Разбудени фурии
Шрифт:
Мислех си, че тия мигове са ни отвели отвъд секса. Те сякаш зачерпваха от такива дълбини на емоциите, пред които чукането изглеждаше отчайващо плитко. Последния път, когато посетих Вчира и видях как Бразил се привежда към нея — самият й произход от Адорасион стигаше, за да разпали в него искри на желание — аз изпитах неясно чувство за превъзходство. Дори при нейната дългосрочна връзка с Ярослав винаги вярвах, че той не стига до сърцевината на онази жена, с която съм се сражавал рамо до рамо в повече кътчета на Протектората, отколкото обикновените хора познават дори по име.
Побързах да й хвърля изпитателен поглед.
— Мислиш ли, че идеята е добра?
— Не — дрезгаво каза тя. — А ти?
— М-м-м.
Тя се разсмя.
— Джак не се впечатлява от тия неща. Та това дори не е реално, Так. А той така или иначе няма да разбере.
Озърнах се из апартамента.
— Може да цъфне всеки момент. Както впрочем и някой от другите. Не си падам по публичния секс.
— Аз също. — Тя стана и ми протегна ръка. — Ела с мен.
Изведе ме от апартамента към коридора. Едни и същи врати се повтаряха в двете посоки покрай безличния сив килим и след няколко десетки метра чезнеха в бледа мъгла. Хванати ръка за ръка, ние тръгнахме към началото на замъгляването, усещайки лекия хлад, който полъхваше от него, и Видаура отвори последната врата отляво. Вмъкнахме се вътре, вече посягайки един към друг.
Не е нужно много време, за да свалиш спрей-бански. Пет секунди след като вратата се хлопна, тя бе смъкнала шортите ми до глезените и въртеше между дланите си моя втвърдяващ се пенис. С усилие се отдръпнах, свалих банския от раменете й и го дръпнах надолу до кръста, после притиснах длан между бедрата й. Тя задиша тежко, коремните й мускули се обтегнаха. Коленичих и смъкнах банския още надолу по бедрата и глезените, за да може да го прекрачи. После разтворих с пръсти устните на вагината й, нежно плъзнах език по ръба на отвора и се изправих да я целуна. Разтърси я нова тръпка. Тя засмука езика ми и лекичко го захапа, после хвана главата ми с две ръце и се отдръпна. Пак плъзнах пръсти по гънките между бедрата й, открих топлина и влага, и внимателно натиснах клитора. Вирджиния потръпна и ми се усмихна.
— И сега, след като ме намери — повтори тя. Очите й вече се замъгляваха. — Какво?
— Сега — казах аз — искам да разбера дали мускулите в тия бедра са наистина толкова силни, колкото изглеждат.
Очите й пламнаха. Усмивката се завърна.
— Цял ще те насиня — обеща тя. — Ще ти строша гръбнака.
— Искаш да кажеш, че ще се опиташ.
С тихо, алчно ръмжене тя захапа долната ми устна. Закачих ръка под едното й коляно и дръпнах нагоре. Тя ме сграбчи за раменете, обви другия крак около кръста ми, после посегна надолу към члена ми и го притисна силно в гънките на вагината си. За времето на краткия разговор бе успяла да омекне и да се навлажни. Със свободната си ръка я разтворих още по-широко и тя се отпусна върху мен, ахна в мига на проникването и се залюшка напред-назад от кръста нагоре. Бедрата й стискаха кръста ми като клещи и навярно оставяха обещаните синини. Завъртях се, за да опра гръб на стената. Донякъде си възвърнах контрола.
Но не задълго. Видаура впи още по-яко пръсти в раменете ми и започна да се плъзга нагоре-надолу по изопнатия ми член. Пъшкането от усилието ставаше все по-бързо и по-пискливо с наближаването на оргазма. Аз я следвах по петите и усещах как жегата на напрежението се събира в основата на члена ми. Усещах как главичката ми се трие отвътре в нея. Загубих сетните остатъци от контрол, сграбчих задника й с две ръце и я заблъсках още по-силно върху себе си. Над лицето ми затворените й очи се открехнаха за миг и тя ми се усмихна. Връхчето на езика й изскочи навън и докосна горните зъби. Разсмях се напрегнато и сковано. Сега вече се борехме, Видаура извиваше корема напред, а бедрата назад, триейки главата на члена ми в отвора на влагалището си и плътната плетеница
Битката се превърна в лавина от усещания.
