Обикновен гений

Болдаччи Дэвид

— Бих казал, че няма голяма разлика дали детето ще остане тук, където вероятно ще бъде застрашена сигурността му, или ще замине на безопасно място, но с цената на психическата му стабилност — отбеляза Шон.

— Аз имам друга идея — рече Алиша, сграбчи ръката му и пламенно добави: — Ниеоставаме, а типоемаш грижа за сигурността ни!

— Вече си имам работа — възрази Шон. Всъщност

не една, а две,поправи се мислено той.

— Тя е дете и има нужда от помощ. Нима ще откажеш да помогнеш на едно единайсетгодишно момиченце, току-що загубило баща си?

Шон понечи да отговори, после само сви рамене и направи безуспешен опит да издърпа ръката си.

— Добре де, ще я държа под око — съгласи се той.

— Благодаря ти! — просълзи се Алиша. — Много ти благодаря!

— Но след като поемам ролята на неофициален бодигард, май ще трябва да се запозная с младата дама.

Алиша изчака малко да възстанови душевното си равновесие и се изправи.

— Да вървим. Тя трябва да е привършила с упражнението по разлагане на числа, което й възложих.

— Какво?

— Виджи притежава забележителни умения да смята наум. Не чак толкова големи, че да ме остави без работа, но нещо, скрито дълбоко в съзнанието й, може би е ключът към решението на задачата, което търся.

— Значи уязвимото момиченце ще преобрази света? — втренчи се в нея Шон.

Алиша се усмихна.

— Блажени кротките, защото те ще наследят земята — рече тя.

30

Очакванията му за кротко и срамежливо момиченце се оказаха напълно безпочвени. Виджи Тюринг беше пълно с енергия дете с огромни сини очи, които не пропускаха нищо. Носеше панталони и яркочервена блузка, а краката й бяха боси. В момента, в който Алиша й представи Шон, тя хвана ръката му и го поведе към пианото.

— Седни — разпореди му тя с леко променлив тембър, който загатваше за приближаването на пубертета.

Той се подчини.

— Свириш ли?

Погледът на сините й очи беше смущаващо прям.

— Само на бас китара — ухили се Шон. — Избрах я, защото има най-малко струни. Задължително условие за човек като мен, който всекидневно губи милиони сиви клетки.

Тя с нищо не показа, че оценява малката му шега. Седна пред пианото и изсвири някаква непозната мелодия.

— Предавам се — вдигна ръце той. — Кой е авторът?

— Оригинална композиция на Виженер Тюринг — поясни Алиша.

Шон респектирано замълча.

— Харесва ли ти? — простичко попита Виджи.

— Ти си изключително надарена музикантка — кимна той.

В усмивката й най-сетне

се долови нещо детско, свързано с радостта от похвалата и желанието да се представи добре. А той се уплаши. Детето беше готово да се довери на всеки. Тук е пълно с шпиони,беше казал Райвест.

— Виджи, я ми кажи…

Тя подхвана друга мелодия и той млъкна. Малката свърши, стана от пианото, седна на един от кухненските столове и отправи поглед навън. Големите й очи престанаха да шарят и изведнъж започнаха да се присвиват. В следващия миг се превърнаха с тесни цепки.

— Виджи? — надигна се Шон.

Тя дори не го погледна, а Алиша му направи знак да се присъедини към нея на канапето.

— От време на време изпада в тези състояния — шепнешком обясни тя. — Сякаш се затваря в свой собствен свят. Ще изчакаме да се върне в нормалното си състояние.

— Преглеждана ли е от специалист? — понижи глас Шон. — Взема ли някакви лекарства?

— За специалист не знам, но лекарства не взема. Ще проверя по-подробно за какво става въпрос, защото вече съм й настойник.

— Какво знаеш за майката на Виджи?

— Мънк каза, че са разведени отдавна и че той има пълни родителски права.

— Така каза и Райвест. Но ако се появи майката на Виджи, съдът положително ще й присъди родителските права. Няма да го стори само в случай, че е в затвора или ако се докаже, че тя не е в състояние да се грижи за детето.

— Но Мънк ме е посочил за настойник.

— При появата на родител това няма значение.

— Ще мисля, когато се случи — отсече Алиша.

— 18 313 и 22 307.

Двамата едновременно се извърнаха към Виджи, която ги гледаше втренчено.

— Това са простите делители на 408 508 091 — поясни тя. — Нали така?

— Точно така — кимна Алиша. — Ако умножим 18 313 по 22 307, ще получим 408 508 091.

Виджи се разсмя и запляска с ръце.

— Но аз ти продиктувах тези числа само преди час — учуди се Алиша. — Как успя да ги обработиш толкова бързо?

— Видях ги в главата си.

— Подредени ли бяха? — напрегнато попита Алиша. — Пак ли ги умножи наум?

— Не, просто изскочиха. Не съм умножавала нищо. Просто се появиха.

— Или си го направила по начин, абсолютно непознат за простосмъртните — промърмори сякаш на себе си Алиша, после тръсна глава и добави: — Виджи, мистър Кинг иска да те попита нещо…

Момиченцето очаквателно се обърна към Шон.

— Не е точно въпрос — приятелски рече той. — Просто искам да ти кажа, че ще идвам да те виждам от време на време. Имаш ли нещо против?