Реликвата
Шрифт:
Музеят беше затворил врати за широката публика още в пет часа. Изисканите гости щяха да започнат да пристигат след седем часа. Медиите обаче вече бяха тук: телевизионни фургони със сателитни антени, шумно разговарящи фотографи, всевъзможни съоръжения.
Д’Агоста изпращаше разпорежданията си по радиостанцията. Двайсетината полицаи бяха заели стратегически позиции из Небесната зала и на други места вътре и извън музея. Беше доволен, че вече можеше да се ориентира почти из целия район. Двама от хората му вече бяха успели да се изгубят и се наложи да ги измъкват чрез радиостанциите.
Лейтенантът беше ядосан. На инструктажа в четири часа настоя за последна проверка на изложбените помещения, но Кофи отхвърли
Обърна се и за пореден път огледа за Пендергаст. Не беше дошъл на инструктажа. Всъщност не го беше виждал от срещата с Иполито сутринта.
Радиото му изпука.
„Лейтенант? Аз съм Хенли. Стоя пред препарираните слонове, но не мога да открия Морската зала. Вие май казахте…“
Д’Агоста го прекъсна, загледан в група техници, които изпробваха огромна светлинна инсталация — сигурно най-голямата от времето на „Отнесени от вихъра“.
— Хенли?… Нали виждаш голямата врата с бивните?… Добре, просто излез през нея и завий два пъти надясно. Обади се, като стигнеш на поста си. Партньор ти е Уилсън.
„Уилсън? Вижте, нямам желание да имам за партньор жена, сър…“
— Хенли? Има още нещо.
„Какво?“
— Уилсън е с голямото дуло.
„Почакайте, лейтенант, вие се…“
Д’Агоста изключи връзката.
Зад гърба му се разнесе мощно скрибуцане и една огромна стоманена врата започна да се спуска от тавана в северния край на Голямата ротонда. Бяха започнали да изолират периметъра. Двама агенти на ФБР стояха в полумрака точно зад изхода със зле прикрити под якетата пушки с къси цеви. Д’Агоста изруга.
Стоманената плоча изтропа глухо върху пода, а тътенът отекна многократно из залата. Още преди да беше затихнал, отекна нов тътен от вратата в южния край на помещението. Вдигната оставаше само източната врата, пред която свършваше червеният килим. „Само да не пламне някой пожар!“ — помисли си Д’Агоста.
Чу крясъци в далечния край на залата, обърна се и видя Кофи, който раздаваше команди на притичващите във всички посоки агенти.
Забеляза го и му махна с ръка.
— Ей, Д’Агоста!
Д’Агоста не му обърна внимание и Кофи наперено тръгна към него. Лицето му беше плувнало в пот, а по колана му се клатушкаха всевъзможни оръжия.
— Да не си оглушал? Искам да извикаш двама от твоите тук за известно време, за да наблюдават онази врата. Никой да не влиза и да не излиза.
„Как не! — помисли си Д’Агоста. — Петима от неговите се мотаят в Голямата ротонда и си бъркат в носа.“
— Хората ми са по местата си, Кофи. Използвай някой от твоите рамбовци. Забелязвам, че разгръщаш повечето от тях само извън периметъра. Аз трябва да разположа моите вътре, за да пазят гостите, да не говорим за контролирането на уличното движение отвън. Останалата част от музея ще остане почти празна и тържеството ще бъде охранявано недостатъчно. Това не ми харесва.
Кофи повдигна колана си и се вторачи в Д’Агоста.
— Знаеш ли, въобще не ми пука какво не ти харесва. Върши си работата. И дръж един канал отворен за мен.
Той се отдалечи.
Д’Агоста изруга. И погледна часовника си. Още шейсет минути.
41
Върху празния екран на компютъра изникна ново съобщение:
ГОТОВО: РАЗПЕЧАТВАНЕ, ПРЕГЛЕД ИЛИ И ДВЕТЕ (P/V/B)?
