Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
ги отрязва, докато разнася напитки от маса на маса и слуша търпеливо закачките им.
Бях успял да възвърна донякъде хладнокръвието си, когато Мартен се настани на стола до
мен.
— Добре се справи с Дедан преди малко — започна той без предисловия.
— Така ли? — Настроението ми малко се подобри.
Мартен кимна мълчаливо, докато пронизващият му поглед обхождаше тълпата,
изпълваща стаята.
— Повечето хора се опитват да се заяждат с него и да го накарат
ти беше пробвал нещо подобно, щеше да ти го върне тъпкано.
— Той наистина се държеше глупаво — подчертах аз. — И като стана дума за това, аз
действително се заяждах с него.
Той сви рамене.
— Но го направи умно, така че той ще продължава да те слуша. — Мартен отпи от
чашата си, замълча и след това смени темата. — Хеспе предложи двамата да споделят една
стая тази нощ — небрежно подхвърли той.
— Наистина ли? — изненадах се аз. — Май тя става все по-смела.
Той бавно кимна.
— И? — подканих го аз.
— И нищо. Дедан каза, че за нищо на света няма да похарчи пари за стая, която би
трябвало да получи безплатно. — Той ме погледна и повдигна вежди.
— Не говориш сериозно — казах аз с равен глас. — Не може да не знае. Просто се прави
на глупак, защото не я харесва.
— Не мисля така — не се съгласи Мартен, сетне се обърна към мен и сниши глас. —
Преди три цикъла приключихме поръчка за охрана на керван от Ралиен. Беше дълго
пътуване и двамата с Дедан имахме джобове, пълни с пари, и нищо конкретно, за което да ги
похарчим. Така че в края на нощта двамата седяхме в мърлява малка кръчма край доковете,
твърде пияни, за да станем и да си тръгнем. И тогава той заговори за нея. — Следотърсачът
бавно поклати глава. — Не спря да се обяснява цял час и човек никога не би заподозрял, че
жената, която описваше, е нашата Хеспе с нейния суров поглед. Направо беше готов да изпее
песен за нея. — Той въздъхна. — Мисли, че е твърде добра за него, и е убеден, че ако я
погледне по така, ще се окаже с ръка, счупена на три места.
— Защо не му каза?
— Какво да му кажа? Това беше преди тя да започне да му хвърля кравешки погледи. По
онова време смятах, че тревогите му са основателни. Какво мислиш, че ще направи Хеспе с
теб, ако я потупаш приятелски по някоя от по-чувствителните и части?
Погледнах към Хеспе, която стоеше край бара. Тя потропваше с крак в ритъма на
цигулката. Като изключим това, стойката на раменете и, очите и и линията на челюстта и
бяха строги, почти войнствени. Между нея и мъжете, които стояха от двете и страни на бара,
имаше
— Аз също не бих искал да рискувам ръката си — признах аз. — Но Дедан вече трябва
да е разбрал. Не е сляп.
— Той не е по-различен от всички нас.
Отворих уста да възразя, после погледнах към червенокосата сервитьорка.
— Можем да му кажем — предложих аз. — Ти би могъл. Той ти вярва.
Мартен цъкна с език.
— Не — отсече той и тропна чашата си върху масата. — Това само ще обърка нещата още
повече. Или сам ще го разбере, или няма — когато настъпи подходящият за него момент и
по подходящия за него начин. — Сви рамене. — Или пък никога няма да се досети и въпреки
това слънцето отново ще изгрее на следващия ден.
И двамата мълчахме дълго. Мартен наблюдаваше над ръба на халбата си шумното общо
помещение и очите му се зареяха невиждащо в далечината. Оставих врявата наоколо да се
превърне в приятно бръмчене, облегнах се на стената и се унесох в полудрямка.
А когато не контролирах мислите си, те неизменно се насочваха към Дена. Спомнях си
уханието и, извивката на шията и близо до ухото, начина, по който движеше ръцете си,
докато говореше. Зачудих се къде ли е тя в тази нощ и дали е добре. Запитах се дали мислите
и някога се насочват към мен с топлота…
* * *
— … ловенето на бандити не би трябвало да е трудно. Освен това не би било зле за
разнообразие да налетим на тези проклети копелета.
Думите ме изтръгнаха от сладката ми дрямка като риба, издърпана с въдица от езеро.
Цигуларят беше спрял да свири, за да удари една напитка, а в относително тихата стая гласът
на Дедан бе оглушителен като магарешки рев. Отворих очи и видях, че Мартен също се
оглежда с леко разтревожен вид. Без съмнение същите думи, които бяха привлекли
вниманието ми, бяха събудили и неговия интерес.
Беше ми нужна само секунда, за да открия Дедан. Той седеше през две маси и водеше
пиянски разговор с един фермер с посивяла коса.
Мартен вече се изправяше на крака. Тъй като не исках да привличам вниманието към
случващото се, му изсъсках: „Махни го от тук“, и се насилих да седна отново на стола си.
Скърцах със зъби, докато Мартен бързо се провря между масите, потупа Дедан по рамото
и посочи зад гърба си към мястото, където седях. Дедан промърмори нещо, което се радвам,
че не чух, и неохотно се изправи.
Нарочно започнах да оглеждам помещението, вместо да следвам с очи Дедан. Темпи