Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
Вратата на каютата се отвори и в помещението влезе висок мъж с червена брада на около петдесет години. Беше облечен с много дебел бял пуловер и дънки. Без да каже нещо, той си наля чаша кафе, след което непринудено седна на ръба на масата.
— Добре дошли на борда на „Лусинда“ — каза той с британски акцент. Аз съм капитан Хюгс. Както ми казаха, вашите имена не трябва да ме интересуват.
— Бих искал да ви благодаря за това, че оставихте сигналните светлини да светят и след изгрева на слънцето — каза Холис.
— Да ви кажа честно, бяхме ги изключили — каза капитан Хюгс, като погледна към
— Много любезно от ваша страна — каза Милс.
— Ние самите не бяхме съвсем по график — сви рамене капитанът. — Проклетите руснаци не бързат много при оформянето на документите, а и лоцманският ни кораб закъсня.
Капитан Хюгс погледна към О’Шей, Милс и Бренън в униформите им на КГБ, след това се обърна към Холис и Лиза.
— Предполагам, че можете да разкажете някаква страхотна история. Между другото, кацането ви беше или най-доброто, или най-лошото приземяване на летателен апарат върху кораб, което някога съм виждал. Предполагам, че вие си знаете какво е било всъщност. Превозваме дървен материал, ако това ви интересува — добави той. — Бор, бреза и трепетлика. Отглеждат добър дървен материал, защото Бог бди над горите им, а не над тях. — Хюгс се усмихна и допълни. — Докарахме им пресни зеленчуци. Те обичат да изкарват на пазара нещо хубаво в навечерието на честването на годишнината от великата революция. Не мога да кажа, че одобрявам търговията ни с тях, но работата си е работа. А това ме навежда на мисълта за следното. Дадоха ми десет хиляди лири, за да се съглася на това, и ще получа още петдесет хиляди, когато ви доставя в Англия. Така че сте доста ценни.
— Надявам се, че не сме ви коствали повече, отколкото струваме — отговори Холис. — Имате ли сведения от радара за приближаващи към нас кораби?
— Не, но мога да ви уверя, че наблюдаваме много внимателно военноморската база в Кронщад. Щом я подминем и навлезем в откритите води на залива, ще си отдъхна с облекчение.
— Ние също.
— Никакви пари не биха били достатъчни, за да ме примамят да участвам в това — каза Хюгс. — Но ми казаха, че е много важно и за двете ни страни.
— И наистина е така.
— Тази сутрин, преди да напуснем Ленинград, един пристанищен хамалин ми пъхна лист хартия в ръката — каза капитанът. Той подаде посланието на Холис.
Холис разгърна листа и видя, че е страница от някаква стара шифрограма. На листа бе изписана днешната дата и някаква честота. Надписът гласеше: Дюк Пол, на вниманието на Ч. Б.
— Това е дипломатическият ни шифър — прошепна Милс, като надникна през рамото на Холис.
Холис кимна и върна бележката на Хюгс.
— Капитане, бихте ли помолили радиста си да закодира според този шифър следното съобщение: „На вниманието на Банкс. Кацнахме на определеното място. Докладът за положението ще последва.“ Оставете го без подпис. И го изпратете на тази честота.
Хюгс кимна и добави:
— Двамата ви приятели в болничната стая си почиват добре. Лекарят би искал да узнае нещо за историята на заболяването им.
— И двамата са претърпели физически травми. Наскоро и на двамата е инжектиран натриев пентанол. Човекът с анцуга е наш приятел. Този
— Ще изпратя стюарда да ви донесе закуска — каза Хюгс и тръгна към вратата. — Ще ви подготвим каюти за спане. Междувременно можете да се разположите в тази стая за колкото време искате.
— Благодаря.
Хюгс излезе от каютата.
Холис се върна до люка, но не видя навън нищо, освен сгъстяващата се мъгла.
— Всички свършихме добра работа — каза той. — Не ми харесва онова, което направихме, но го направихме добре.
Милс си наля още бренди.
— Да, и независимо дали това има значение за нас, или не, бих искал да ви кажа, че желаех всички тези мъже да се завърнат вкъщи… с новите си семейства. Аз не съм религиозен — добави Милс, — но може би им е по-добре там, където са сега. Дори не съм сигурен, че те наистина продължаваха да искат да се завърнат вкъщи.
Никой не му отговори.
Мислите на Холис го върнаха към дома на Ландис и той се сети за момченцето на Ландис, Тими, и за онова, което Ландис каза за него: „Бедното ми малко момче“. Може би, помисли Холис, но само може би, сега те са намерили душевен покой. Холис седна пред масата.
— Ще напиша бележка на Чарли — каза той на Милс.
— Бъди мил — усмихна се Милс. — Може би не е спал цяла нощ от безпокойство за нас.
Холис дръпна лист хартия към себе си и започна да пише на нормален, некодиран английски:
„Скъпи Чарлз, пише ти Сам Холис, който ти изпраща тази бележка не от гроба, а от «Лусинда». Лиза Роудс, Бил Бренън, Бърт Милс и капитан О’Шей са тук с мен. С нас са и майор Додсън от военновъздушните сили на САЩ, и полковник Пьотр Буров от КГБ, който е наш пленник. Сет Алеви е мъртъв. Преди да умре, той ми разказа за споразумението ви с ЦРУ, Белия дом, военното разузнаване и всичко останало. Школата за магии е окончателно закрита, както се предвижда в гореспоменатото споразумение. Трябва да ти кажа, Чарлз, че ти и твоите хора сте значително по-подли и безчувствени от мен и от Алеви, както и от всички действащи генерали и разузнавачи, с които някога съм се срещал. Бих искал някой ден да те взема със себе си по време на операция, за да можеш малко да си разшириш мирогледа. Но поради липса на такава възможност те моля да дойдеш да ни посрещнеш в Лондон след четири дни, считано от днес. Хората, които са с мен, са живи свидетели на убийството на близо триста американци по заповед на собственото им правителство. Трябва да обсъдим това, за да примирим фактите с личния си морал и законните нужди на националната сигурност. Ела, подготвен за дълъг разговор.“
Холис подаде написаното на Милс, който го прочете, кимна и предаде на другите.
— Капитане — обърна се Холис към О’Шей, — идете в радиорубката и кодирайте това съобщение. Останете с радиста, докато го изпрати, и изчакайте отговора.
— Да, сър.
О’Шей взе посланието и излезе от каютата.
— Английските капитани имат ли право да женят хората на борда на кораба си? — попита Лиза и сложи ръка на рамото на Холис.
— Да, но бракът е в сила само по време на пътуването — за пръв път се усмихна Холис.