Марго натисна клавиш „В“. Данните потекоха върху екрана. Фрок приближи количката, заби лице в стъклото и го замъгли с насечения си дъх.
ВИД: Неидентифициран
РОД: Неидентифициран
СЕМЕЙСТВО: 12% съответствие
РАЗРЕД: Вероятно примати; 66% липсващи общи генетични характеристики; значителни отклонения от нормалното
КЛАС: 25% съответствие на бозайници; 5% съответствие на влечуги
ТИП: Гръбначни
ЦАРСТВО: Животинско
МОРФОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:
Изключителна сила
Мозъчна вместимост: 900–1250 куб. см
Четириного, силно изразен предно-заден диморфизъм
Потенциално висок полов диморфизъм
Тегло, зрял мъжки индивид: 240–260 кг
Тегло, зрял женски индивид: 160 кг
Бременност: Седем до девет месеца
Агресивност: изключителна
Цикъл на разгонване при женски индивид: повишен Скорост на придвижване: 60–70 км/ч
Епидермална покривка: Отпред кожа, отзад костни плочи
Нощно животно
Фрок прегледа списъка, прокарвайки пръст по редовете.
— Влечуго! — възкликна той. — Отново онези гени от гущер! Изглежда създанието съчетава гени от влечуго и от примат. И има гръбни плочи. Те също трябва да са от гените на гущера.
Марго продължи да чете списъка с характеристиките, които ставаха все по-непонятни.
Прекомерно увеличение и сливане на метакарпални кости по задния лимб
Вероятно атавистично сливане на пръсти №3 и 4 на преден крайник
Сливане на средна и централна фаланги на преден крайник
Изключително удебеляване на черепа
Вероятно 90% (?) негативно завъртане на бедрото
Изключително удебеляване и призматично напречно набраздяване на бедрената кост
Увеличена носна кухина
Три (?) силно спираловидни ушни раковини
Хипертрофирали обонятелни нерви и център на обонянието в малкия мозък
Вероятни външни носни слизести жлези
Хипотрофирала очна хиазма, хипотрофирал очен нерв
Фрок бавно се отдалечи от екрана.
— Марго — промълви той, — всичко това говори за машина за убиване от най-висш порядък. Но погледни колко много „вероятни“ и „възможни“. Това описание в най-добрия случай е хипотетично.
— Дори да е така, ужасяващо ми напомня статуетката Мбун от изложбата.
— Несъмнено. Марго, искам да ти обърна специално внимание на размера на мозъка.
— Доста висок показател, нали?
— Висок? Направо невероятен. Горната граница е в обсега на човешкия. Този звяр, каквото и да представлява, изглежда притежава силата на гризли, скоростта на хрътка и интелигентността на човек. Казах изглежда, защото голяма част от всичко това са догадки на програмата. Но погледни тази група характеристики. — Той заби пръст в списъка. — Нощно животно — действа нощем. Външни носни слизести жлези, което означава, че има „влажен“ нос, характерен за животни с остро обоняние. Силно спираловидни ушни раковини — също характерни за животни с мощни обонятелни органи. Хипотрофирала очна хиазма — това е центърът на мозъка, който контролира зрението. Става дума за създание със свръхестествено обоняние и много слабо зрение, което ловува нощем.
Фрок свъси вежди и се замисли.
— Марго, това ме плаши.
— Ако сме на прав път, самата представа за това създание ме ужасява — добави Марго, потръпвайки при мисълта, че допреди малко се беше занимавала с изследване на влакната.
— Имам предвид тази комбинация от обонятелни характеристики. Ако можем да се доверим на програмата, създанието съществува чрез обонянието си, ловува чрез обонянието си, мисли чрез обонянието си. Много пъти съм чувал, че едно куче възприема цял един пейзаж чрез обонянието си точно толкова подробно и цялостно, както ние го възприемаме чрез зрението си. Но обонянието е по-примитивно от зрението, затова такива животни изключително инстинктивно, примитивно реагират на миризмите. Това е, което ме плаши.