Шрифт:
[Kodirane UTF-8]
Джон Лескроарт
Неоспоримо доказателство
Част първа
1
Дизмъс Харди вървеше потопен до хълбоците из зелената леденостудена вода, а покритите му с гумени ръкавици ръце държаха перките на двуметрова бяла акула.
В света навън наближаваше два часа на едно ранно лятно утро, но тук, в „Стейнхарт“ времето не съществуваше. Светлината отгоре се отразяваше в учрежденско зелените стени, подгизнали от дестилираната морска пяна.
Единственият шум в света на Харди беше непрестанното плискане и засмукване на водата, която се набраздяваше зад него, докато той обикаляше ли, обикаляше, сам из кръглия басейн.
Пико Моралес се обади около седем, да го попита дали му се иска да се поразходи. Когато Пико се обаждаше, това означаваше, че някоя рибарска лодка е уловила голяма бяла акула и се е свързала с Аквариума. Акулите се развъждаха малко след Фаралоните и „Стейнхарт“ — или Пико, уредникът на аквариума — страшно искаше да притежава жива акула. Проблемът се състоеше в това, че животните пристигаха толкова изтормозени или наранени, или пък и двете, след като ги уловяха, че нито едно не оцеляваше. Прекалено изтощени, за да се движат сами, те трябваше да бъдат разхождани из водата, за да могат да дишат.
Това бе третото и последното едночасово дежурство на Харди за тази нощ. Няколко доброволци го бяха сменявали преди това, а Пико вече всеки момент трябваше да се появи, така че Харди просто вървеше, без да мисли, повдигаше ту единия, ту другия си крак, като влачеше и дърпаше полумъртвото чудовище със себе си.
През първата почивка бе свалил водолазния си костюм. Преоблече се и прескочи до „Литъл Шамрок“ за една-две бири. Шуреят на Харди, брат на Франи, Моузес Макгайър, не беше на работа. Лин Лий караше обичайната си съботна смяна зад бара и Харди отнесе питието си отзад и се настани, без да проговори с никого.
През следващата почивка бе излязъл и се бе прехвърлил през оградата на Японската чайна градина. Седна на мостчето и се заслуша в аранжираното ромолене на изкуствения поток, който течеше между бонзая и пагодите. Имаше мараня, но от това нощта не ставаше по-топла.
Харди не забеляза кога е влязъл Пико. Той изведнъж изникна отстрани на басейна, огромното му туловище изпъваше водолазния костюм до пръсване. Пико имаше големи увиснали черни мустаци, които се намокряха всеки път, щом поднесеше вдигащата пара чаша до устните си.
— Хей, Диз! — Харди, който с мъка влачеше крака, погледна нагоре и изсумтя. — Как е бебето?
Харди продължаваше да се движи.
— Не знам.
Пико остави чашата си на ръба на басейна и се плъзна вътре. Той потрепери, когато студената вода проникна под костюма му. Следващия път, когато Харди се приближи, Пико сграбчи акулата и я сръга в корема.
— Пусни я — каза той.
Харди направи още две крачки, после пусна перките. Акулата се обърна на деветдесет градуса и потъна с носа напред към плочките на дъното.
Пико въздъхна. Харди се облегна с лакти на ръба на басейна.
— Липса на семейна структура — заяви Пико. — Заради това е така.
— Заради това е как? — Харди дишаше тежко.
— Не мисля, че тия същества имат кой знае какво желание за живот. Нали знаеш, зарязани още при самото раждане, оставени сами да се оправят. Вероятно се обръщат към наркотиците, движат се в лоша среда, ядат боклуци. Когато дойдат при нас, вече са обречени.
Харди кимна.
— Хубава теория.
Пико по долнището на водолазния си костюм, с огромното си шкембе, щръкнало напред подобно на тумор, седеше на ръба на басейна и отпиваше на малки глътки кафе с бренди. Харди бе излязъл от водата. Акулата продължаваше да се поклаща, забила нос в дъното. Без да каже нищо, Пико подаде чашата си на Харди.
— Нещо не правим както трябва, Пик.
Пико кимна.
— Продължавай да разсъждаваш, Диз. Във вярна посока си.
— Все умират, нали?
— Мисля, че тази е умряла от свръхдоза. Вероятно венозно инжектирана. — Той сграбчи обратно чашата. — Шибани дрогирани акули!
— Липса на семейна структура — отвърна Харди.
— Да — Пико цамбурна вътре и се запъти към акулата. — Искаш ли да помогнеш да вдигнем този кучи син и да се поразходим из вътрешностите му? В името на науката, а?
Харди изпразни чашата с кафе на Пико, въздъхна и докара количката. Пико беше вързал едно въже около опашката на акулата и го бе провесил през макарата на тавана. Изведнъж опашката се разтресе и Пико отскочи назад като ужилен.
— Смахнатата акула е обхваната от конвулсии!
— Сигурен ли си, че е само конвулсия? — Харди не искаше да разрязва нещастното същество, ако още не беше умряло.
— Не е „ча-ча-ча“, Диз. Дърпай, ако обичаш!
Харди задърпа и акулата се показа от водата, бавно и тежко. Насочи я към количката. Изчака, докато Пико се измъкне от басейна.
— Спомних си едно стихотворение — каза Харди: — „Зиме и лете, пролет и есен, винаги, когато си гол, изглеждаш като топка за баскетбол.“
Без да му обръща внимание, Пико понечи да вземе чашата си с кафе.
— Трябва ли да търпя подобни обиди от някой, който ми изпива кафето?
— Кафе ли имаше?
— И малко бренди. Убива неприятния вкус.
Тръшнаха акулата по гръб. Пико отиде до кабинета си и миг по-късно излезе със скалпел в ръка. Направи прорез нагоре по търбуха на акулата, чак до хрилете и разтвори стомашната кухина. Отряза парченце месо и го поднесе към Харди.
— Искаш ли малко суши*?
[* Суши — традиционно японско ястие, приготвено от сварен ориз, водорасли, сурова риба и подправки. — Б.пр.]
Търбухът клокочеше. Харди се надвеси над количката, като внимаваше да не закрива светлината, докато Пико реже. Той пъхна ръце в корема и започна да вади разни неща: две или три малки рибки, дървена отломка, гумена топка, консервена кутия.
— Ядат боклуци — промърмори Лико.
— Остави храната настрани — отвърна Харди.
Пико отново се протегна и извади нещо, което приличаше на морска звезда. Той го вдигна нагоре и озадачено го заоглежда.