Мусон
Шрифт:
Докато пресичаха Бискайския залив, Гай бе повален от морска болест. Хал бе разочарован силно, че негов син може да се поддаде на такова страдание, но разпореди да поставят сламеник в ъгъла на собствената му каюта и Гай лежеше там стенещ и пребледнял, без да може да поеме нищо, освен глътка вода от канчето, което му подаваше Аболи.
Състоянието на мисис Бийти и малките й дъщери не беше по-добро. Никоя не напускаше каютата и доктор Рейнолдс почти непрекъснато се въртеше около тях, подпомаган от Керълайн.
Хал нареди да се държи курс на запад, за да не налетят нощем на Мадейра или Канарските острови от една страна и с надежда да хванат малко ветрец, когато навлязат
30
Левга — древна келтска мярка за разстояние, която в различни държави и епохи има различна стойност. В английскоговорещите страни обикновено означава три морски мили.
След няколко дни мисис Бийти и дъщеричките й отново се появиха на палубата, отначало отпуснати и бледи, но скоро възстановиха силите си. Не след дълго Агнес и Сара се превърнаха в напаст за всички. Те даряваха с особено внимание Том, когото бяха започнали да боготворят и за да се измъкне от тях, той уговори Аболи да го пусне по вантите без разрешение от баща му, което нямаше да получи така или иначе.
Хал излезе на палубата при смяна на утринната вахта и видя Том, кацнал на реята на тридесет стъпки над палубата, босоног и здраво стъпил върху въжената опора, да помага при събирането на още един риф 31 от главното платно. Хал замръзна, извил врат нагоре, като трескаво търсеше начин да смъкне Том, без да покаже тревогата си. Погледна към кормилото, видя, че всички офицери го наблюдават и тръгна с небрежна походка към застаналия до релинга Аболи.
31
Риф — напречна редица зашити към платното връзки, с чиято помощ съответната част от него може да се прибере или отпусне в зависимост от силата на вятъра и желаната скорост.
— Спомням си първия път, когато се качихте на главната мачта, Гундуане — тихо заговори Аболи. — Беше при бурно море близо до Агула. Направихте го, защото ви бях забранил да се качвате по-нагоре от главните ванти. Бяхте с две години по-малък от Клебе сега, но Вие си бяхте доста диво дете. — Аболи поклати глава с неодобрение и плю през рамо. — Баща Ви, сър Френсис, искаше да ви набие и трябваше да го оставя да го стори.
Хал ясно си спомняше този инцидент. Започнал беше като момчешка лудория, за да завърши в позор и страх, когато вкопчил се във върха на мачтата, наблюдаваше как под него застава ту палубата, ту пенливите гребени на зелените вълни, докато кораба се люлееше насам-натам. Наистина ли днес Том е с две години по-голям от него тогава?
А и реята, от която висеше в момента не стигаше и средата на високата мачта.
— И двамата сме виждали как се пада от тази рея — изръмжа Хал. — Кокалите се трошат и човек умира, точно по същия начин, както и ако падне от върха.
— Клебе
Хал отмина тази забележка и се прибра в каютата, уж да попълни корабния дневник, но всъщност, за да не гледа сина си виснал по въжетата. До края на утринната вахта очакваше да чуе ужасяващия шум от пльоснато на палубата тяло или сърцераздирателния вик „Човек зад борда!“. Когато най-накрая на вратата се почука и грейналата от гордост физиономия на Том надникна вътре, за да предаде съобщение от вахтения офицер, Хал за малко да подскочи от облекчение и да притисне до гърдите си своя син.
Когато навлязоха в зоната на безветрие, корабът легна на място, платната увиснаха, а под кърмата не се забелязваше и най-малка бръчка върху водното огледало. Преди обяд Хал седеше в каютата си с Големия Дениъл, Нед Тайлър и Уилсън и всички отново слушаха разказа на Уилсън за отвличането на „Минотавър“ от Янгири. Хал искаше офицерите му да знаят какво ги очаква и да чуе предложенията им, как да предизвикат Янгири на бой или да открият леговището му.
Изведнъж Хал спря да говори и погледна към тавана. От палубата над тях се носеха необичайни шумове, леки стъпки и смях.
— Извинете ме, господа. — Той се изправи и изкачи стълбата към палубата. Бързо се огледа. Всички свободни от вахта, всъщност всички на кораба без дежурните, се бяха събрали тук с вирнати към главната мачта глави. Хал проследи погледите им.
Том бе яхнал небрежно главната рея и подвикваше окуражително към Дориан:
— Давай, Дори. Не гледай надолу.
Дориан висеше на вантите под него. За един ужасен момент Хал помисли, че се е смръзнал там от страх, на осемдесет стъпки над палубата, но после момчето помръдна. Направи една предпазлива стъпка, посегна да се хване по-високо и премести другия крак нагоре.
— А така, Дори! Дай още един път!
Ядът на Хал към Том се усилваше от страха за детето. Трябваше да му съдера кожата още при първия номер с катеренето, помисли си Хал, отиде при руля и откачи рупорната тръба от куката. Още преди да успее да я поднесе към устата си, дойде Аболи.
— Няма да е много разумно, да го стряскате в тоя момент, Гундуане. В момента Дориан има нужда от цялата си сила и внимание.
Хал отпусна тръбата и затаи дъх, докато Дориан напредваше инч след инч нагоре по вантите.
— Защо не ги спря, Аболи? — гневно попита Хал.
— Ами, не са ме питали.
— И да те бяха питали, пак щеше да ги пуснеш — с укор отбеляза Хал.
— Не знам, всъщност — сви рамене Аболи. — Всяко момче става мъж по различен начин и в различно време. — Той продължи да гледа малкото момче високо горе. — Не го е страх.
— Откъде знаеш? — викна Хал, извън себе си от притеснение.
— Погледнете, как държи главата си. Наблюдавайте ръцете и краката му, докато се катери.
Хал не отговори. Аболи беше прав. Страхливият се вкопчва във въжетата, ръцете му треперят. Дориан се изкачваше с лице нагоре и отворени очи. Всички на палубата наблюдаваха мълчаливи и напрегнати.
Том протегна ръка към брат си.
— Почти стигна, Дори!
Но Дориан не прие помощта и с видимо усилие се вдигна на реята до Том. Пое си дъх, вдигна лице към небето и нададе силен победоносен вик. Том го прегърна през раменете и го притисна силно. Грейналите им лица ясно се виждаха дори от това разстояние. Екипажът избухна спонтанно в аплодисменти, а Дориан свали шапка и я размаха за поздрав. Двамата с Том бяха станали любимци на кораба.
— Време му беше — обади се Аболи — и той го доказа.