно и скоро щеше да се преобърне от теглото на атакуващите.

На северния бряг следваща редица араби се подравняваше, готова за атака. По средата й блестяха ризницата

и островърхия шлем на Абубакър. Той размаха ятаган и поведе конницата си отначало в тръс, а после в галоп.

Сара не можеше да остави руля. Видя над носа, че лодките са обкръжени от вряща маса хора и коне. Том се бе изправил на кърмата със синята сабя в ръка и сечеше главите на арабите във водата. Някои от тях се опитваха да прережат с ятагани буксирното въже. Други стоварваха цялата си тежест заедно с тая на коня върху борда на лодката. Тя се залюля странично и глътна вода. Скоро щеше да се напълни.

Абубакър влезе с ескадрона си във водата и дори за Сара стана ясно, че всичко свършва. Нищо не можеше да направи. До тоя момент не бе забелязала, че Дориан се е качил на палубата, подкрепян от пъхнатото под мишница рамо на Ясмини. Като я използваше вместо патерица, той се довлече с мъка до най-близкото оръдие. Завъртя малко тантурестото му черно тяло, измъкна запаления фитил от сандъчето с пясък и го поднесе към подсипа.

Оръдието отскочи назад, а върху току-що стигналата водата конница се изсипа градушка олово. Хваната здраво за дървения релинг, Ясмини погледна през реката. Видя как парче олово тежко две унции попадна право в устата на Абубакър. Зъбите му се разлетяха на парченца, а оловото продължи пътя си и излезе през задната стена на черепа. Островърхият шлем бе вдигнат от главата и се запремята високо във въздуха.

Хората около него бяха свалени от седлата, а цялата редица се огъна и отстъпи. Дориан се свлече до второто оръдие и го насочи. Конниците видяха как дулото се извърта към тях и побягнаха в паника. Бръмчащият шрапнелен облак ги настигна и десетина коня паднаха. За броени секунди бойният строй се превърна в хаос. Всички видяха, как се пръска главата на генерал Абубакър, а сега и Башир ал Синд бе на земята — конят се строполи под него. Бойният дух се изпари. Конниците се пръснаха и побягнаха като луди, за да не попаднат под следващия шрапнел.

Ясмини хвана Дориан за ръка, когато той залитна и почти падна и го заведе при следващото оръдие. Откатът след неговия изстрел наклони леко „Кентавър“ и той се хлъзна неохотно върху пясъка. Арабите във водата видяха, че другарите им бягат и ги оставят сами. Те също обърнаха коне към брега.

— Дърпай! Дърпай до пръсване! — викаше Том и хората отново се хванаха за веслата. „Кентавър“ пропълзя няколко инча и пак спря. Дориан даде нов изстрел и щом корпусът се разклати, Аболи подгони конете. Бавно и с неохота „Кентавър“ простърга по дъното и се плъзна в дълбокото.

— Обратно на борда! — изрева победоносно Том. — Докарайте жените и децата!

Щом кила на лодката опря в пясъка, Аболи натовари жените и всичките си деца в нея. После преряза конските хамути и плесна животните по задниците, за да ги подгони към гората. Скочи в лодката и гребците поеха след „Кентавър“. Корабът се отдалечаваше бързо по течението и трябваше здравата да се напънат, за да го догонят.

— Оттук до устието е чисто — каза Аболи, когато се изправи до него при руля. И двамата погледнаха назад към разбитата арабска войска на северния бряг. Не правеха дори опит да се прегрупират и да продължат преследването.

— Свали хората долу, мастър Уилсън и дай всекиму двойна доза ром за старанието!

Алф Уилсън докосна шапката си.

— Моля за извинение, капитане, но Вие наредихте да изхвърлим бурето през борда! Ще желаете ли да се върнем и да си го приберем? — Тонът му беше най-сериозен, но устните потрепваха.

— Май ще се наложи хората да изчакат пристигането ни в Добра Надежда — отвърна също така сериозно Том.

155.

Застанал на кърмата, Том наблюдаваше как се отдалечават от брега и тъмната маса на африканския континент постепенно се слива с черната пелена на спускащата се нощ. Зад гърба му се чуха леки стъпки и той протегна ръка, за да постави Сара отпред, притиснал гърба й към гърдите си. Прегърна я здраво и се наведе над рамото, за да я целуне по ухото. Тя потръпна, когато брадата му погали голия врат.

— Дори те вика — каза тя.

— Отивам веднага — отвърна Том, но не помръдна. След дълга пауза, Сара попита:

— Какво ще стане сега, Том?

— Не знам, девойко. Първо Добра Надежда, а след това — каквото е писано.

— Е, едно поне е сигурно. Ще имам малка изненада за теб, когато стигнем Добра Надежда.

— А! — Том бе заинтригуван. — И каква е тя?

— Ако ти кажа, няма да е изненада. — Тя хвана двете му ръце и ги притисна плътно до корема си. Трябваше му миг, за да проумее, а после нададе радостен рев.

— Бог да те благослови, Сара Кортни! Не знам какво да кажа.

Тя знаеше, че произнася тези думи, когато е на върха на щастието си.

— Ами трай си тогава, голям глупчо, и ме целуни!

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3934

Издание:

Уилбър Смит. Мусон

ИК „Venus Press“, 2001 г.