Преследвана
Шрифт:
— Ако изпълниш това, ще ме направиш щастлив.
— За какво става дума?
— Обещай ми, че ако се превърна в чудовище като тях, ще изгориш и мен.
— Не мога да ти обещая такова нещо с лека ръка — казах аз.
— Помисли си добре, защото може да ти се наложи наистина да го изпълниш.
Замълчахме отново. Единствените звуци в стаята бяха тихото похъркване на Нала в краката ми и ударите на сърцето на Старк под ухото ми. Той продължи да ме гали по косата и не след дълго, клепачите ми натежаха. Но преди да заспя, трябваше да му кажа още нещо.
— А ти ще направиш
— Всичко, което пожелаеш — отвърна Старк.
— Престани да наричаш себе си чудовище.
Ръката му замръзна за момент. Размърда се и миг след това усетих устните му върху челото си.
— Хайде, заспивай вече. Аз ще бдя над теб. Унесох се в сън под нежното движение на ръката му. Този път Калона не дойде в съня ми.
25
Когато се събудих, Старк го нямаше до мен. Бях бодра и умирах от глад. Протегнах се, прозях се и видях стрелата на възглавницата. Беше я счупил надве, което веднага привлече вниманието ми. «Счупената стрела». Знаех добре какво символизира счупена надве стрела. «Мир. Край на войната.» Под стрелата имаше бележка и на нея беше написано името ми. Разгънах я и прочетох:
«Наблюдавах те, докато спеше, и ти изглеждаше напълно спокойна. Ще ми се и аз да се чувствам така. Да затворя очи и да усетя покоя. Но не мога. Не чувствам нищо, когато не съм с теб, а дори тогава единственото, което искам, е нещо, което знам, че никога няма да имам. Оставям ти това.
Старк.»
— Какво означава това? — попитах Нала.
Тя кихна, измяука недоволно към мен, скочи от леглото и отиде при купичката си за храна. После се обърна към мен и запреде като бясна.
— Добре, добре. Аз също съм гладна.
Нахраних котката и докато се обличах, се замислих за днешния ден в училище. Бях сигурна, че ще е странно. После използвах машата, за да укротя буйните си кичури, и излязох.
Изтичах надолу по стълбището и влязох в кухнята тъкмо навреме, за да се вредя за любимата ми зърнена закуска. После отидох при близначките, които си шушукаха нещо със събрани глави. Изглеждаха ядосани.
— Здравейте, момичета — седнах до тях и напълних догоре купата с шоколадовата зърнена вкуснотия. — Какво става?
Ерин заговори малко по-високо, колкото да включи и моите уши към тези на Шоуни.
— Веднага ще разбереш какво става, само поседи десетина минути.
— Да. Огледай добре това стадо.
— Добре — казах бавно, налях си мляко и огледах децата в залата, като се надявах да не бия на очи. Отначало не забелязах нищо особено. Момичетата бързаха да си вземат протеинови шоколадчета, зърнени закуски или друга любима закуска. Но постепенно разбрах. Странното не беше в това, което виждах, а в това, което не виждах. Не чувах обикновените закачки между тях, никой не дърпаше косата на никого и никой не обясняваше на никого какво да направи с майка си. Никой не говореше за момчета. Изобщо. Никой не се оплакваше, че не си е написал домашното. Всъщност никой не казваше нищо. Всички дъвчеха, дишаха и се усмихваха. Непрекъснато.
Обърнах смаян поглед към близначките.
— Стадо овце — каза с устни Ерин и Шоуни кимна в съгласие.
— Дразнят ме почти колкото онази кофа с лайна, Старк.
Опитах се да излича всякакъв намек за вина от гласа си и попитах:
— Старк ли? Кофа с… Защо, какво е направил?
— Влезе тук точно преди да слезеш и се държа като господар. Изобщо не му пука коя ще изнасили и коя ще ограби днес. Горките момичета — каза Шоуни все още шепнешком.
— Трябваше да видиш Бека. Заприпка след него като кученце — сви устни Ерин.
— И той какво направи? — попитах, притаила дъх.
— Горкичката Бека. Той дори не я погледна — поклати глава Шоуни.
— Сякаш е парцал, в който се е избърсал и вече не става за нищо, освен за боклука — въздъхна Ерин.
Замислих се как да продължа, за да набера повече информация за действията или бездействието на Старк, без да покажа на близначките, че темата ме интересува повече, отколкото е нормално. Реших да кажа нещо в негова защита, колкото да ги предизвикам, но в същия момент очите на Ерин се разшириха и тя се загледа в пространството зад мен.
— Говорим за вълка… — каза Шоуни злобно.
— … а той — в кошарата — довърши Ерин. — Бъркаш масата. Твоите обожателки са ето там и ето там — каза високо Шоуни и посочи с ръка към другите момичета в столовата, които спряха да дъвчат и също забиха погледи някъде зад мен. — Не си за тук.
Завъртях се на стола и видях Старк. Очите ни се срещнаха. Моите със сигурност бяха ококорени и изплашени. Неговите бяха топли и дълбоки, можех да се закълна, че чувам въпроса в тях.
Без да обръщам внимание на другите, казах:
— Здравей, Старк — внимавах много да не прозвуча прекалено радостно или пък студено. Просто му казвах «здравей», като на всички останали.
— Изглеждаш по-добре от последния път, когато те видях — каза той.
Усетих, че бузите ми пламват. Последния път, когато ме видя, бяхме заедно в леглото. Докато гледах в очите му и се чудех какво бих могла да му кажа пред всички останали, Ерин се обади:
— Голяма изненада, няма що. Естествено, че ще изглежда по-добре от вчера, когато те гледаше да душиш Бека.
— Естествено — припя Шоуни.
Старк отмести поглед от мен. Видях очите му да святкат застрашително в червено, докато се взираше в близначките.
— Говоря със Зоуи, не с вас. Така че си затваряйте устата.
Нещо в гласа му ме накара да потръпна от страх. Не че повиши тон. Нито изразът на лицето му се промени. И въпреки това ми заприлича на навита на кълбо отровна змия, готова да нападне. Вгледах се и забелязах, че въздухът около него се накъдри леко, като мараня над тенекиен покрив в горещ летен ден. Не знам дали близначките го видяха, но определено усетиха нещо. Пребледняха като платно, но не ми остана време да ги изследвам. Цялото ми внимание беше насочено към Старк. Разбрах, че виждам чудовището, за което говореше вчера. Разбрах също, че ставам свидетел на онази мигновена промяна, за която ми бе споменала Стиви Рей — преди да намери отново човешката си същност.