Школа за магии (Книга втора)

Болдаччи Дэвид

— Това е достатъчно.

Милс седна в един стол, прозя се и каза сам на себе си:

— За последните двадесет и четири часа пътувах с едно московско такси, с автобус на Аерофлот, с вертолет на Аерофлот, със ЗИЛ-6, с Понтиак Транс Ам, а сега с Божия помощ се намирам на английски търговски кораб.

Бренън извади пакет дъвки от джоба си и започна да разгъва една, после спря и се загледа в нея.

— Сет Алеви ми ги купи от Центъра за международна търговия. Странен човек беше. Винаги създаваше впечатлението, че е прекалено

спокоен, сякаш мислите му са някъде другаде. Но ако се сблъскаш с него в посолството, винаги те наричаше по име и успяваше да си спомни нещо за теб, което да каже. Винаги ми е правило впечатление, че шефовете никога не говореха много ласкаво за него, но хората от охраната, морските пехотинци, секретарките и всички други имаха високо мнение за него. — Бренън върна дъвката в пакетчето и го мушна в джоба си.

Известно време никой не се обади, а след няколко минути в каютата се върна О’Шей и подаде на Холис лист хартия.

Холис го погледна и прочете на глас:

„От Чарлз Банкс. Много се зарадвах на съобщението ви. Поздравявам ви за добре свършената работа. Съжалявам за Сет. Ще ни липсва. Ще ви посрещнем в Ливърпул. Чакам с нетърпение да видя всички ви в Лондон. Аз черпя. Специални поздрави на Лиза.“

Подпис: Чарлз

Холис погледна към О’Шей, Милс, Бренън и Лиза. Радиограмата бе дотолкова типична за стила на Чарлз Банкс, че всички бяха на път да избухнат в смях.

— Какво любезно копеле — най-сетне каза Милс. — Много ми се иска да му размажа лицето от бой, но не мога да се накарам да го направя. Така че ще се наложи да изпием по едно питие с него.

— Винаги съм го харесвала — каза Лиза. — И още го харесвам. Но вече не му вярвам.

Холис се замисли над това, че никога не се бе доверявал на Чарлз Банкс. Нямаше да му вярва и в Лондон.

Възрастен стюард влезе в каютата с поднос, на който имаше портокалов сок и горещи бисквити. Той ги остави на масата и каза с произношение, което напомни на Холис за филм на Хорейшо Хорнблауър:

— От името на капитан Хюгс. Първият офицер преотстъпва каютата си на дамата — добави той. — А за вас, господа, ще поставим койки в мъжката спалня. Капитанът ме помоли да ви предам, че не са засекли нищо на радара и няма никакви съобщения. Ако имате нужда от още нещо, обадете се на мостика и някой ще се погрижи за вас.

Милс благодари на стюарда и той излезе.

— Понякога, когато се намираме в Русия, забравяме за какво и за кого се борим — каза Милс. — И когато после отидем на Запад в отпуска или в командировка и се срещнем с някой лондонски шофьор, или пък някой като този стюард, си спомняме какво означава думата „вежливост“. Тогава разбираме, че никога не сме се сблъсквали с това явление в работническия рай.

Всички седнаха около масата и О’Шей отбеляза:

— Истински портокалов сок.

Започнаха да се хранят мълчаливо.

—

Харесва ми Лондон — каза Бренън без никакъв повод. — Обичам начина, по който говорят жените там.

— Не мислех, че е толкова забавно да се пилотира вертолет — усмихна се О’Шей. — Мога да се запиша в школа за пилоти на вертолети в близко бъдеще.

— Това е добра идея — отбеляза Холис.

Дъвчейки замислено маслена бисквита, Милс каза:

— Любопитен съм да разпитам Додсън и Буров. Това ще бъде много интересна задача. Чудя се как ще се отнасят един към друг в друга среда.

— Никой да не се смее, но възнамерявам да се върна в Русия някой ден — Лиза огледа всички, седнали около масата. — Кълна се, че ще го направя.

Никой не се разсмя.

— Аз също — каза Холис.

О’Шей се изправи и погледна Бренън и Милс.

— Защо да не потърсим спалното помещение и да не подремнем?

Милс и Бренън се изправиха.

— Ще надникна в болничната стая — каза Милс на Холис — и ще поддържам връзка с мостика за евентуални радиограми или засичане на неприятелски съдове на радара. Но имам чувството, че успяхме да се измъкнем. Победихме ги.

— Трябваше да го направим — отговори Холис.

Милс си взе черната маска и тръгна към вратата.

— Забелязах, че хъркаш, когато беше задрямал във вертолета — каза Милс на Холис. — Защо не останеш да спиш някъде другаде?

Милс и Бренън излязоха от каютата. Лиза и Холис се спогледаха през масата.

— Изглеждаш тъжен — най-сетне промълви Лиза.

Холис не отговори.

— Всички сме тъжни, Сам — каза Лиза. — Щастливи сме, че спасихме собствените си кожи, но ни е мъчно за другите.

— Това беше последното и най-страшно предателство. Правителството вече бе изменило веднъж на тези мъже и сега го направи отново. Заровихме последните отломки и свидетелства от войната в земята, завинаги.

— Защо не се опиташ да оставиш всичко това в миналото?

— Ще се опитам. Сега, когато кръгът се затвори, вече няма смисъл да вървя по този път, защото това би означавало да се въртя в безкраен кръг. Ще се опитам да продължа напред.

Лиза извади сатинирана кутийка от джоба си, остави я на масата и я отвори. Известно време се взира в съдържанието й, после взе кехлибарения наниз и го обви около пръстите си.

— Сет ми го даде, докато те чакахме пред къщата на Буров. Може ли да го задържа?

— Разбира се. Само не го носи — добави Холис.

Тя го погледна и разбра, че говори сериозно. Постави огърлицата обратно в кутийката и я затвори.

Холис извади няколко смачкани листа хартия от джоба си и ги разстла на масата, като ги притисна с оловните фигурки за маркиране на карти.

— Това са имената на хората, на живите и на мъртвите… сега вече всички са мъртви, които са били в Школата за магии от самото й създаване досега.

— Това ли ти даде Луи Пул?