Реликвата
Шрифт:
— А ако настъпи срив в компютъра?
— Имаме системи за поддръжка в излишък. Контролните табла върху отсрещната стена контролират системите за поддръжка. Всяко табло е със собствена алармена система.
— Още един проблем — тихо каза Пендергаст.
Кофи изпусна шумно въздуха си и възкликна към тавана:
— И това не му харесва.
— Преброих осемдесет и една алармени светлини само в този контролен сектор — продължи Пендергаст, без да обръща внимание на Кофи. — При реална извънредна ситуация с многочислени сривове в системата повечето от тях ще започнат да мигат. Нито един операторски екип не би могъл да се справи.
— Пендергаст, губиш ми времето — изстреля
— Проверена ли е системата? — попита Пендергаст.
— Проверяваме я всяка седмица — отговори Иполито.
— Имах предвид дали е пробвана в реална ситуация? Опит за кражба например?
— Не. И се надявам никога да не се наложи.
— Съжалявам, че трябва да го кажа — продължи Пендергаст, — но съм поразен, че тази система ни гарантира пълен провал. Аз съм ревностен радетел за прогреса, господин Иполито, но в случая настоятелно бих препоръчал по-старомоден подход. Всъщност бих блокирал цялата система, докато трае тържеството. Просто я изключете. Прекалено комплицирана е и не бих й се доверил при извънредна ситуация. Това, от което се нуждаем, е доказал ефективността си подход, с който сме запознати всички тук. Обикалящ патрул, въоръжена охрана на всеки вход и изход. Сигурен съм, че лейтенант Д’Агоста ще ни предостави допълнителни хора.
— Само кажи! — откликна Д’Агоста.
— Казвам не. — Кофи избухна в смях. — Господи, той иска да блокира системата в момент, когато е най-необходима!
— Налага се да изразя категоричното си възражение срещу този план — заяви Пендергаст.
— В такъв случай го направи писмено — отвърна Кофи — и го изпрати по пощата до службата си в Ню Орлийнс. Според мен Иполито изцяло държи ситуацията под контрол.
— Благодаря — отвърна Иполито, видимо доволен.
— Ситуацията е крайно необичайна и рискована — продължи Пендергаст. — Моментът не е подходящ да разчитаме на сложна и недоказана система.
— Пендергаст — прекъсна го Кофи, — вече се наслушах. Защо просто не слезеш в кабинета си да си похапнеш сандвича с риба, който жена ти е сложила в кутията с обяда?
Д’Агоста се сепна от рязко променения израз върху лицето на Пендергаст. Кофи неволно отстъпи крачка назад. Но Пендергаст само се обърна и излезе през вратата. Д’Агоста го последва.
— Къде си тръгнал? — попита Кофи. — По-добре да поостанеш, докато уточним подробностите.
— Поддържам Пендергаст — отвърна Д’Агоста. — Не му е времето да се занимаваме с видеоигри. Става дума за живота на много хора.
— Чуй ме, Д’Агоста. Ние сме големите пичове тук, ние сме ФБР. Изобщо не ни интересува мнението на някакво ченге, което отговаря за уличното движение в Куинс.
Д’Агоста се втренчи в потното зачервено лице на Кофи.
— Ти си позор за силите на законността — отсече той.
Кофи премигна.
— Благодаря и ще отбележа тази неоснователна обида в доклада си до моя добър приятел и шеф на полицията Хорлокър, който несъмнено ще предприеме необходимите действия.
— В такъв случай добави следното: ти си торба с лайна.
Кофи разтърси глава и се разсмя.
— Обичам хора, които сами си прерязват гърлата и ти спестяват грижите. Пък и случаят е прекалено сериозен, за да се разчита на един лейтенант да действа като полицай за връзка с нюйоркската полиция. Ще бъдеш освободен от разследването в рамките на двайсет и четири часа, Д’Агоста. Знаеше ли го? Нямах намерение да ти го съобщавам преди да приключи тържеството — не исках да ти развалям удоволствието, — но мисля, че тъкмо сега е подходящият момент. Така че се постарай да бъдеш
Д’Агоста не добави нищо. А и не беше кой знае колко изненадан.
37
Мощна кихавица разтрака стъклениците и размести растителните мостри в ботаническата лаборатория на музея.
— Съжалявам — извини се Кавакита, подсмърчайки. — Алергия.
Марго се беше заслушала в описанието на неговата генетична програма „Екстраполатор“. „Блестяща е — помисли си тя. — Но се обзалагам, че почти изцяло се основава на теорията на Фрок.“
— Та значи — продължи Кавакита, — започва се с генетични редици от две животни или растения. Те се въвеждат. Резултатът е екстраполация — предположение от страна на компютъра в каква еволюционна връзка се намират двата вида. Програмата автоматично сравнява части от ДНК, открива сходни секвенции и преценява какъв би могъл да е екстраполираният вид. Ще направя тест с ДНК на шимпанзе и човек. Резултатът би трябвало да бъде описание на някаква междинна форма.
— Липсващата връзка — кимна Марго. — Само не ми казвай, че ще се появи и изображение на животното?
— Не! — Кавакита се разсмя. — Щях да получа Нобелова награда, ако можеше да го прави. Но вместо това съставя списък на морфологични и поведенчески особености, които би притежавало това животно или растение. Не категорични, но вероятни. И не цялостен списък, естествено. Ще разбереш, когато направим теста.
Той въведе поредица от команди и върху екрана на компютъра потече информация: бърза, вълнообразна редица от нули и единици.
— Можеш да го изключиш — каза Кавакита. — Но обичам да наблюдавам прехвърлената от генетичния синхронизатор информация. Все едно наблюдаваш река — за предпочитане пълна с пъстърви.
След около пет минути информационният поток спря и екранът опустя, потрепвайки в бледо синьо. Появи се лицето на Моу от „Тримата глупаци“ и прозвуча гласът му: „Мисля, мисля, но нищо не измислям!“
— Това означава, че програмата тече — обясни Кавакита и се изкикоти на шегичката си. — Може да отнеме до един час в зависимост от това колко раздалечени са двата вида.
На екрана изникна съобщение:
ПРИБЛИЗИТЕЛНО ВРЕМЕ ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ: 3:03:40 мин
— Шимпанзетата и хората са сравнително сходни — деветдесет и осем процента от гените им са еднакви, — затова става доста бързо.
На екрана над главата на Моу просветна крушка.
— Готово! — каза Кавакита. — Да видим резултатите.
Той натисна един клавиш. На екрана се изписа:
ПЪРВИ ВИД:
Вид: Pan troglodytes
Род: Pan
Семейство: Човекоподобни
Разред: Примати
Клас: Бозайници
Тип: Гръбначни
Царство: Животинско
ВТОРИ ВИД:
Вид: Homo sapiens
Род: Homo
Семейство: Хора
Разред: Примати
Клас: Бозайници
Тип: Гръбначни
Царство: Животинско
Общи гени: 98,4%