Неоспоримо доказателство
Шрифт:
— Струва ми се, че основният проблем тук са предишните присъди — каза Харди. — Езми явно не разбира от предупреждение.
Иънс се облегна на задните крака на стола срещу бюрото на Харди. Дръпна маншета на панталоните си надолу, за да прикрие смущаващия жартиер. Адвокатът имаше широко, жизнерадостно, тъмно черно лице, високо чело, орлов нос, правата му коса бе започнала леко да се прошарва. Все още се усещаше следа от измамлив английски акцент с неизвестен произход.
— Тя е работещо момиче, г-н Харди, ние и двамата знаем, че можете да я арестувате през ден и въпреки
— Не и ако е в затвора, тогава няма.
Иънс извъртя очи, но бързо, като реши да не се превзема много-много.
— В затвора ли?
— Тук имаме углавна кражба в големи размери. Четиристотин и шестнайсет долара. Това означава затвор.
Иънс отново се наведе напред, с лакти върху коленете си.
— Г-н Харди, и двамата знаем, че никой съдия не желае подобни обвинения да стигат до съда. Графиците ужасно се задръстват. А и също така връзва главния ви свидетел за един цял ден, дори два, откъсва го от улицата и каква полза от него тогава? Ако започнете да давате всички тези хора на съд… е, знаете го толкова добре, колкото и аз.
Харди започваше малко да се отегчава от урока по гражданственост. Той запрелиства папката пред себе си, като се преструваше, че чете.
— Предложението — заяви той, — е условна присъда, деветдесет дни затвор или пет хиляди долара глоба.
— Сериозно ли говорите?
Харди кимна.
— Да.
— Това някаква нова политика ли е?
Харди поклати глава.
— Откъде клиентката ми ще намери пет хиляди долара? Да не мислите, че щом излезе, ще си намери работа като машинописка някъде? Или ще иде да работи в „Макдоналдс“? Няма да го направи. Тя няма никаква квалификация, г-н Харди. Знаете какво ще направи, нали? Ще трябва да си дига краката в продължение на месец, за да изкара толкова пари? Това ли искате?
— Сигурен съм, че само за две секунди и половина сводникът й може да й даде парите. Но тя не иска да говори за сводника си. Твърди, че нямала сводник. Така че, питам се аз, как можем да докопаме този сводник и да затворим заведението му?
Иънс си пое дълбоко въздух.
— Знаете ли, г-н Харди, повечето от тези сводници не са цвете за мирисане, гарантирам ви го, но те осигуряват защита на момичетата си, аборти, ако стане нужда, неща от сорта.
— Поддържат производителността на собствеността си. Проста работа.
— Знаете ли колко време ще просъществува на улицата само момиче?
— Искате да ми кажете, че сводниците са достопочтени граждани, така ли?
Иънс вдигна длани нагоре.
— Осигуряват услуга.
Харди се наведе напред с преплетени пръсти и ръце върху бюрото.
— Онова, което правят, г-н Иънс, онова, което сводниците правят — той направи пауза, — както и двамата с вас знаем, е да взимат тези невежи, бедни, изстрадали, наистина безпомощни жени и да ги държат в подчинение, дрогирани и с вдигнати крака, докато на двайсет и пет не започнат да изглеждат съвсем изхабени. След което продължителността на живота им, поради спринцовките и болестите и най-вече заради това, че биват смазвани от бой, е около шест месеца. — Харди си пое въздух, за да се успокои. — Така че, може би, тези пет хиляди ще накарат Езми да реши да издаде сводника си и тогава, може би, аз ще мога малко да се позабавлявам.
Иънс кимна. Разкръстоса краката си, изправи се и протегна ръка през бюрото. Харди, изненадан, се изправи, поколеба се, после реши да я стисне.
— Ще предам предложението ви на клиентката си — заяви Иънс.
Той се спря на вратата, извърна се, вдигна пръст, за да направи забележка, после реши да си премълчи и изчезна по коридора.
„При Лу Гърка“ беше ресторант и място за по чашка на ченгета и прокурори, намираше се от отсрещната страна на Съдебната палата. Лу беше женен за китайка, която се занимаваше с готвенето, така че тук се предлагаше едно еклектично меню от яйчени топчици, шоу мейн, шиш кебап, пилаф, зелева чорба, баклава и курабийки с късметчета. От време на време специалитетът на Лу беше нещо подобно на Кънг Рао джоб или дюнер.
Имаше два бара, на предната и на задната стена, без маси. Сега, в пет и половина, врявата беше оглушителна. По средата на помещението се провеждаше състезание по канадска борба, двайсетина или трийсетина ченгета крещяха и се опитваха да се включат в залагането.
Драйсдейл и Глицки се бяха надвесили над един стар пинг-понг автомат до задния вход. Харди си запробива път през тълпата. Драйсдейл водеше с осем на шест. Нито единият, нито другият погледнаха нагоре.
— Бау! — каза Харди.
Глицки вдигна поглед за миг и това беше достатъчно, за да мине светлата точка покрай него.
— По дяволите!
— Девет на шест — заяви Драйсдейл. — Трябва да внимаваш.
— Продължавай да играеш — изсумтя Глицки.
Харди наблюдаваше как светлинната точка се движи напред-назад. И двамата бяха добри, играеха на майсторско равнище и светлинната точка наистина се движеше. Харди се запъти към бара, като си пробиваше път с лакти, поръча си голяма чаша сок от боровинки с много лед.
Върна се при масата за пинг-понг, Глицки гледаше сърдито като победен. Драйсдейл седеше облегнат назад на стола си, с кръстосани крака и се наслаждаваше на бирата си. Харди приклекна, за да провери крайния резултат: единайсет на шест.
— Дължиш ми петачка — каза му Глицки.
Драйсдейл отпи от бирата си.
— Така и така никога нямаше да ме бие. На твое място не бих му я дал.
— Може ли да поговорим за ръката?
— Каква ръка?
Харди погледна към Драйсдейл.
— Каква ръка ли пита?
Драйсдейл разказа на Ейб, който бе прекарал целия ден да разпитва членовете от семейството на един убит старец. За него ръката не беше най-завладяващата тема за деня.
— Е, кой е? — попита Глицки, когато Драйсдейл свърши.
Драйсдейл повдигна рамене.
— Някакъв мъж — отвърна той. После, към Харди. — За какво има да говорим?
— Ами ако е бил убит?
— Е, и?
— Мислиш, че е бил убит ли? — попита Глицки.
— Мисля, че най-малкото е мъртъв. Как е стигнал дотам, не знам. Съмнявам се, че изобщо ще чуем нещо повече.