Суперкомандос
Шрифт:
От далечината долетя гласът на Кавахара:
— Идват ли?
Сигурно беше в другата стая.
Лицето на Треп остана безстрастно. Погледът й се отдели от мен.
— Да — изрече високо тя. — Ще дойдат след две-три минути.
Свестявах се. Нещо тласкаше нервите ми към съскащ, кипящ живот. Усещах първите спазми, а заедно с тях и гореща задуха в дробовете, което означаваше, че ефектът на бетатанатина започва да отминава преждевременно. Крайниците ми тежаха като олово, китките ми сякаш бяха обвити в дебели памучни ръкавици, през които прелитаха електрически искри. Не
Лявата ми ръка беше притисната под тежестта на тялото. Дясната стърчеше настрани. Не знаех дали мога да устоя на крака. Разполагах с много ограничени възможности.
— Добре.
Усетих как ръката на Кавахара ме преобръща по гръб като риба, приготвена за изкормяне. Беше се навъсила съсредоточено и държеше остри клещи. Възседна гърдите ми и вдигна с пръсти клепачите на лявото ми око. Потиснах импулса да мигна и останах неподвижен. Разтворените клещи се спуснаха надолу.
Напрегнах мускулите на ръката си и невронният калъф изхвърли тебитския нож в дланта ми.
Замахнах настрани.
Целех се в хълбока на Кавахара под плаващите ребра, но комбинацията от зашеметяващия лъч и бетатанатина ме подведе. Ножът сряза лявата й ръка под лакътя, закачи костта и отскочи. Кавахара изпищя и пусна окото ми. Изтърваните клещи улучиха скулата ми и издълбаха бразда по бузата. Усетих далечна болка. В окото ми нахлу кръв. Замахнах отново, но този път Кавахара се извъртя и блокира удара с ранената си ръка. Отново изкрещя и ножът се изплъзна от вдървените ми пръсти. Събирайки в лявата ръка цялата си останала енергия, аз диво замахнах с юмрук и улучих Кавахара в слепоочието. Тя се търкулна на пода, стискайки ранената си ръка и за момент повярвах, че острието е проникнало достатъчно дълбоко, за да й впръсне доза С-381. Но Шийла Соренсън ми бе казала, че цианидът действа за броени секунди.
Кавахара се изправяше.
— Какво чакаш, мътните да те вземат? — кисело се обърна тя към Треп. — Застреляй тоя боклук, ако обичаш.
Последните думи заседнаха в гърлото й, когато видя истината в очите на Треп миг преди бледата жена да посегне към кобура си. Може би самата Треп едва сега осъзнаваше тази истина, защото реагира бавно. Кавахара пусна клещите, измъкна едновременно от пояса си игления и зашеметяващия пистолет и се прицели още преди оръжието на Треп да е излязло докрай от кобура.
— Продажна шибана кучка — изсъска смаяно Кавахара и в гласа й ненадейно прозвуча дрезгав акцент, какъвто не бях чувал досега. — Ти знаеше, че се свестява, нали? Мъртва си, кучко.
Надигнах се и залитайки, скочих върху Кавахара точно когато натискаше спусъците. Чух двата изстрела — почти недоловимото свистене на игления пистолет и острия електрически пукот на зашеметяващия. През мъглата в левия край на зрителното си поле видях как Треп отчаяно се мъчи да измъкне оръжието, но няма надежда. Тя падна с почти комично изражение на изненада. В същия миг рамото ми се стовари върху Кавахара и двамата залитнахме към наклонените прозорци. Тя се опита да ме застреля, но аз изблъсках пистолетите настрани и я препънах. Тя ме удари с ранената ръка, после паднахме върху наклоненото стъкло.
Зашеметяващият пистолет
— Засега ти стига толкова — изръмжа тя задъхано и скочи на крака. Под почти незасегнатата й елегантна прическа изведнъж видях лицето, на което принадлежеше непознатият акцент. Бруталното задоволство по това лице навярно бяха виждали и жертвите от Фишън Сити, преди да отпият вода от оловната манерка. — Стой тук за малко.
Тялото ми подсказваше, че нямам друг избор. Чувствах се пребит, бързо потъвах под тежестта на химикалите в нервната ми система и тръпките от зашеметяващия лъч. Опитах се да повдигна ръка, но тя само трепна като риба, натъпкана с камъни. Кавахара видя това и се ухили.
— Да, точно така — каза тя и разсеяно погледна разпрания си ляв ръкав, по който се стичаше кръв. — Сега ще си платиш за всичко, Ковач. — Тя пристъпи към неподвижното тяло на Треп и я ритна жестоко в ребрата. Бледата жена не помръдна. — Ти също, кучко. С какво толкова те омая този скапаняк? Да не е обещал да те лиже през следващите двайсет години?
Треп не отговори. Напрегнах пръстите на лявата си ръка и успях да ги мръдна с няколко сантиметра по пода към крака си. Кавахара хвърли един последен поглед на Треп, после отиде до бюрото и натисна един бутон.
— Охрана?
— Мис Кавахара? — Беше същият мъжки глас, който чухме на идване към дирижабъла. — Имаше нахлуване на външно…
— Знам какво имаше — каза уморено Кавахара. — Борих се с него през последните пет минути. Защо не сте тук?
— Мис Кавахара?
— Питам колко време ти трябва да си домъкнеш тук синтетичния задник, след като са те повикали.
Кратко мълчание. Кавахара чакаше, привела глава над бюрото. Посегнах покрай тялото си и двете ми ръце се срещнаха немощно, стиснаха нещо и пак се отпуснаха.
— Мис Кавахара, не сме получавали повикване от вашата каюта.
— О. — Кавахара хвърли поглед към Треп. — Добре, сега ви викам. Изпрати екип от четирима. Има боклук за почистване.
— Да, мадам.
Въпреки всичко по устните ми неволно плъзна усмивка. Мадам, значи.
Кавахара се върна, вдигайки попътно клещите от пода.
— На какво се хилиш, Ковач?
Опитах да я заплюя, но слюнката едва напусна устата ми и увисна по челюстта ми на гъста струя, примесена с кръв. Внезапна ярост изкриви лицето на Кавахара и тя ме ритна в корема. След всичко останало не усетих почти нищо.