Преследвана
Шрифт:
Джак го прочете и ахна.
— Господи! — чух реакцията на Ерик, което ме убеди, че и той го е прочел.
— Това е последното стихотворение. Написах го вчера. Бях… — изведнъж гласът й секна и тя се взря в лицата ни. — По дяволите! Това е за него!
8
— Какво те накара да го напишеш? — попитах аз, все още вторачена в черните букви.
Внезапно уморена, Крамиша се отпусна тежко върху леглото, главата й се затресе напред-назад, оранжевите и черни кичури затанцуваха около
— Просто изникна в съзнанието ми, като всички останали текстове. Те сами идват в главата ми, аз само ги записвам.
— И какво означават тези стихове според теб? — попита Джак и със същия успокояващ жест, с който потупваше Дукесата по главата (тя се бе свила на кълбо в краката му), я потупа по рамото.
— Не съм се замисляла. То просто дойде в главата ми и толкова — тТя замълча, вгледа се в постера, после бързо отмести поглед, сякаш се изплаши от видяното. — Всички ли са написани след Промяната на Стиви Рей? — попитах и се загледах в друг плакат. На него се виждаха няколко стиха в стил хайку.
«Скрити в сенките на сенките очи чакат падналия Черен с крилете. Приет от първо и дори обичан, предаден после той биде. Отмъщението му негово ще бъде сладко. Сладко като топчета.»— Благословена Никс! — достигна до мен ужасеният шепот на Ерик, съвсем тих, за да стигне само до моите уши. — Всичките са за него.
— Какво значи «сладко като топчета»? — попита Джак.
— Ами, не се ли сещаш? Като онези сладоледени топчета. Аз много ги обичам.
Тръгнахме с Ерик из стаята и започнахме да четем наред всички стихотворения. Колкото повече четях, толкова повече се затягаше възелът в стомаха ми.
«Злото изригна като мастило от счупена писалка, защото бе захвърлен надалеч и силата използвана от друг бе, ала се завърна той, облечен в нощ като крал със своята кралица Злата Дева. И злото ще царува там, където няма го доброто.»— За какво мислеше, докато пишеше това, Крамиша? — посочих аз към последното стихотворение.
Тя вдигна едното си рамо.
— Предполагам, че за «Дома на нощта». Ние избягахме оттам, но мисля, че не биваше да го правим. Да, знам, че за нас е по-добре да останем под земята, но чувствам, че не е добре, дето само Неферет знае къде сме. Тя е лоша Висша жрица.
— Ще ми направиш ли услуга да препишеш всички стихове на един лист?
— Ти мислиш, че съм объркала нещата, нали?
— Не, не мисля, че си ги объркала — уверих я аз, молейки се този път инстинктът ми да ме отведе в правилната посока, не да ме праща да гоня прилепи из тунелите. — Мисля, че си получила дар от Никс. Само искам да се уверя, че използваме таланта ти правилно.
— Мисля, че тя е вампир поет лауреат, при това доста подобрена версия на последния — обади се Ерик. Обърнах се към него и го изгледах остро. Той сви рамене и се ухили. — Просто ми мина през ума.
Добре, беше ми неудобно да мисля за Лорън, особено като се има предвид, че именно Ерик ми напомни за него, но дълбоко в себе си усетих, че е прав и думите му казват повече за истинската същност на Крамиша от предположенията на изтощеното ми съзнание и възбуденото ми въображение. Очевидно Никс бе протегнала ръка към това хлапе. Какво толкова му мислех, по дяволите? Аз бях единствената налична Висша жрица и само аз можех да провъзгласявам.
— Крамиша, ще те направя пръв поет лауреат.
— К-к-какво? Шегуваш ли се с мен. Шегуваш се, нали?
— Изобщо не се шегувам. Ние сме вампирска група от нов тип. Ставаме цивилизовани вампири, а това означава, че имаме нужда от поет лауреат. Ти си нашият поет.
— Ъ-ъ, по принцип съм съгласен с теб, Зо, но не трябва ли Съветът да избере новия поет лауреат чрез гласуване? — попита Джак.
— Да, и моят Съвет е тук, долу — съзнавах, че Джак говори за Съвета на Никс, онзи, който беше оглавяван от Шекина и управляваше всички вампири. Но аз също имах Съвет, — от префекти, признат от училището, с членове: аз, Ерик, близначките, Деймиън, Афродита и Стиви Рей.
— Аз гласувам за Крамиша — обади се Ерик.
— Виждаш ли, той е съвсем легален — погледнах Джак.
— Супер — засмя се той.
— Идеята е щура, но на мен ми харесва — засия Крамиша.
— Така че препиши ми тези стихове, преди да заспиш, става ли?
— Ще ги препиша, разбира се.
— Хайде, Джак, нашият поет лауреат има нужда от малко сън — каза Ерик. — Крамиша, имаш моите поздравления.
— Да, големи поздравления — присъедини се и Джак и прегърна силно Крамиша.
— Хайде, вървете сега. Чака ме работа. А трябва и да си почина. Един поет лауреат трябва да изглежда перфектно — каза строго Крамиша и хвана химикалката.
Първи напуснаха стаята Джак и Дукесата. Ние с Ерик ги последвахме надолу по тунела.
— Стихотворението наистина ли беше за Калона? — попита Джак.
— Според мен всичките са за него — казах и се обърнах към Ерик. — Ти как мислиш?
Той кимна мрачно. Изглеждаше разтревожен.
— Божичко! Какво означава това? — изплаши се Джак.
— Нямам представа, но знам, че е работа на Никс. Усещам го. Нали помните, че предсказанието за освобождаването на Калона дойде при нас под формата на стихотворение. Сега пак имаме стихове. Не може да е съвпадение.
— Ако е работа на богинята, тогава трябва да има някакъв начин да използваме стиховете в наша помощ — разсъди Ерик.
— Да, и аз си мисля същото.
— Само трябва да разберем как.
— Но за това ни е нужен някой с повече сиви клетки от моите — казах аз.
Настъпи кратка пауза, после и тримата извикахме в хор: