Речният бог (Книга втора)
Шрифт:
Това бе кошмар за хирурга.
— Какво можем да сторим? — попита тя, а аз поклатих глава.
— Ще умре преди залез-слънце — отвърнах и останахме до постелята му да чакаме неизбежното.
Когато слухът, че фараонът умира, се разпространи, каютата се изпълни с жреци, жени и царедворци. Чакахме безмълвно.
Танус пристигна последен и застана зад тълпата с шлем под мишница. Видът му изразяваше уважение и скръб. Погледът му не се спря на смъртното ложе, а върху царица Лострис. Лицето й бе извърнато, по бях сигурен, че усеща погледа му с всяка фибра на тялото си.
Главата й бе покрита с бродиран
Сложих мокри кърпи върху изгарящото тяло на фараона, опитвайки се да сваля температурата, но топлината изпаряваше водата. Той неспокойно се мяташе и бълнуваше, очевидно преследван от всички ужаси и чудовища на Отвъдното, които го очакваха.
От време на време цитираше откъси от „Книга на мъртвите“. От ранно детство жреците го бяха научили да запаметява книгата, която бе ключът и картата през сенките към далечните полета на рая:
Знай, името ти тайнствено познавам, както познавам аз духа до теб на стража. Ето името ти: На ужасите господарка — закриляна от стени непреодолими, творец на словото магическо, отблъсквам силите на хаоса и пътника закрилям по пътищата на небето.Постепенно гласът и движенията му отслабнаха и малко след пладне той потръпна за последен път и остана неподвижен. Наведох се над него, за да почувствам дъха му, но него го нямаше, а кожата постепенно изстиваше под пръстите ми.
— Фараонът е мъртъв! — тихо казах аз и затворих клепачите му. — Да живее вечно!
Тъжен вик се изтръгна от присъстващите, а господарката увлече царските жени в див вой на печал. Този звук ме смрази и накара невидими насекоми да плъзнат по кожата ми, тъй че напуснах каютата веднага щом стана възможно. Танус ме последва навън на палубата и ме хвана за ръката.
— Направи ли всичко, за да го спасиш? — попита грубо той. — Не беше ли това една от многобройните ти хитрини?
Бях сигурен, че грубото му отношение към мен е израз на чувството му за вина и страх, затова му отвърнах смирено:
— Той бе убит от стрелата на хиксоса. Направих всичко по силите си, за да го спася. Такава бе съдбата му, предсказана от плочките на Амон Ра, и никой от нас не е виновен.
Танус въздъхна и сложи силната си ръка на раменете ми.
— Не съм предвиждал нищо подобно. Мислех само за своята любов към царицата и за нашия син. Трябва да съм радостен, че е свободна, но не съм. Твърде много е загубено и унищожено. Всички ние сме зрънца във воденичния камък на Лабиринта.
— За всички ще има щастливи моменти някъде в бъдещето — уверих го аз, без да имам основание за такова твърдение. — Но все още имам свещен дълг към господарката, а чрез нея и към теб, и към мен самия. — И аз му припомних за клетвата, която царица Лострис даде на фараона, че ще балсамира земното му тяло и ще го погребе по подобаващ начин, за да позволи на неговата Ка да се пресели в полетата на рая.
— Кажи ми как мога да помогна — скромно отвърна Танус, — но не забравяй, че хиксосите нахлуват в царство ни. Не мога да гарантирам, че гробницата на фараона няма да бъде осквернена.
— Тогава ще трябва да намерим друга гробница за него. Първата ни грижа е да консервираме тялото му. В тази горещина то ще се разложи и ще се напълни с личинки още преди залез-слънце. Не съм опитен в балсамирането, но това е единственият начин да спазим обещанието си.
Танус изпрати моряците си долу в склада на ладията и те извадиха оттам едно от огромните глинени гърнета, пълни с мариновани маслини. Сетне, следвайки моите разпореждания, той го изпразни и го напълни с вряла вода. Докато водата бе все още гореща, разбърка в него три чувала от най-доброкачествената морска сол. Сетне напълни четири по-малки делви за вино със същата саламура и ги остави на палубата, за да се охлаждат.
Междувременно аз работех в каютата. Господарката пожела да ми помогне. Смяташе го като част от задълженията си към поминалия си съпруг, но аз я отпратих да се погрижи за принца.
Срязах тялото на фараона от лявата страна. През този отвор изпразних вътрешностите от гърдите и корема, освободих диафрагмата с ножа си. Естествено оставих сърцето на мястото му, защото то е орган на живота и разума. Оставих също така бъбреците, защото те са органи на водата и представят свещения Нил. Напълних кухината със сол и сетне я заших с котешки черва. Нямах инструменти, подобни на лъжица за балсамиране, с която през носа да извадя мозъка от черепната кухина, така че го оставих на мястото му. Във всеки случай това не беше от голямо значение. Вътрешностите разделих на отделни групи; черен дроб, бял дроб, стомах и черва. Измих стомаха и червата със солена вода, което бе отвратителна работа.
Когато това бе завършено, възползвах се от възможността, за да прегледам подробно белите дробове на царя. Десният бе розов и здрав, ала левият бе пронизан от стрелата и приличаше на пробит мехур. Беше пълен с почерняла кръв и гной. Учудих се как възрастният мъж издържа толкова дълго с такава рана. Почувствах се оправдан. Нито един лечител не би го спасил и нямаше грешка в моето лечение.
Накрая заповядах на моряците да донесат изстудената саламура в делвите. Танус ми помогна да свием фараона в позата на зародиш и го поставихме в голямото гърне за маслини. Уверих се, че е потопен изцяло в саламурата. Поставихме вътрешностите му във винени делви. Запечатахме ги със смола и парафин и ги поставихме в помещението под палубата, в което той бе складирал съкровището си. Смятам, че фараонът трябва да е бил доволен да почива така, заобиколен от злато и сребро.
Постарах се да помогна на господарката ми да изпълни достойно клетвата си. В Тива щях да предам тялото на фараона в ръцете на балсаматорите, ако хиксосите не ни изпревареха и ако градът и жителите му продължаваха да съществуват, когато пристигнем там.
Когато стигнахме обградения с крепостни стени град Асиут, стана ясно, че хиксосите са оставили само една малка военна част за обсадата му и са продължили на юг с основната си армия. Въпреки че отрядът се състоеше от стотина колесници, беше прекалено силен за нашата малка армия.