Обикновен гений

Болдаччи Дэвид

— Знаела си за Бари? — промълви Санди.

— Не знаех, че той е убил съпруга ти, но видях, че го следиш. Пистолетът потвърди подозренията ми. Но нямах представа, че е включен в Програмата за защита на свидетелите.

— Между другото, не е зле да се обадиш във Вашингтон и да потърсиш човека, който отговаря за мен — обади се с нарастващо самочувствие Бари. — Казва се Боб Труман.

— Боби Труман? — проясни се лицето на Мишел.

— Познаваш ли го? — изненадано я погледна Бари.

—

Разбира се. Спечелих сребърен олимпийски медал в един екип с дъщеря му. Боби е много добър човек. Сигурна съм, че когато научи какви си ги вършил, няма да видиш слънцето, преди да си чукнал осемдесет. Днес май е щастливият ми ден.

Полицаите отведоха Бари, който риташе и ругаеше като бесен. Единият от тях поиска да арестува и Санди, но Мишел бързо го разубеди.

— Наистина ли искаш да попълваш още цял куп формуляри? — попита тя. — Не си ли даваш сметка, че зад нея ще застанат всички омъжени жени в Америка, а вас ще ви обвинят във всички земни грехове? — Посочи към брачната халка на единия от тях и добави: — Бъдете сигурни, че и собствените ви жени ще ви презрат!

Полицаят трепна и нервно се извърна към партньора си.

— Оръжието не бешезаредено все пак…

— Окей, забравяме! — кимна онзи. — Но ще конфискуваме пистолета.

Мишел отведе Санди в стаята й и остана известно време при нея. Когато се прибра в своята, откъм банята долетя тихо скимтене.

— Господи, Черил! — скочи тя и отвори вратата. Съквартирантката й почти падна в ръцете й. — Извинявай, но съвсем забравих за теб!

Отведе я до леглото и вдигна сламката й от пода. Но за огромна нейна изненада Черил отказа да я засмуче, а се притисна още по-силно в нея.

— Тази вечер има една наистина хубава беседа за неправилното хранене — усмихна се Мишел и притисна мършавото й тяло към себе си. — Искаш ли да отидем заедно, но след вечеря?

— Ти нямаш смущения в храненето — отвърна с треперещ глас Черил.

— Как да нямам?! — вдигна вежди в престорен ужас Мишел. — Снощи изядох цели двепорции стек „Солсбъри“! И което е още по-ужасно — беше ми вкусно! Ако това не е неправилно хранене, не знам кое е!

35

Шон си опаковаше багажа, когато някой почука на вратата на стаята му.

— Влез.

Чамп Полиън застана на прага, после бързо влезе вътре.

— Говори ли с Алиша? — попита го Шон.

— За преместването ли? Да. Нямам нищо против да бъдеш бодигард на Виджи. Само че те предупреждавам, гледай да не свършиш като труп.

— Оцеляването винаги е било на първо място сред приоритетите ми. — Шон затвори сака и го остави на пода. — Досега не сме засягали темата за твоите занимания в Бабидж Таун.

Чамп продължаваше

да се взира в пода.

— Разчитах на Лен да те запознае с подробностите.

— Той знаеше ли?

— Не е някаква голяма тайна, поне що се отнася до основните концепции.

— Е, тъй като Лен не може вече да се възползва от тази чест, искаш ли ти да ми кажеш какви са основните концепции? Можем заедно да се разходим до Барака номер две.

— Значи знаеш за нея, така ли?

— Да, знам. А и изгарям от любопитство да науча нещо повече за миниатюрното чудо, което ще накара хората да забравят за Едисон и Бел.

— Знаеш ли, понякога доста преувеличавам — промълви колебливо Чамп.

— Защо не оставиш аз да преценя?

— Виж, не искам да изглеждам неотстъпчив… — започна Чамп.

— Ами, недей тогава — сряза го Шон.

— Човек трябва да спазва известна конфиденциалност — заяви с леко приповдигнат тон Чамп.

— Нека да ти обясня положението, Чамп. Първо, по случая работя заедно с шериф Хейс и той може да те принуди да ми покажеш всичко. Второ, тук има два трупа на хора, свързани с Бабидж Таун. Не ми се вярва да искаш да има и трети, особено ако това ще си ти.

— Да не би да смяташ, че съм в опасност? — попита ужасен Чамп.

— Знам, че азсъм в опасност, така че няма никакво съмнение, че и ти също си в опасност.

— Виж, не може ли това да почака? Имам много работа.

— Същото ми каза и Лен Райвест. И виж докъде стигна.

Чамп се стегна, после отново погледна надолу.

— Не знам, много е особено.

— Чамп, от опит знам, че хората, които отказват да сътрудничат, крият нещо.

Чамп го погледна и се изчерви.

— Нямам какво да крия.

— Добре, значи нямаш нищо против да ми кажеш къде си бил в часовете между полунощ и два сутринта през нощта, когато умря Лен Райвест?

— Тогава ли е бил убит?

— Отговори на въпроса.

— Не съм длъжен да отговарям.

— Вярно. Обади се на адвоката си, дръж си устата затворена и остави ФБР да разследва всяка подробност от живота ти още от предучилищна възраст. А Бюрото си върши работата прецизно.

Чамп сякаш се замисли върху току-що чутото.

— Е, добре, не можех да заспя. Отидох да прегледам някои резултати от изпитанията.

— Някой видя ли те?

— Разбира се. Винаги има хора, които работят.

— Значи си бил там през цялото време? От дванайсет до два сутринта? И по-късно? И свидетелите ще го потвърдят?

Хайде, Чамп, излъжи ме. Давай.

По челото на Чамп избиха капчици пот.

— Доколкото си спомням, така беше. Не можеш да ми държиш сметка за всяка минута.