Мусон
Шрифт:
След това чу името на Заин ал Дин и новината за възцаряването му и разбра, че собственото му положение е много по-тежко, отколкото си мислеше. С огромно усилие на волята забрави за момент мъката по баща си, както и собствените си физически страдания, хвана Ясмини за ръка и я притегли по-близо до постелята си. Тя също бе поразена от вестта за смъртта на Ал Малик, но не колкото Дориан, защото почти не познаваше халифа. Когато я дръпна за ръката, тя бързо се окопити.
— Намираме се в огромна опасност, Яси! Сега и двамата сме изцяло във властта на Заин. Няма нужда да ти казвам какво
— Как да му се измъкнем, Доуи, след като не можеш да се движиш? Какво да правим?
Каза й какво да стори, за да спаси и двамата, като говореше тихо и я караше да повтаря всяка подробност.
— Бих ти дал и писмо, но не мога да пиша с тази ръка. Ще трябва да отнесеш съобщението устно, но го научи добре, защото ако сбъркаш нещо, няма да ти повярват.
Тя бе схватлива и въпреки напрежението, запомни всичко от първия опит, макар да произнасяше някои думи със затруднение. Нямаше време за усъвършенстване.
— Това ще свърши работа. Той ще разбере. А сега тръгвай! — заповяда той.
— Не мога да те оставя така, господарю — проплака Ясмини.
— Останеш ли, Абубакър ще те познае! В неговите лапи, няма да бъдеш от голяма полза за когото и да било от двамата.
Целуна го с нежна любов и се изправи, за да тръгне, но в тоя миг отвън се чу тежък тропот и тя се сви в един ъгъл, като покри рамене и глава с яшмака си. Завесата се дръпна рязко и в шатрата влезе Башир ал Синд. Бен Абрам направи опит да му попречи.
— Ал Салил е тежко ранен и не бива да бъде безпокоен.
Башир го отстрани презрително с ръка.
— Генерал Абубакър, емисар на халифа! — оповести той с изпълнено със студена злоба лице. Дориан разбра, че е сменил господаря си и вече не е негов верен приятел и съюзник.
Зад гърба му се появи с ръце на кръста Абубакър.
— Така… Предателят е още жив. Това е добре. Ал Салил, който бе някога Ал Амхара, другарче в игрите от харема в Ламу. — Той се изкикоти саркастично. — Дошъл съм да те отведа при халифа, за да бъдеш обвинен в държавна измяна. Утре призори тръгваме към брега.
Бен Абрам се намеси отново:
— Благородни принце, той не може да се движи. Раните му са много тежки. Пътуването ще постави в опасност живота му.
Абубакър пристъпи към постелята и погледна Дориан.
— Рана, казваш. Откъде мога да съм сигурен, че не се преструва?
Внезапно протегна ръка и сграбчи превръзката на гърдите на ранения. Махна я с едно грубо движение. Прясната коричка остана залепнала за превръзката и когато бе откъсната, Дориан изсъска от болка. Раната започна да кърви и през гърдите на Дориан потече червена вадичка. В дъното на шатрата Ясмини изскимтя от състрадание, но никой не й обърна внимание. Абубакър се престори, че разглежда раната и съобщи заключението си:
— Не е достатъчно сериозна, за да предотврати възмездието за едно предателство. — Сграбчи в шепа червените кичури и измъкна Дориан от постелята. — Стани прав, продажна свиньо!
Той го изправи на крака.
— Виждаш ли, докторе, колко е силен пациентът ти? Той те е заблуждавал. Нищо му няма.
— Благородни принце, той няма да издържи подобно отношение,
— Бен Абрам, треперлив дърт пръч, ако умре преди да стигнем брега, ще ти взема главата. Приеми го като състезание между тебе и мене! — Абубакър се усмихна и показа на всички кривите си зъби. — Ще правиш всичко възможно да го крепиш жив. Аз пък, от своя страна, ще правя всичко, за да го умъртвявам малко по малко. Да видим, кой ще спечели. — Хвърли Дориан на постелята и си излезе. Башир го последва.
Ясмини скочи и се втурна към Дориан. Макар лицето му да бе изкривено от болка, той зашепна ожесточено:
— Тръгвай, жено! Не губи повече време! Намери Батула и тръгвайте!
151.
Том и хората му стигнаха форт Провидънс за три дни здрав ход и веднага започнаха приготовления за напускане на селището. Аболи прати Фунди и трима негови хора, да докарат семейството му.
— Не мога да отплавам без тях — обясни той просто.
— Не съм и очаквал друго — отвърна Том. — Но нека побързат! Можем да бъдем сигурни, че мюсюлманите са по петите ни.
Том разпрати постове по всички подстъпи към форта, за да бъдат предупредени, когато се появят арабите. След това започнаха бързо да товарят „Кентавър“ за спускането му по течението на Лунга. Демонтираха леките деветфунтови оръдия от позициите над палисадата и ги поставиха по местата им на палубата на „Кентавър“. Нямаха слонова кост, но натовариха обратно в трюма всички търговски стоки, които бяха докарали за размяна в началото на сезона от Добра Надежда. Сара събра съкровищата си и ги качи на борда: чаршафи и прибори за хранене, паници и гърнета, медицински книги и лекарства. Каютата се напълни почти догоре. Том се опъна за клавесина.
— Ще ти купя друг — обеща той, но забеляза онова особено изражение в очите й и разбра, че си губи времето. От немай-къде нареди на двама моряка да го качат внимателно и да го спуснат в трюма.
Странно, обаче от север не се показваше и следа от преследвачи. Том прати Аболи да провери, дали постовете при северните подстъпи са нащрек и по местата си. Това затишие беше необичайно. Отплатата трябваше да дойде всеки момент.
Дните си вървяха. Най-накрая Фунди се появи иззад завоя с две пироги, в които бяха Цете и Фала, двете момчета Зама и Тула, както и новите бебета. Сара прибра всички под крилото си. Том изпрати бързоходец след Аболи, за да му съобщи, че трябва да се прибере заедно с постовете, понеже всичко вече е готово за заминаване.
След два дни наблюдателят от върха на хълма извика:
— Конници откъм север!
Том се изкачи на кулата с далекоглед в ръка.
— Къде точно? — попита той и когато наблюдателят посочи с ръка, фокусира далекогледа.
Сара също се качи при него на наблюдателната площадка.
— Кои са? — попита разтревожено тя.
— Аболи с постовете. — Том засвири тихичко от облекчение и задоволство. — И пак ни помен от преследвачи. Както е тръгнало, май ще се измъкнем без бой. Не мислех, че е възможно. Не мога да разбера защо ни пуснаха. Събери цялата си сополива сган на борда! Тръгваме веднага, щом пристигне Аболи!