По кожата ни избиваше пот, телата ставаха хлъзгави под ръцете ни…
Измъчени усмивки и целувки, които по-скоро напомняха хищни захапвания…
Трескаво, неовладяно дишане…
Лицето ми, заровено между ниските могилки на нейните гърди и потната долинка помежду им…
Нейното лице се трие странично върху темето ми…
Един мъчителен момент, когато тя с все сила се удържа далече от мен…
Пронизителен вик, може би неин, може би мой…
… и после течният взрив на облекчението и ние, треперейки, рухваме до стената като купчина преплетени крайници и гърчещи се тела.
Изцедени.
След секунди или след минути аз се надигнах настрани и омекналият ми пенис се изхлузи от нея. Тя размърда крак и тихо изстена. Опитах се да изместя телата ни в малко по-поносима поза. Тя отвори едно око и се усмихна.
— Е, войнико. Отдавна искаше да го направиш, нали?
Аз също намерих сили да се усмихна.
— Не много отдавна. Само от цяла вечност. А ти?
— Да, минавало ми е през ума веднъж-дваж. — Тя опря пети в стената и се надигна на лакти. Плъзна поглед по тялото си, после по моето. — Но аз не чукам новобранци. Божичко, гледай на какво приличаме.
Посегнах към потния й корем и плъзнах пръст надолу към началото на цепката. Тя потръпна и аз се усмихнах.
— Душ ли искаш?
Тя направи гримаса.
— Да, май ще ни трябва.
Под душа отново започнахме да се чукаме, но вече бяхме загубили предишната маниакална сила и нямаше да се удържим на крака. Отнесох я в спалнята и я сложих мокра върху леглото. Коленичих до главата й, лекичко я извъртях и насочих устата й към члена си. Тя засмука, отначало внимателно, сетне с нарастваща сила. Легнах назад покрай стройното й мускулесто тяло, извих глава и разтворих с ръце бедрата й. После ги обгърнах с едната ръка, привлякох слабините й върху лицето си и заработих с език. И жаждата ме връхлетя отново като ярост. Долната част на корема ми сякаш бе пълна с искрящи проводници. Откъм другия край на леглото тя изпъшка глухо, извъртя се и застана над мен на лакти и колене. Бедрата й ме стегнаха, устата й галеше главичката на члена ми, а ръката й се плъзгаше по стъблото нагоре-надолу.
Беше дълго, бавно и нереално. Без помощта на биохимията не се познавахме достатъчно добре, за да постигнем истински синхронен оргазъм, но емисарското обучение, или може би нещо друго попълни този пропуск. Когато най-сетне свърших дълбоко в гърлото й, силата на усещането ме откъсна от леглото нагоре, към коленичилото й тяло, и аз инстинктивно я прегърнах с две ръце през ханша. Придърпах я върху себе си, работейки трескаво с език, тъй че тя изплю все още треперещия ми член, изкрещя от наслада и се свлече сгърчена върху мен.
Но не след дълго Видаура се търкулна настрани, седна с кръстосани крака и ме изгледа сериозно, сякаш представлявах проблем, който не можеше да реши.
— Май ни стига толкова — рече тя. — По-добре да се връщаме.
А по-късно аз стоях на плажа със Сиера Трес и Джак Бразил по прякор Душата, гледах как последните лъчи на залеза хвърлят ярки медни отблясъци по ръба на изгряващия Мариканон и се питах дали някъде не съм допуснал грешка. Не знаех, в момента главата ми не работеше. Бяхме влезли във виртуалната среда без обратна биологична връзка, тъй че въпреки всички сексуални подвизи с Вирджиния Видаура истинското ми тяло все още преливаше от неизразходвани хормони. Поне в това отношение можехме да смятаме, че изобщо не се е случвало.